Макрон търси нов премиер след отстраняването на Байру на вота
Новият премиер ще бъде петият за Франция за по-малко от две години, което е отражение на несъвместимите блокове в раздробения политически пейзаж на страната
Редактор: Галина Маринова
Френският президент Еманюел Макрон ще назначи нов премиер до дни, след като настоящият премиер загуби вота на доверие в долната камара на парламента.
Премиерът Франсоа Байру официално ще подаде оставка пред Макрон във вторник. Който и да избере Макрон за негов наследник, той ще трябва да сформира власт и да намери начин да приеме бюджет в силно разединена Национална асамблея, което е задача, която свали последните двама премиери.
Макар че Макрон не страда от липса на хора, които биха приели тази роля, изборът на човек, който може да намери обща основа между групите, далеч не е очевиден.
Франсоа Байру говори в Националното събрание преди гласуването на доверие на властта в Париж на 8 септември.
„От коя партия изобщо може да се намери подходящ кандидат?“ каза Катрин Клепингер, професор по френски език в Университета „Джордж Вашингтон“, в интервю за Bloomberg Television. „Страхувам се, че ще се сблъскаме с още от същото.“
Новият премиер ще бъде петият за Франция за по-малко от две години, което е отражение на несъвместимите блокове в раздробения политически пейзаж на страната.
Социалистите бързо предложиха услугите си след гласуването. „Мисля, че е време левицата отново да управлява тази страна и да скъса с политиките, които се прилагат от осем години насам“, заяви партийният лидер Оливие Фор в телевизия TF1, визирайки мандата на Макрон.
В същото време в телевизия France 2 отиващият си министър на вътрешните работи Бруно Ретайло, който е и лидер на центристката партия „Републиканците“, заяви, че няма да участва във власт, водена от социалистически премиер. В същия канал крайнолевият активист Жан-Люк Меланшон също заяви, че няма да подкрепи власт, водена от Фор.
Настоящите сътресения идват година след като Макрон свика злощастни предсрочни избори, за да консолидира центристката власт в лицето на надигащата се крайнодясна. Оттогава френският индекс CAC 40, в който са включени водещи компании като LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton SE, Airbus SE и L’Oreal SA, е спаднал с 3,3%, в сравнение с 5,4% ръст на индекса Stoxx Europe 600 и 25% ръст на германския индекс DAX, без да се отчитат дивидентите.
Резултати от гласуването на вот на доверие в Националното събрание в Париж, Франция, в понеделник, 8 септември 2025 г. Френският премиер Франсоа
Байру загуби вот на доверие в парламента, което наложи трета промяна в властта за малко повече от година и поднови несигурността относно това как страната може да се справи с нарастващото си дългово бреме. Снимка: Натан Лейн/Bloomberg
Разликата между доходността на 10-годишните френски държавни облигации и германските бундове – ключов показател за риска – беше 76 базисни пункта в края на понеделник, което е понижение от 82 базисни пункта в края на август, малко след като Байру поиска вота на доверие.
„Какъвто и да е изходът от настоящата политическа криза, вероятността за значителна реформа на публичните финанси ще остане ниска“, написа в коментар по електронната поща Майкъл Низард, ръководител на отдела за мултиактивни и овърлей инвестиции в Edmond de Rothschild Asset Management. „До такава степен, че самите финансови пазари изглеждат примирени и може да се задоволят със сценарий, при който бюджетният дефицит не се влошава допълнително.“
Байру предложи съкращения на разходите и увеличения на данъците в размер на 44 млрд. евро, които биха намалили дефицита на Франция през 2026 г. до 4,6% от икономическия продукт от очакваните 5,4% през тази година. Той също така лансира непопулярното предложение да се съкратят два официални празника като начин за намаляване на разходите във втората по големина икономика в Европа.
Дефицитът на Франция е най-голям в еврозоната, като дългът нараства с 5000 евро в секунда, според Байру. Разходите за обслужване на задълженията ѝ ще достигнат 75 милиарда евро през следващата година, каза той.
Франция се затруднява да поправи щетите от кризата | Дългът продължава да нараства във втората по големина икономика в Европа
Крайнодясната партия „Национален фронт“ на Марин льо Пен, както и левата партия „Непокорената Франция“ призоваха за нови парламентарни избори, нещо, което Макрон изглежда е изключил с изявлението си за назначаването на нов министър-председател. Някои призоваха и за оставката на Макрон, но той категорично заяви, че ще остане на поста си до края на мандата си през 2027 г.
„Ако няма разпускане, ще продължим в конструктивен, но безкомпромисен дух да промотираме идеите, които нашите избиратели ни помолиха да защитаваме“, заяви Льо Пен в понеделник в речта си преди гласуването на доверие. „Но казвам това тържествено: не очаквайте Националното обединение да ви следва във вашата фискална и миграционна лудост, във вашите дребнави идеологически предубеждения, които ви пречат да видите реалността в страната.“
Марин Ле Пен говори в Националното събрание преди гласуването на доверие на властта в Париж в понеделник.
Планираната за 18 септември стачка на синдикатите оказва натиск върху Макрон да сформира ново правителство до тогава. Отделна, по-малко централизирана протестна акция е планирана за 10 септември.
В петък Fitch Ratings трябва да актуализира оценката си за кредитоспособността на Франция.
Френският президент носи цялата отговорност за избора на нов премиер и няма конституционно ограничение за вземане на решение. На Макрон му отне два месеца да назначи предишния премиер Мишел Барние, който остана на поста само 90 дни. След като Барние беше отстранен, Макрон отдели повече от седмица, за да назначи Байру. След назначаването си премиерът трябва да предложи състав на кабинета, който да бъде одобрен от Макрон.