Дори най-устойчивите ледници стават жертва на климатичните промени

Ледниците в Централна Азия отдавна успяват да устоят на повишаващите се температури и променящите се климатични условия. Но сега перспективите се влошават.

Проучване, публикувано във вторник в списанието Communications Earth and Environment, установява, че ледник в Таджикистан вероятно е достигнал критичната си точка през 2018 г., като оттогава насам условията се влошават. Това е развитие, което може да застраши дългосрочната сигурност на водоснабдяването за десетки милиони хора.

„Поради засилването на климатичните промени, ледниците, които преди бяха пощадени, сега също са сериозно засегнати“, каза Ахил Жубертон, водещ автор на доклада и докторант в Института за наука и технологии в Австрия. „Това показва още веднъж, че проблемът е наистина глобален и засяга дори най-отдалечените места.“

Устойчивостта на ледниците в северозападните Памирски планини, включително ледникът Кизилсу в Таджикистан, е добре документирана в предишни изследвания. Жубертон и неговият екип са първите, които откриват, че относително стабилното състояние на ледниците може да е приключило.

Промяната е тревожна, защото има вероятност „ледниците да продължат да се оттеглят до точка, в която няма да могат да осигуряват толкова много топяща се вода, колкото преди“, каза Жубертон. 

С течение на времето това може да означава намалено водоснабдяване за Таджикистан и голяма част от Централна Азия, каза той. Анализът помага да се запълни информационната празнина за Централна Азия. Ледниците в региона не са били подробно изследвани от десетилетия, тъй като разпадането на Съветския съюз доведе до изчезването на местните климатични станции.
 
За да разбере по-добре състоянието на ледниците, през 2021 г. изследователите създадоха мрежа за наблюдение във водосборния басейн на Кизилсу, за да събират данни за местните снеговалежи и водните ресурси. След това те подадоха данните, заедно с информация от така наречения климатичен реанализ, в изчислителни модели, за да симулират поведението на ледника през 25-годишния период, приключил през 2023 г.

Проучването установи, че ледникът Кизилсу е по-устойчив на глобалното затопляне от ледниците в Алпите и Андите. Въпреки това, той е намалял от 2018 г., когато годишните валежи в района започнаха да намаляват значително. Поради по-малкото снеговалежи ледникът не успява да образува достатъчно дебела снежна покривка, за да се предпази от летните жеги, които стават все по-интензивни през последните години.

Днес не е ясно дали ледникът е преминал точката, от която няма връщане назад, казват изследователите. Те призовават за засилено наблюдение, тъй като ледниците са от критично значение за прехраната на хората и екосистемите в региона.

„Централна Азия е полусуха област, която е силно зависима от топенето на сняг и лед за водоснабдяването на долните части на реките“, каза професор

Франческа Пеличиоти от Австрийския институт за наука и технологии, съавтор на проучването. Водосборният басейн на Кизилсу, например, е от жизненоважно значение за водосборния басейн на Амударя, където водата произхожда почти изцяло от ледници.

Още по темата

Зелената революция е жива и здрава - просто не и в САЩ

Производителите на плодове тази година се борят за оцеляването си

Климатичните промени направиха пожарите в Турция и Гърция 10 пъти по-вероятни