За световната икономика, която през цялата година е подложена на търговско напрежение, по-ниските цени на енергията са един от малкото положителни фактори. Ако покачването на цената на петрола, след като Израел извърши въздушни удари срещу цели в Иран, се задържи, този попътен вятър ще се превърне в още един насрещен вятър.
Цените на петрола се повишиха с цели 13% след атаката. От JPMorgan вече предупредиха, че цените могат да скочат до 130 долара за барел при „тежки последици“ от блокада на потоците през Ормузкия проток или по-широка конфронтация в Близкия изток.
„Това наистина идва в неблагоприятен момент за световната икономика, като се има предвид вече повишената несигурност и хаосът, с които се сблъскваме, произтичащи от протекционистичната позиция на САЩ“, коментира Катрина Ел, ръководител на икономическия отдел на Moody's Analytics за Азиатско-тихоокеанския регион, в ефира на телевизия Bloomberg .
grafika
Цената на петролните опции се увеличава заради геополитическите рискове | Опциите понесоха основната тежест на геополитическата волатилност през последните месеци
За САЩ едно значително и трайно увеличение на цените на петрола би добавило към инфлационния импулс от митата на президента Доналд Тръмп, пишат в коментар анализаторите на Bloomberg Economics Дженифър Уелч, Адам Фарар и икономистът Том Орлик.
„Ако това се случи плътно след скока на инфлацията след пандемията и при загриженост, че инфлационните очаквания не са твърдо установени, за председателя на Фед Джером Пауъл и компания ще бъде трудно да прогледнат“, казват те.
В друг материал Орлик и главният икономист за САЩ Анна Уонг представят данни за това какво би означавало рязкото повишаване на цената на петрола за икономиката на САЩ. Те откриват, че скок на цената на сорта Брент до 100 USD за барел би довел до 17% увеличение на цените на всички видове горива в САЩ, което съответства на увеличение от 3,25 долара за галон до 4,2 долара за галон. По тяхна оценка това ще добави 0,6 процентни пункта към основния индекс на потребителските цени, с което годишното му изменение през юни ще достигне 3,2%.
Следващата седмица Федералният резерв заседава, за да определи лихвените проценти, както и паричните институции в Обединеното кралство, Швеция, Швейцария и Япония.
Централните банки вероятно ще признаят нарастващата несигурност, но ще бъдат склонни да прегледат влиянието на по-високите цени на петрола от днешната атака, заяви Диана Мусина, заместник главен икономист в AMP Ltd., базирана в Сидни.
„Не мисля, че каквото и да е разместване на цените на петрола ще промени траекторията на лихвените проценти“, каза тя. „Това е просто още един пласт нестабилност на пазара.“
графика
Ормузкият проток | Танкери превозват около 16,5 млн. барела суров петрол и кондензат на ден през протока
В случай на продължителен конфликт прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток би имало значително въздействие и върху световния пазар на втечнен природен газ. Катар, който съставлява около 20% от световната търговия с втечнен природен газ, използва този маршрут за износ и няма алтернативен проход. Това би довело до изключително свиване на световния пазар на тази суровина, което ще доведе до значително повишаване на европейските цени на природния газ, отбелязват от Bloomberg Economics.
„Рискът от по-нататъшна ескалация е повишен“, заявява Прашант Нюнаха, стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в TD Securities. „Пазарите вероятно ще изискват по-висока премия за геополитически риск оттук нататък, което би трябвало да означава по-висока волатилност, по-слаби акции и по-силен долар.“
Макар че инвеститорите може да се опасяват, че доставките могат да бъдат прекъснати, ако военните действия ескалират, членовете на ОПЕК+, включително фактическият лидер на групата Саудитска Арабия, все още разполагат с голям свободен капацитет, който може да бъде активиран. Освен това Международната агенция по енергетика може да реши да координира освобождаването на извънредни запаси, за да се опита да успокои цените.
Шок при предлагането
В случай на продължително повишаване на цените най-уязвимите развиващи се пазари в Азия, които внасят петрол, са Индия, Филипините, Тайланд и Виетнам, предвид големите им търговски дефицити спрямо БВП. Япония, Италия, Франция, Германия и Обединеното кралство са сред държавите с развита икономика, които имат висок търговски дефицит, според доклад на S&P Global Ratings от декември 2024 г.
Според Луси Елис, главен икономист в Westpac Banking Corp. който преди това е работил в Австралийската резервна банка, централните банки вероятно ще третират скока на петрола като шок от страна на предлагането, освен ако той не стане продължителен или не започне да влияе на инфлационните очаквания. Най-силно отражение има инфлацията и бизнес и потребителските нагласи, а не пряк удар върху глобалния растеж предвид относително малкия размер на израелската и иранската икономика.
„Днешният удар подчертава, че геополитическата несигурност остава висока, въпреки че най-лошите сценарии за резултатите по отношение на митата са избледнели“, каза Елис. „Централните банки вероятно ще искат да изчакат и да видят как ще се развият последните събития, вместо да правят прибързани заключения.“