Югоизточното морско пристанище Чабахар в Иран е популярна туристическа дестинация, известна със своите осеяни със скали плажове и сурови, обезлесени върхове, известни на местно ниво като „марсиански планини“. Скоро регионът ще има нещо повече от поетична връзка с космоса.
От години тече строителство за превръщането на обляното в слънце крайбрежно градче в икономически център, включително и на космодрум, който трябва да бъде открит тази година. Планът е да се изгради еквивалент на Кейп Канаверал във Флорида, за да се затвърдят космическите амбиции на Ислямската република.
Това е програма, която президентът Доналд Тръмп се опитва да спре, тъй като САЩ смятат технологиите за изстрелване в космоса и балистичните ракети за практически идентични. По време на първия си мандат САЩ наложиха санкции на иранската космическа агенция, но това не попречи на Иран да изгради една от най-напредналите програми в Близкия изток - като Иранската космическа агенция и Корпусът на гвардейците на ислямската революция изпращат ракети и сателити в орбита.
Новите проекти включват мрежа от 20 интернет сателита, кръстени на Касем Солеймани, генералът, убит при въздушен удар по заповед на Тръмп през 2020 г.
Опасенията относно развитието на ядрената и ракетната технология на Иран доминират в отношенията на Запада с Ислямската република повече от 20 години. След преизбирането на Тръмп запасите на Техеран от обогатен уран, близък до нивото, необходимо за ядрено въоръжаване, са нараснали с повече от 50%, съобщи Международната агенция за атомна енергия, което отново поражда опасения за военния му потенциал.
Тръмп призова върховния лидер аятолах Али Хаменей да се съгласи на ново ядрено споразумение или да бъде изправен пред възможни военни действия. Преговарящите от Вашингтон и Техеран проведоха преговори в Оман на 12 април и се подготвят за втора среща.
Иран трябваше да преоцени възможностите си, тъй като партньорите му в Газа и Ливан са отслабени от боевете с Израел след атаките на „Хамас“ през 2023 г. Сирийският му съюзник Башар Асад също беше свален от бунтовниците. Западните официални лица и експерти все по-често виждат сложната космическа програма на Ислямската република като ключов компонент на нейните отбранителни способности.
„Работата на Иран по космически носители - включително двустепенната му ракета носител за сателити Simorgh с течно гориво - вероятно съкращава сроковете за производство на балистична ракета поради сходството в технологиите“, заяви генерал Антъни Котън, командир на Стратегическото командване на САЩ, в подготвени показания пред сенатската комисия по въоръжените сили на 26 март. Министерството на външните работи на Иран и Съветът за национална сигурност на Белия дом не отговориха на молбите за коментар по тази статия.
Напредъкът на Иран в областта на космическите технологии идва в момент, когато много държави и частни компании инвестират значителни средства за увеличаване на космическия военен потенциал, като например шпионски сателити и сателитни смутители.
Официални данни за общата стойност на иранската космическа програма до момента не са налични. При положение, че икономиката на страната е притисната от санкциите на САЩ, правителството продължава да подкрепя космическата си програма, макар и с ограничен бюджет: Миналия ноември високопоставен ирански служител заяви, че космическата агенция ще получи финансиране в размер на около 11 млн. долара за стимулиране на сектора.
Тя спечели и от по-силните отношения на Иран с Русия през последните години. През януари иранският президент Масуд Пезешкян подписа споразумение за стратегическо партньорство с руския президент Владимир Путин. Миналата година руска ракета изведе в орбита първите два частно разработени ирански спътника. Русия използва произведени в Иран безпилотни летателни апарати във войната си в Украйна и предлага знания, придобити в продължение на десетилетия на космически изследвания, казва Юлиана Зюс, изследовател в Германския институт за международни отношения и сигурност.
„Това, което Русия определено има, е опитът“, каза тя. „Това е нещо, което Иран търси.“
Възможността на Иран да изстрелва повече сателити може да му позволи да използва космически апарати за по-добро насочване на нападателни оръжия. Иранците „могат да станат много по-прецизни в насочването си и да имат по-бързо време за реакция, за да изстрелят собствените си сили с балистични ракети, които да поразяват цели много по-точно“, каза Джон Шелдън, базираният в Абу Даби партньор-основател на AstroAnalytica, фирма за космически консултации.
Западът е все по-загрижен за стратегическите и военните последици от напредъка на Иран. Правителството на министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър наложи санкции на бригаден генерал Али Джафарабади, ръководител на космическия отдел на аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, през септември миналата година, а на Иранската космическа агенция - през октомври.
ЕС също наложи санкции на Джафарабади през октомври, като заяви, че неговото подразделение „участва в разработването и бъдещото изстрелване на сателитни носители, които са от съществено значение за разработването на системи за балистични ракети с голям обсег“.
КСИР, мощният клон на иранските въоръжени сили, беше обявен за терористична организация от Тръмп по време на първия му мандат.
Кейп Канаверал на Иран | Южното местоположение трябва да даде тласък на космодрума в Оманския залив
Иранските лидери признават ролята на космическите технологии в разработването на оръжия, като Пезешкиан посочи космическата програма на Иран като движеща сила за разработването на ракети.
„Нашите врагове постоянно се опитват да ни попречат да си стъпим на краката, но това ни кара да постигаме научен и технологичен напредък“, каза той през февруари.
Въпреки че Иран винаги е отричал, че иска да притежава ядрени оръжия и настоява, че обогатяването на уран е само за граждански цели, напредъкът в космическата област може да предостави на Техеран възможност да заяви своята устойчивост и сила.
„Иран има нужда сега, особено след загубите на своята пълномощна сила спрямо Израел, да възстанови някакъв път за осъществяване на проекция на мощ“, казва Матю Шмидт, доцент по национална сигурност и политически науки в Университета в Ню Хейвън. „Те виждат космическите и аеронавигационните технологии като място, където могат да го направят.“
Много неща зависят от успеха на Чабахар - проект, който е съпътстван от закъснения и трябваше да бъде готов до 2024 г. Сега откриването е предвидено за тази година, съобщи през януари вестник „Техеран Таймс“, като се позова на ръководителя на космическата агенция Хасан Салариех.
Когато Чабахар бъде окончателно завършен, той ще представлява комплекс от 14 000 хектара (54 кв. мили), който ще служи като основен център на Иран за космически мисии, каза той.
Чабахар е от решаващо значение за стратегията на иранското правителство, тъй като съоръжението трябва да увеличи възможностите за изстрелване на по-мощни космически кораби. Освен това Чабахар се намира по-близо до екватора, отколкото другите ирански площадки за изстрелване, което позволява на ракетите да се възползват по-добре от въртенето на Земята в сравнение с по-северно разположените площадки.
Работата по големи ракети за космоса „ги позиционира по-добре, за да могат да разработят междуконтинентални балистични ракети“, казва Джон Кейвс, старши научен сътрудник в Проекта за контрол на ядрените оръжия в Уисконсин във Вашингтон. Както космическите ракети, така и междуконтиненталните балистични ракети могат да се движат извън земната атмосфера.
„Някои от технологиите, които са необходими, за да може една ракета да стигне толкова далеч, са сходни с тези, по които се работи за космическа ракета-носител“, каза той. „Има някои неща, които по принцип могат да се научат от работата по космическата ракета-носител и които след това могат да се приложат към междуконтиненталната балистична ракета.“
Съседите на Иран насърчават панарабското партньорство, като 14 държави участват в Арабската група за космическо сътрудничество, каза Мохамед Ибрахим Ал Асери, главен изпълнителен директор на космическата агенция на Бахрейн.
Макар да заяви, че „много напредналите възможности“ на Техеран не представляват заплаха, Ал Асеери заяви в интервю, че Бахрейн трябва да реагира на начина, по който Иран и други държави използват космоса за военни цели и за целите на сигурността. „Това е съревнование и най-добрият начин да се справим с него е да сме готови и да разработим собствена технология“, каза той.
Междувременно израелски официални лица направиха публични изявления, в които обвиниха Иран, че използва космическата програма като прикритие за военни ракетни технологии.
Официалните лица в Техеран твърдят, че наличието на космическа програма е по-скоро с цел да се осигури същият достъп до модерни технологии, който е на разположение на Запада, отколкото да се изгради заплаха за САЩ с ракети с далечен обсег.
Сина Азоди, асистент-професор по международни въпроси в университета „Джордж Вашингтон“, заяви, че е малко вероятно Иран да използва космическата си програма за разработване на междуконтинентални балистични ракети, знаейки, че те лесно ще бъдат осуетени от САЩ.
„Обвинението срещу Иран е, че космическата му програма се използва за прикриване на стремежа към междуконтинентални балистични ракети, но без ядрени бойни глави това няма смисъл“, каза Азоди. „Какво ще правите с тази междуконтинентална балистична ракета? Да поставите конвенционална бойна глава, за да атакувате САЩ? Иран няма да направи това.“
Подобно на ядрената си програма, Иран разглежда космическите технологии като нещо, което може да му осигури авторитет в региона и в света, освен развитието на военните му способности.
„Престижът е основен двигател на тези програми за Иран“, казва Дина Есфандири, анализатор по геоикономика за Близкия изток в Bloomberg Economics.
Въпреки това Иран се сблъсква с много предизвикателства, включително закъснения при откриването на космодрума Чабахар. Две изстрелвания на спътници, планирани за иранската календарна година, приключваща през март, не се състояха, като космическата агенция ги премести за новата година.
Салариех вече говори за още по-амбициозни проекти като усъвършенствани капсули, способни да изпращат хора в космоса.
Способността на Иран да постигне тези цели може да зависи от изхода на преговорите със САЩ. Фактът, че двете страни изобщо разговарят, е значителен, казва Х.А. Хелиър, старши сътрудник в Центъра за американски прогрес във Вашингтон. "Това бяха встъпителни разговори, така че не би трябвало да се очаква много съдържание, но това, което се случи, все пак беше много емблематично", каза той.