Германия планира да намали климатичните си амбиции

Преди две години Thyssenkrupp AG, най-големият производител на стомана в страната, получи субсидии в размер на 2 милиарда евро (2,1 милиарда долара), за да помогне за финансирането на водородна пещ. Това беше най-големият такъв ангажимент досега и един от кулминационните моменти в планирания преход на Германия към чисто гориво. Въпреки това, плановете за изгаряне на водород сега са замразени. Откакто правителството се срина към края на миналата година, финансирането за ключови програми за енергийния преход е замразено, а водещите политически партии ясно посочиха, че техните приоритети са другаде.

Германия е похарчила милиарди за субсидии, за да намали въглеродните емисии с две трети до края на десетилетието. Но в момент, когато климатичните проблеми остават до голяма степен неразрешени, най-голямата икономика в Европа се готви да намали тези усилия – и да предаде позицията си на лидер в енергийния преход в блока.

Със САЩ под управлението на Доналд Тръмп, който се отдръпва от глобалните климатични усилия, страните по целия свят гледат към Германия, за да помогне да се запълни този вакуум. Това обаче може да е само мечтателно мислене, според хора, запознати с работата на държавата. Изпълнението на климатичните ангажименти вече представляваше предизвикателство за отстъпващото правителство на социалдемократа Олаф Шолц – чието коалиция включваше Зелените и про-бизнес партията Свободни демократи – поради бюджетни ограничения, и хората казват, че е много вероятно финансирането, свързано с климата, да бъде допълнително съкратено след изборите.

Предвид намаляването на ролята на САЩ и непосредствените социални и икономически рискове, породени от климатичните промени, „цялостното вграждане на мерките за климатична политика в обща политическа стратегия е сега по-важно от всякога“, каза Ханс-Мартин Хенинг, ръководител на правителствена климатична консултативна група. Неговата организация наскоро публикува доклад за целите, които все още трябва да бъдат постигнати, за да достигне Германия климатичните си цели за 2030 година. Друг доклад, публикуван тази седмица от външното министерство и разузнавателната служба, класифицира климатичния риск като една от петте най-големи заплахи за страната.

И консервативната опозиция, която води в анкети, и отстъпващите социалдемократи обещаха да спазят целта за постигане на въглеродна неутралност до 2045 г. Въпреки това, след завръщането на Тръмп във Вашингтон и поредица от атаки от страна на неуспешни търсещи убежище в Германия, те приоритизираха въпросите за сигурност и имиграция пред енергийния преход. Консерваторите също така заявиха, че планират да увеличат разходите за НАТО, като същевременно спазват строгите правила за заемане на страната, ограничавайки финансовото пространство за маневриране.

Консервативният блок излага своята програма за енергийния преход, но няколко импровизирани изказвания от страна на председателя Фридрих Мерц предизвикаха загриженост сред представителите на възобновяемите енергийни източници. Коментар за това, че вятърните турбини са „грозни“, доведе до отбрана от синдикати и представители на вятърната индустрия, а производителите на стомана са нащрек, откакто Мерц изрази съмнения миналия месец относно графика за производство на зеленa стомана.

В последен опит преди германците да отидат на изборите на 23 февруари, консерваторите и социалдемократите обещаха да намалят цените на енергията – ключов въпрос за избирателите – но бяха слаби по отношение на детайлите. „Не ми е ясно как точно това ще се осъществи финансово“, каза Юлия Метц, ръководител на програмата за климатична и индустриална политика в Германия в аналитичната група Agora Energiewende. Според организацията й постигането на въглеродна неутралност ще струва 93 милиарда евро годишно до 2030 г. и „няма да функционира без правителствени стимулиращи програми“.

Този нов подход към финансирането на климата ще представлява сериозно отклонение от стратегията на настоящото правителство. Под ръководството на Шолц Германия драстично ускори развитието на възобновяемите енергийни източници и започна изграждането на 9 000-километрова водородна мрежа. Миналата година кредитна агенция S&P Global Ratings определи Германия като „най-напредналата“ държава в Западна Европа по отношение на приемането на водород.

Ключово за правителствените усилия за стартиране на водородна икономика беше глобална програма на стойност 23 милиарда евро (23,8 милиарда долара) за подпомагане на декарбонизацията на енергоемки индустрии. Няколко по-малки компании бяха наградени с договори на първоначален търг през октомври, а планове за втори търг бяха в процес на изготвяне. След срива на правителството обаче това никога не се осъществи.

Този план и други подобни вероятно ще бъдат изключени, тъй като консерваторите заявиха, че възнамеряват да пренасочат средства от основния климатичен фонд и да отменят климатичните субсидии. Вместо това те предложиха плащания да се извършват директно към домакинствата и бизнеса, за да се облекчи тежестта от нарастващите разходи за енергия – разходи, за които се очаква да се увеличат още повече след въвеждането на нов европейски ценови план за отоплителни и транспортни горива през 2027 г.

Друг сектор, който ще бъде силно засегнат от промените във фонда за климата, е зеленото отопление. Правителствената програма за намаляване на разходите за термопомпи отбеляза огромен ръст в използването си, тъй като хората очакват, че дните ѝ са преброени. Консерваторите допълнително разтревожиха индустрията за зелено отопление, като обещаха да отменят противоречивата забрана за котли, работещи с изкопаеми горива. Като се има предвид, че „цяла верига на стойността“ е адаптирана към настоящата система за климатично финансиране, говорител на лобито за зелено отопление коментира, че новите промени „биха могли да доведат до раздразнение и да предизвикат нови ограничения на пазара на отопление.“

Не само потребителите правят корекции. Големите индустриални предприятия също намаляват залозите си върху правителствената подкрепа. В базирания в Есен Thyssenkrupp, който вече беше ударен от митата на Тръмп и потенциална търговска война с Китай, водородната пещ на стойност 2 милиарда долара ще работи вместо това с изкопаеми горива. Докато се очакваше пещта да започне да работи с чиста енергия през 2027 г., според говорител на компанията, „точната дата за преминаване от природен газ към водород все още не може да бъде определена.“

Още по темата

Кой е Фридрих Мерц и може ли да изведе Германия от кризата?

Германия иска изключения за съхранение на газ, което доведе до срив в цените

Митата за стоманата от ЕС ще ударят най-силно Германия

Орлоп: Германия е устойчива, бизнесът сви инвестициите