Рискът да пропаднеш в Ничията земя между Путин и Запада расте

Една от целите на срещите на върха по време на война е "семейната снимка" - или по-скоро хармоничното и решително единство, което тя трябва да демонстрира. Така беше на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел миналата седмица и на срещата на Групата на 7-те в Баварските Алпи тази седмица, така ще бъде и на заседанието на лидерите на НАТО в Мадрид през следващите дни, пише Андреас Клут в рубриката Bloomberg Opinion. 

Както и при истинските семейни снимки обаче, истинската история често е свързана с това кой къде стои и с какъв език на тялото. А понякога става дума за това кой би трябвало да е на снимката, а не е. 

Най-лесно беше да се демонстрира единство на срещата на върха на Г-7. Групата, представляваща богатите демокрации, е малка и хомогенна, а планините създават подходящ фон. Снимката сигнализира за силен и единен фронт срещу руския президент Владимир Путин - който участваше в тези симпозиуми, когато те все още се наричаха Г-8, докато не беше изключен след първата си атака срещу Украйна през 2014 г. 

Друга снимка от срещата на върха се нуждае от по-дълъг надпис. На нея се вижда същата Г-7, но с добавени лидери от "страните-партньори" от така наречения Глобален юг. Това са Южна Африка, Сенегал и Аржентина, както и Индонезия и Индия - домакините тази и следващата година съответно на Г-20, по-голям форум, в който, по неловък начин, е предвидено да участва и Путин.

Домакинът на Г-7, германският канцлер Олаф Шолц, прикани тези гости да подтикнат своите страни и дори континенти да се присъединят към Запада, за да се противопоставят на Путин в частност и на световните автократи като цяло. Но да ги поканиш на семейната снимка не е същото като да предизвикаш този ангажимент.

Още по темата

Г-7 обявява неограничена подкрепа за Украйна

Г-7 ще забрани нов внос на злато от Русия

Г-7 изрази силно безпокойство за Хонконг

Зеленски призовава Г-7 да подкрепи възстановяването на Украйна

По време на Студената война тези страни бяха част от движението на необвързаните страни. Тогава те не застанаха нито на страната на свободния, нито на комунистическия блок ("първият" и "вторият" свят) и така станаха известни като Третия свят, въпреки че по-късно този термин придоби съвсем друга конотация.

Днес отново много страни в Азия, Африка и Южна Америка не са особено ентусиазирани да помагат за конфронтацията с Путин заради нещо, което те смятат за далечна регионална война, която не ги засяга. Според тях Г-7 обикновено също не се вълнува от регионалните войни в Африка или Азия. 

Подписите ще бъдат сложни и под снимките, направени в Мадрид, когато там се събират 30-те членове на НАТО. В стремежа си да се противопоставят на Путин трансатлантическите съюзници са по-единни, от когато и да било след Студената война. Например, те укрепиха източния си фланг и ще приемат нова стратегия за по-добра защита на Естония, Латвия и Литва. 

Но подобно на други семейства, съюзът страда от напрежение. По-специално Турция винаги е била труден и непостоянен съюзник - тя се държи по-скоро като враг, отколкото като приятел спрямо колегата си Гърция, член на НАТО. След нападението на Путин над Украйна през тази година Турция също се опитва да постигне дипломатически "баланс" между Русия и Украйна, който сега се е превърнал в "наклон към Москва", според Евгения Габер от мозъчния тръст Атлантически съвет.

По-лошото е, че президентът на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, на практика държи като заложници две необвързани, но западни държави. Швеция и Финландия - членове на ЕС, но все още не и на НАТО, и потенциално под прицела на Путин - искат да се присъединят към алианса. НАТО също иска да ги приеме за членове, тъй като добре въоръжените скандинавци биха могли да помогнат за защитата на балтийските държави. Но Ердоган, главно заради вътрешната си политика, заплашва с вето.

Още по темата

Финландия и Швеция се готвят за разговори на най-високо ниво за НАТО с Турция

НАТО представя нов план за защита на Балтийските страни срещу заплахата от Русия

Турция отхвърля предложението на НАТО за тристранни преговори с Швеция и Финландия

Германия подсилва отбраната на източния фланг на НАТО  

Това оставя шведите и финландците в опасна ничия земя. Те сигнализираха за своята вярност и намерение да се присъединят към НАТО, с което си навлякоха гнева на Путин, но все още им липсва сигурността на клаузата за взаимна отбрана на алианса. Те не са нито вътре, нито вън.

Заради късогледството на Ердоган Турция се намира в друг вид ничия земя. От геополитическа гледна точка тя не е нито изцяло на Запад, нито извън него, нито е истински демократична, нито напълно автократична, нито заслужава доверие, нито е враждебна. Какъв съюзник - ако изобщо е съюзник - ще бъде тя?

Другите държави в региона също са в положение на неопределеност. Няколко балкански държави - както и Украйна, Молдова и Грузия - искат да се присъединят към ЕС, но знаят, че ще трябва да чакат десетилетия, при условие че ЕС каже "да" дори тогава. Как ще се позиционира междувременно Сърбия между Европа и стария си приятел Русия?

И още - целият останал свят, от Азия до Африка и Южна Америка, в който живее по-голямата част от световното население, но който е представен толкова скромно в Баварските Алпи тази седмица. Засега - както и по време на Студената война - тези страни предпочитат да се застраховат и да останат необвързани. 

Лидерите на Запада, след като приключат с пътуванията между срещите на върха и позирането за снимки един с друг, имат работа за вършене. Те трябва да измъкнат останалата част от света от тази "Ничия земя". Затова трябва да предоставят щедра подкрепа - в долари, евро и други форми - на страните, които обещават да помогнат в защитата на световната демокрация срещу автократите в Москва и Пекин. 

Те трябва също така да напомнят на тези държави, че неприсъединяването не е постоянна опция. Както веднъж каза покойният Дезмънд Туту, любимият архиепископ на Южна Африка: "Ако сте неутрални в ситуации на несправедливост, вие сте избрали страната на потисника. Ако слонът е поставил крака си върху опашката на мишка, а вие казвате, че сте неутрален, мишката няма да оцени неутралитета ви". Днес Путин е слонът, а Украйна - мишката. А ничията земя не е място, на което трябва да бъдеш.