Зоонозни заболявания - апокалипсисът, за който ще чувате често

Думата "зооноза" идва от гръцки и означава "болест по животните"

19:55 | 16 май 2022
Обновен: 22:20 | 16 май 2022
Автор: Зорница Крушарска
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP

Терминът "разпространение на зоонози" може да звучи или успокояващо, или измамно безобидно - като лепкава бъркотия с разтопен сладолед между клетката на маймуните и аквариума. В действителност тя се отнася до една от най-големите опасности за човечеството. Като такава, тя не е нито повече, нито по-малко заплашителна от изменението на климата, а е пряко следствие от него, пише за Bloomberg Андреас Клут.

Думата "зооноза" идва от гръцки и означава "болест по животните". Тя се отнася за патогени, които могат да преминават както между животните, така и от тях към нас. Например HIV, вирусът, който причинява СПИН, е прескочил при хората от шимпанзетата. MERS, респираторен вирус, се разпространява при нас от камилите дромедарски. Ебола вероятно е дошла от маймуни, хоминиди или прилепи, или от всички тях. По подобен начин сме внесли стотици други болести от царството на дивите животни - не на последно място SARS-CoV-2, който също сме прихванали от прилепите.

Какво общо има това с изменението на климата? Много. Колкото повече животни се смесват с други представители на фауната или с нас толкова повече възможности имат патогените, които те приемат, да пътуват, да мутират и да се разпространяват. А глобалното затопляне предизвиква точно такова смесване.

С повишаването на средните температури те променят местообитанията си. Влажните зони стават сухи; хладните или буйни зони се превръщат в пустини и т.н. В резултат на това животните мигрират извън познатата им среда и влизат в контакт с много други видове, повечето от които никога не са срещали.

Екип, работещ с Колин Карлсън, биолог от университета "Джорджтаун" във Вашингтон, е използвал много сложни изчисления, за да моделира контактите и междувидовото предаване на вируси, което можем да очакваме. Те са публикували резултатите в списание Nature.

Това е плашещо четиво. Както смесването, така и предаването на вируси вече са в ход, но ще се ускорят драстично през нашия живот. Дори и при най-консервативния сценарий за затопляне, например, можем да очакваме още 15 000 вируса, които ще се пренесат сред 3000 вида бозайници през следващите десетилетия. Бозайниците играят главна роля в този филм на ужасите, най-вече защото са генетично достатъчно близки до нас, за да могат техните вируси да сеят хаос в телата ни. Прилепите представляват особена заплаха, тъй като могат да летят и по този начин могат да мигрират по-далеч и по-бързо. Бразилските свободноопашати прилепи например се разпространиха в югоизточната част на САЩ през последните години.

Глобалното затопляне подпомага патогените и по много други начини. Например, то предизвиква размразяване на дълбоко замръзнали площи. Тази замръзнала земя в северните ширини е огромен арсенал от древни вируси, бактерии и други вредни организми. Студът ги е държал далеч от дивата природа толкова дълго, че животните и хората вече нямат никакъв имунитет срещу тях. Но сега те излизат от ледените си хранилища. Наскоро в Сибир избухнаха огнища на антракс, след като спори се разнесоха от древни трупове на северни елени, които преди това бяха запечатани в леда. Можем да очакваме много повече такива неща.

Можем ли да направим нещо по отношение на всички тези заплахи? Само до известна степен. Със сигурност трябва да ограничим изсичането на горите - особено в тропическите гори на Амазонка - което също принуждава видовете да влизат в неволен контакт помежду си и с нас. Трябва да регулираме и контролираме пазарите за диви животни, фермите и други места, където видовете се сблъскват едни с други.

Преди всичко трябва да се подготвим за бъдещи епидемии и пандемии още сега. В продължение на десетилетия преди появата на Covid-19 имаше предупреждения да имаме план и да го направим глобален, но ние до голяма степен ги пренебрегвахме.

Но най-спешното и важно усилие, към което трябва да се върнем, е самата борба срещу изменението на климата. В Парижкото споразумение от 2015 г. ние колективно заявихме амбицията да задържим глобалното затопляне до дългосрочно увеличение от 1,5 градуса спрямо температурите през XIX век. Няма шанс. Според новите прогнози на метеоролозите вероятно ще преминем този праг до 2026 г. Оттук нататък всяко допълнително покачване на термометъра повишава и риска от заболявания.