Макрон заложи 14 нови реактора в ядреното възраждане на Франция

Франция ще увеличи капацитета си за слънчева енергия десетократно до 2050 г. и си поставя за цел 50 нови офшорни вятърни парка

10:32 | 11 февруари 2022
Обновен: 11:57 | 11 февруари 2022
Автор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Франция ще построи най-малко шест нови ядрени реактора през следващите десетилетия, каза президентът Еманюел Макрон в четвъртък, поставяйки ядрената енергия в центъра на стремежа на страната си към въглероден неутралност до 2050 г.

Макрон каза, че новите централи ще бъдат построени и експлоатирани от контролирания от държавата доставчик на енергия EDF и че десетки милиарди евро публично финансиране ще бъдат мобилизирани за финансиране на проектите и защита на финансите на EDF.

„Това, от което се нуждае нашата страна, и условията са налице, е възраждането на френската ядрена индустрия“, каза Макрон, разкривайки новата си ядрена стратегия в източния индустриален град Белфор, съобщава "Ройтерс".

Обещавайки да ускори развитието на слънчевата и офшорната вятърна енергия, Макрон също каза, че иска да удължи живота на по-старите атомни централи в най-ядрено интензивната страна в света до повече от 50 години от повече от 40 години в момента за някои реактори, при условие че е безопасно.

Съобщението идва в труден момент за натоварената с дългове EDF, която е изправена пред забавяния и превишаване на бюджета за нови ядрени централи във Франция и Великобритания и проблеми с корозията в някои от стареещите реактори.

Ядреният план затвърждава ангажимента на Франция към ядрената енергетика, опора на следвоенната индустриална мощ на страната, чието бъдеще беше несигурно, след като Макрон и неговият предшественик обещаха да намалят тежестта й в енергийния микс на страната.

Мисленето на Макрон беше променено от амбициозните цели на Европейския съюз за въглеродна неутралност в рамките на три десетилетия, които поставиха нов фокус върху производства на енергия, които отделят по-малко или нулеви парникови газове, отколкото изкопаемите горива, включително ядрените.

Нарастващите цени на енергията и опасенията относно зависимостта на Европа от вносния руски газ също убедиха френските власти в нуждата на региона от повече енергийна независимост.

EDF оценява цената на шест нови реактора на около 50 милиарда евро в зависимост от условията за финансиране.

Първият нов реактор, еволюция на Европейския реактор под налягане (EPR), ще влезе в експлоатация до 2035 г., каза Макрон. Ще бъдат стартирани проучвания за още осем реактора извън първоначалните половин дузина нови централи, добави той.

Франция също така ще увеличи капацитета си за слънчева енергия десетократно до 2050 г. до повече от 100 гигавата (GW) и ще има за цел изграждането на 50 офшорни вятърни парка с комбиниран капацитет от най-малко 40 GW. 

Обратен завой

Решението на Макрон да удължи живота на съществуващите централи отбеляза обратен завой на по-ранното обещание да затвори повече от дузина от 56-те реактора на EDF до 2035 г.

Ядрената безопасност все още разделя Европа след катастрофата край Фукушима в Япония през 2011 г.

"Някои държави са направили екстремния избор да обърнат гръб на ядрената енергия. Франция не е направила този избор", каза Макрон.

Групата за кампания за зелена енергия Association negaWatt обвини Макрон в "задълбочаване на пристрастяването на Франция" към ядрената енергия.

Франция лобира усилено ядрената енергия да бъде обявена като устойчива съгласно новите правила на Европейската комисия за зелено финансиране.

Ако новите правила за таксономия на ЕС бъдат одобрени, това трябва да намали разходите за финансиране на проекти за ядрена енергия.

Макрон каза, че държавата ще поеме отговорностите за осигуряване на финансите на EDF, което показва, че правителството може да инжектира свеж капитал в компанията, която е 84% държавна.

EPR реакторите на EDF имат проблемна история. Проектите за EPR във Фламанвил във Франция и Хинкли Пойнт във Великобритания се изпълняват с години зад графика и милиарди над бюджета, докато EPR реакторите в Китай и Финландия са засегнати от технически проблеми.

Отделно, EDF тази седмица ревизира по-ниската си прогноза за производство от своите АЕЦ до 295-315 TWh в сравнение с 361 TWh миналата година, отчасти поради продължително спиране на реактори поради проблеми с корозия в няколко от тях. Ако нивото падне под 300 TWh, то ще бъде най-ниското от 1990 г.

Утежнявайки трудностите на EDF, Макрон, който е изправен пред битка за преизбиране след два месеца и се стреми да овладее обществения гняв заради нарастващите сметки за енергия, нареди на компанията да продава по-евтина електроенергия на конкуренти – ход, който ще "изяде" около 8 милиарда евро от основните приходи на EDF за 2022 г.

Цената на акциите на EDF е намаляла с 18% от началото на 2022 г.

EDF потвърди в четвъртък, че ще закупи базирано във Франция подразделение на General Electric за турбини, тъй като компанията се стреми да обедини ядрени дейности, считани за стратегически.