Лидерите на Европейския съюз се съгласиха в четвъртък, че ще наложат допълнителни икономически санкции на Русия - в тандем със Съединените щати и Великобритания - ако руските военни нападнат Украйна, въпреки че насърчиха повече дипломация с Москва.
Държавите от Балтийския регион, Централна и Източна Европа смятат, че самият блок също е подложен на нападение от Русия на множество фронтове, като Литва се позовава на риск от възможни руски военни удари от Беларус, близък съюзник на Русия.
„Всяка по-нататъшна военна агресия срещу Украйна ще има огромни последици и тежка цена в отговор, включително ограничителни мерки, координирани с партньорите“, казаха лидерите в заключителното си изявление на срещата на върха, позовавайки се на съюзниците си САЩ и Великобритания.
Западът наложи икономически санкции на Русия през 2014 г. заради анексирането на Кримския полуостров от Украйна с мерки, насочени към енергийния, банковия и отбранителния сектор на Русия.
Въпреки че на срещата на върха не бяха обсъждани конкретни санкции, дипломати заявиха, че новите мерки могат да включват руски олигарси, забрана на транзакции на ЕС с частни руски банки и евентуално изключване на всички руски банки от мрежата SWIFT, която е жизнената сила на международните парични преводи.
Лидерите на ЕС заявиха, че блокът "насърчава дипломатическите усилия и подкрепя Нормандския формат за постигане на пълно изпълнение на Минските споразумения", имайки предвид мирните споразумения от 2014-2015 г., договорени с Германия, Франция, Украйна и Русия.
Предупрежденията на среща на върха на ЕС бяха едни от най-преките през последните седмици, тъй като Съединените щати и техните съюзници от НАТО се стремят да възпират всяка възможна руска атака срещу Украйна и да намалят възможността за изненада на Москва. Много съюзници в НАТО също са страни членки на ЕС.
„Наистина сме изправени пред поредица от атаки. Виждам ги всички като свързани“, каза пред репортери латвийският премиер Крисиянис Каринс, като даде за пример мигрантите от Близкия изток на границите на Беларус с ЕС, изкуствено високите цени за руски природен газ и руската дезинформация.
Украйна остава основната възпламенителна точка между Русия и Запада. Вашингтон казва, че Русия е натрупала повече от 100 000 войници по границите на Украйна, вероятно за инвазия. Москва казва, че има право да придвижва войските си в собствената си територия, както намери за добре, но казва, че маневрите са чисто отбранителни.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза в четвъртък, че Русия увеличава, а не намалява войските си по границата.
„Не виждаме признаци, че това натрупване спира или се забавя. Напротив, то продължава“, каза той пред репортери в централата на НАТО, застанал до украинския президент Владимир Зеленски.
Столтенберг каза, че на границата с Украйна има руски "боеспособни войски, танкове, артилерия, бронирани части, дронове (и) системи за електронна война".
Кремъл отрича обвиненията на Запада, включително всеки план за нахлуване в Украйна. Москва казва, че има законни интереси за сигурността в региона и в сряда връчи предложения на Съединените щати НАТО да не се разширява на изток.
В изявление в четвъртък на съюзниците от НАТО се казва: „Ние подкрепяме правото на всички страни да решават своето бъдеще и външна политика без външна намеса“.
"Опасна ситуация"
Балтийските съседи на Русия атакуваха това, което виждат като опити на Москва да размие границата между мир и война.
„Вероятно сме изправени пред най-опасната ситуация през последните 30 години. Говоря не само за Украйна, но и за източния фланг на НАТО“, каза литовският президент Гитанас Науседа ден след като лидерите на ЕС проведоха среща на върха с Украйна и четири други бивши съветски републики в Брюксел.
Той цитира опасенията, че Русия може да интегрира Беларус, която граничи с Полша и две балтийски държави, във военните си системи и да използва територията й „като възможна платформа за атака на съседни страни“.
Всякакви координирани санкции на ЕС вероятно ще зависят от Германия, чийто нов лявоцентристки канцлер Олаф Шолц зае по-твърда линия от дясноцентристката си предшественичка Ангела Меркел.
Въпреки това Берлин все още ще се разкъсва дали да рискува доставките на руски природен газ за своите предприятия и домакинства тази зима, като се противопостави на Москва, казаха дипломати.
Представителят на Русия в Европейския съюз заяви в четвъртък, че забавянето на сертифицирането на газопровода "Северен поток 2" от германските власти е политическо, предаде агенция ТАСС.
Очакваното с нетърпение решение на германския енергиен регулатор за пълното сертифициране на газопровода "Северен поток 2" няма да дойде през първата половина на следващата година, обяви регулаторът в четвъртък, в неуспех за руския проект, който подклажда глобалното политическо напрежение.
"Това, разбира се, е политика, няма нищо друго освен политика", каза Владимир Чижов пред телевизионния канал "Россия-24", добавяйки, че спирането на сертифицирането става на фона на смяна на правителството в Германия.
Светът е бизнес с Ивайло Лаков /п/
