Ядрена енергия - настроенията в Европа продължават да са на двата полюса

Активи за трилиони долари търсят нов дом - все по трудно е да се пренебрегва ядрената енергия

18:30 | 2 декември 2021
Автор: Галина Маринова
Bloomberg LP
Bloomberg LP

Европа преразглежда отношението си към ядрената енергетика, заради наближаващите крайни срокове на договореностите за климата, пише The New York Times. На фона на увеличаващия се дял на вятърната и слънчевата енергия, няколко държави, сред които Франция и Великобритания, се стремят да разширят програмите си за ядрена енергия. Германия и някои други страни обаче не са толкова ентусиазирани от този факт.

Европейските държави, които отчаяно търсят дългосрочен и надежден източник на енергия, за да постигнат амбициозните си цели в областта на климата, се обръщат към решение, което предизвикваше ужас у предишните поколения: ядрената енергия.

Полша иска да изгради мрежа от по-малки атомни електроцентрали, за да прекрати зависимостта си от въглищата. Великобритания залага на Rolls-Royce за производството на евтини модулни реактори, които да допълнят вятърната и слънчевата енергия. А във Франция президентът Еманюел Макрон планира да надгради огромната ядрена програма на страната.

Тъй като световните лидери обещават да предотвратят климатичната катастрофа, ядрената индустрия вижда възможност за възраждане. След авариите в АЕЦ „Фукушима“ и АЕЦ „Чернобил“, в продължение на години ядрената енергетика бе поставяна на заден план, а сега защитниците ѝ се борят за признаването ѝ като приемлив източник на чиста енергия, наред със слънчевата и вятърната.

Повече от половин дузина европейски държави наскоро обявиха планове за изграждане на ново поколение ядрени реактори. Някои от тях са по-малки и по-евтини от по-старите проекти, заемат площта на две футболни игрища, а цената им е много по-ниска от тази на стандартните ядрени централи. Администрацията на Байдън също подкрепя подобна технология като инструмент за „масова декарбонизация“ за Съединените щати.

„Ядрената енергия се превръща в основна тема в рамките на движението за опазване на климата ”, казва Кърсти Гоган, член на британския Съвет за ядрени изследвания и иновации и основател на TerraPraxis, организация с нестопанска цел, която подкрепя ядрената енергия при преминаването към зелена икономика. „Това е критично десетилетие и мисля, че ще станем свидетели на истинска промяна“.

Но не всички вярват на идеята, че ядрената енергетика е решение на проблема с изменението на климата.

Преди десет години, няколко месеца след като земетресение и цунами предизвикаха авария в атомната електроцентрала „Фукушима“ в Япония, което наложи евакуацията на над 150 000 души, германското правителство обяви, че постепенно ще закрие ядрената си програма. Сега Германия е начело на групата държави, които искат да провалят усилията за включване на повече ядрена енергия в екологичния енергиен микс на Европа. Те са обезпокоени от разпространението на ядрени централи на европейска територия и от радиоактивните отпадъци, които те произвеждат.

Този отпор създава напрежение във Франция, най-големия производител на ядрена енергия в Европа. Франция има необичаен съюз с източноевропейски държави, които искат да привлекат повече инвестиции за ядрена енергия, включително България, Чешката република, Унгария, Полша и Румъния.

Групата настоява Европейският съюз да класифицира ядрената енергетика като „устойчива“ инвестиция - стъпка, която би отключила милиарди евро държавна помощ и инвестиции от пенсионни фондове, банки и други инвеститори, които искат да влагат пари в екологични каузи. Австрия, Дания, Люксембург и Испания се присъединиха към Германия в опитите си да отхвърлят инициативата в Брюксел.

Основният коз на ядрената индустрия е технологията, включваща компактни централи или малки модулни реактори, които според поддръжниците им са безопасни, евтини и ефективни. Аргументът е, че само вятърната и слънчевата енергия няма да са достатъчни, за да помогнат на държавите да постигнат целите, набелязани на срещата на върха на ООН за климата този месец в Глазгоу.

Близо 200 държави, участващи в конференцията, поеха ангажимент да положат нови усилия, за да предотвратят затоплянето на Земята с над 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива. След преминаването на този праг рискът от смъртоносни горещи вълни и бури, недостигът на вода и сривът на екосистемите нараства неимоверно, предупреждават учените.

Държавите обаче не успяват да постигнат целите, дори и с увеличаване на инвестициите във вятърна и слънчева енергия, чиято мощност се променя в зависимост от природните стихии. Възстановяването на световната икономика след пандемията от коронавирус предизвика неотдавнашен скок в цените на енергията и накара европейските правителства да се борят за осигуряване на алтернативни доставки на енергия.

Привържениците на ядрената енергетика заявяват, че натрупаният опит показва необходимостта от ново поколение ядрена енергетика.

„Ядрената енергетика има наистина важна роля за постигане на нулева нетна консумация в много страни“, казва Том Самсън, главен изпълнителен директор на Rolls-Royce SMR, който от шест години работи по проект за малък, комерсиален, модулен ядрен реактор и смята, че моментът е настъпил.

Rolls-Royce, която обяви това си начинание този месец и навлиза на многомилиардния пазар за малки ядрени реактори, конкурирайки се с компании като NuScale, GE Hitachi и TerraPower (чийто председател е Бил Гейтс) в САЩ; Électricité de France, френската държавна енергийна компания; Китайската национална ядрена корпорация и KEPCO в Южна Корея.

Самсън представя предприятието като нов подход към индустрия, която инвеститорите избягват, заради пословичните си закъснения и преразходи. Rolls-Royce, който произвежда реактивни двигатели и доставя електроцентрали за британската флотилия от ядрени подводници, се надява да построи 16 от централите във Великобритания, както и да реализира продажби в чужбина.

Компонентите на реакторите ще се произвеждат в заводски условия и ще могат да се транспортират с камиони или кораби. Първоначално се очаква централите да струват по 2,2 млрд. паунда (3 млрд. долара) всяка. За сравнение пълноразмерната централа, която в момента се изгражда в западната част на Великобритания, е с приблизителна цена от 22,5 млрд. паунда.

Чертежите на реактора на Rolls-Royce показват компактна, футуристична сграда в зелен пейзаж. Един реактор би имал приблизително една седма от мощността на най-големите съвременни атомни централи и би могъл да захранва един милион жилища.

Трудовите профсъюзи във Великобритания и Европа подкрепят инициативите с аргумента, че ядрените централи създават работни места и са за предпочитане пред технологиите за възобновяеми източници на енергия като слънчеви полета, за чиято поддръжка не са необходими много работници.

Критиците твърдят, че ядрената енергия едва ли е решение за ускоряване на стремежа към нулеви нетни емисии.

От една страна, пускането в експлоатация на нови ядрени централи, дори и малки, ще отнеме до десетилетие или повече, отчасти поради регулаторните изисквания, което далеч не е достатъчно бързо за справяне с извънредната ситуация, свързана с климата. Първият реактор на Rolls-Royce ще бъде пуснат в експлоатация едва през 2031 г.

След ядрените аварии въпросите за безопасността остават нерешени и в центъра на обществения интерес. Болезнена е и темата за съхранението на радиоактивните отпадъци.

Хърватия се противопоставя на проект за ядрен реактор в Словения, който ще депонира част от ядрените отпадъци близо до границата им. Германия се противопоставя на планиран полски реактор, който според германската Зелена партия най-вероятно ще замърси Германия в случай на авария.

„Способността на малките ядрени реактори да произвеждат енергия достатъчно бързо или евтино, за да имат значение за държавите, също е неясна“, твърди Марк Хибс, старши сътрудник и ядрен експерт във Фондацията за международен мир “Карнеги". Хиббс, който работи в Германия, отбеляза, че може да са необходими 10 такива реактора, за да свършат същата работа, като една голяма модерна атомна електроцентрала.

Дъг Пар, главен научен сътрудник на Greenpeace във Великобритания, заяви: "Това не решава проблемите на обществото, а на ядрената индустрия." Той добави: "Те искат да предложат нова концепция, за да избягат от лошия имидж на голямата ядрена централа".

Онези, които настояват за възраждане на ядрената енергетика, казват, че тези опасения са преувеличени.

Във Франция президентът Макрон този месец обяви, че ще рестартира атомната програма на страната, за да "изпълни" ангажиментите на Франция за намаляване на въглеродните емисии. В неотдавнашен доклад, поръчан от правителството, се стигна до заключението, че Франция вероятно не може да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г. само с енергия от възобновяеми източници.

Очаква се неговото правителство да разреши на държавната компания Électricité de France да построи шест нови реактора и да похарчи милиарди, за да произведе малки модулни ядрени реактори до 2030 г. Поръчката ще бъде спасителен пояс за EDF, която е задлъжняла с над 40 млрд. евро (45 млрд. долара), след проблеми със преразходи и закъснения в строителството на ядрени централи.

В Източна Европа бързането вече е в ход

Полша, Румъния и Украйна, които отдавна разчитат на въглищни електроцентрали, са сред страните, които подписват договори с американски и европейски компании за технологии с малки реактори. Само Полша планира да изгради големи ядрени реактори и поне половин дузина малки реактори на въглищни площадки, за да произвежда енергия и да създава работни места.

"Възможността за производство на нова електроенергия в по-кратки срокове и с по-ниска обща стойност на проекта е основният двигател", казва Джон Котек, вицепрезидент по развитието на политиката и обществените въпроси в Института за ядрена енергия, индустриална група във Вашингтон.

Въпреки това разделението в Европа по отношение на ядрената енергия остава достатъчно остро, така че политиците може да не са готови да подкрепят програма за изграждане на ядрени мощности - дори и да искат да постигнат целите, свързани с изменението на климата.

"Невъзможно е да се изгради консенсусна политика в Брюксел, която да подкрепи инвестициите на държавите-членки в ядрена енергия", каза Хибс от фондация "Карнеги". "Това ще зависи от националните правителства."

Но тъй като инвеститорите търсят къде да вложат активи за трилиони долари в процеса на отказ от изкопаеми горива, ядрената енергия става все по-трудно да бъде пренебрегната.

"Общият консенсус в климатичните среди е, че ядрената енергия е чист енергиен източник", казва Мариса Дрю, главен директор по устойчиво развитие в Credit Suisse. "Ако някой може да предостави нещо, което е икономически жизнеспособно, мащабируемо и наистина екологично, и то по безопасен начин", каза тя, "тогава трябва да го приемем."