- За повечето хора борсовата търговия е олицетворението на технологичен напредък и скоростта, където минута е много
- През последните години блокчейн технологията започва да се налага не като заместител на борсите, а като възможност за модернизиране на тази скрита, но критично важна инфраструктура
- Днес в САЩ стандартният режим на сетълмент е T+1 – сделките се финализират един работен ден след самата търговия
За повечето хора борсовата търговия е олицетворението на технологичен напредък и скоростта, където минута е много. Поръчките се изпълняват за части от секундата, цените се обновяват в реално време, а потвържденията за сделки пристигат на момента.
Под тази повърхност се крие инфраструктура, която е проектирана в съвсем друга епоха. Реалното прехвърляне на собствеността и парите – сетълментът – все още отнема дни. Именно това разминаване между „бърза търговия“ и „бавен сетълмент“ е едно от най-големите структурни предизвикателства на съвременните капиталови пазари.
През последните години блокчейн технологията започва да се налага не като заместител на борсите, а като възможност за модернизиране на тази скрита, но критично важна инфраструктура. И с последните регулаторни промени в САЩ този преход вече изглежда по-малко хипотетичен и много по-практичен, отколкото когато и да е било.
Защо сетълментът все още отнема дни?
За да се разбере потенциалът на блокчейна, първо трябва да се разбере как работи настоящата система.
В САЩ почти всички сделки с акции преминават през Depository Trust & Clearing Corporation (DTCC) – централната клирингова и сетълмент институция на пазара. Исторически това е решение на реален проблем: в миналото всяка акция е съществувала като физически сертификат, а проследяването на собствеността е било бавно и трудоемко.
Още по темата
Създаването на DTCC позволява собствеността върху акциите да бъде „централизирана“ юридически. Вместо всяка промяна на собствеността да се записва отделно, акциите се държат номинално от клиринговата къща, а брокерите поддържат вътрешни регистри за клиентите си. Всички икономически права – дивиденти, гласуване, корпоративни действия – остават при крайния инвеститор. Тази система работи стабилно десетилетия наред. Но цената на тази стабилност е времето.
Днес в САЩ стандартният режим на сетълмент е T+1 – сделките се финализират един работен ден след самата търговия. През този период и купувачът, и продавачът са изложени на контрагентен риск. За да се управлява той, клиринговите къщи изискват обезпечения, а брокерите блокират капитал. Това не е просто административен детайл. По време на пазарни сътресения именно този „замръзнал“ капитал може да се превърне в системен проблем, призракът на който навести пазарите само преди няколко години.
Урокът от Meme Stocks Mania и границите на старата инфраструктура
През 2021 г. масивна вълна от сделки с т.нар. meme акции, начело с GameStop, постави инфраструктурата на Уолстрийт под напрежение. Огромният обем сделки доведе до рязко нарастване на изискванията за обезпечения, което принуди брокери като Robinhood временно да ограничат търговията.
Причината не беше конспирация, а проста механика: системата не можеше да урежда сделките достатъчно бързо.
Оттогава пазарът направи крачка напред, преминавайки от T+2 към T+1 сетълмент. Или иначе казано, финализирането на сделките се случва вече в рамките на 24ч. а не както преди 2021г. в рамките на 48ч. (както е и до ден днешен в Европа). Но за много участници това е временна мярка. Истинското решение, според тях, е да се премине към сетълмент, който се случва почти веднага.
Как блокчейнът променя сетълмента?
Тук се появява блокчейн технологията. Вместо множество отделни бази данни, които трябва да се съгласуват след всяка сделка, блокчейнът предлага споделен регистър на собствеността. Когато се приложи към акции, това позволява ценните книжа да съществуват като цифрови инструменти, чиято собственост се прехвърля директно между купувача и продавача. Най-съществената промяна е т.нар. „атомно уреждане“ – парите и акциите се прехвърлят едновременно. Това практически елиминира контрагентния риск и значително намалява нуждата от обезпечения. Резултатът не е по-бърза търговия, а по-бързо и по-сигурно финализиране на сделките – ключова разлика, която често се пропуска в публичния дебат.
Токенизацията и регулаторната рамка
Доскоро най-голямото препятствие пред този модел в САЩ беше регулаторната несигурност. През изминалия месец обаче ситуацията се промени. Американската Комисия за ценни книжа и борси (SEC) на практика даде зелена светлина на дъщерното дружество на DTCC – Depository Trust Company (DTC) за предлагане на услуги по токенизация на акции, ETF-и и държавни ценни книжа върху одобрени блокчейн платформи. Разрешението е ограничено във времето – три години – но обхватът му е значителен. То включва компоненти на индекса Russell 1000, борсово търгувани фондове и американски държавни облигации. Очаква се услугите да стартират през 2026 г. Важно е да се подчертае: това не е революция извън системата, а еволюция отвътре. Именно институцията, която стои в центъра на сегашния модел, получава мандат да експериментира с новия блокчейн подход в борсовата търговия.
От T+1 към почти непрекъсната търговия
Токенизацията и по-бързият сетълмент отварят и друга врата – към удължено търговско време.
Когато сетълментът не зависи от работното време на банки и клирингови къщи, търговията може да се разшири отвъд традиционния борсов ден. Именно затова вече се говори за 24/5 търговия на американските борси. Nasdaq публично даде индикации, че проучва подобни модели, особено в контекста на токенизирани активи. За активните търговци това означава по-голяма гъвкавост, а за институционалните инвеститори – по-ефективно управление на ликвидността.
J.P. Morgan и блокчейнът в действие
Докато регулаторната рамка се изгражда, някои от най-големите банки вече използват блокчейн на практика. J.P. Morgan разработи собствена блокчейн платформа, известна днес като Kinexys (по-рано Onyx), която се използва за токенизиране на парични инструменти и активи от частния капитал. Банката използва системата за вътрешни разплащания, управление на обезпечения и по-ефективно проследяване на капиталовите изисквания. Това не е експеримент в периферията, а инфраструктура, интегрирана в реални финансови операции. За J.P. Morgan блокчейнът не е идеологичен избор, а инструмент за намаляване на оперативните разходи и риска.
Тиха, но дълбока фундаментална трансформация
Всичко това сочи към един и същ извод: блокчейнът няма да замени борсите, нито ще направи традиционните финанси излишни. Неговото въздействие ще бъде по-тихо и по-дълбоко.
Чрез модернизиране на сетълмента и регистрите на собственост той има потенциала да направи капиталовите пазари по-устойчиви, по-ефективни и по-малко зависими от блокиран капитал. За инвеститорите с дългосрочен хоризонт това е промяна с много по-голямо значение от всяка краткосрочна технологична мода. На пръв поглед търговията с акции ще изглежда същата, но под повърхността борсовият механизъм започва да се пренастройва.
