Макроикономическата цена на изборната спирала – от фискално разхлабване до инвестиции на пауза

Обичайният мандат на едно правителство в България е четири години – дълъг период, който му позволява да води последователни политики, да изпълнява планирани реформи и най-вече да гарантира следването на една управленска и икономическа философия. За време, в което обикновено се изкарва малко над един мандат, от началото на 2021 г. насам страната проведе цели седем парламентарни избора, а през април ще излъчи нов състав на Народното събрание. Поредицата от избори, които не успяват да произведат стабилно управление си има конкретна макроикономическа цена, която отчасти вече плащаме, но всеки последващ провален вот само ще задълбочава. По тази причина разглеждаме основните негативни последствия, които произтичат от политическата несигурност.

Още по темата

България има потенциал за стотици милиони евро от медицински туризъм

Бюджет не по-рано от 1 юли, България не е в риск от процедура по свръхдефицит

Отлагане на фискалната консолидация, запазване на дефицита и рязко увеличение на държавния дълг. Удължителните бюджети, с които ще бъдат управлявани държавните финанси поне до средата на годината не дават особено голямо пространство за оптимизиране на държавните разходи и поставяне на параметрите в разумни рамки – напротив, актуалната средносрочна прогноза на Министерство на финансите предполага запазване на дефицит над 2-3% от БВП до 2028 г., преразпределение на над 42-43% от БВП през бюджета и повишение на дълга до 36% от БВП. Това означава, че при липса на пречупване на настоящата траектория на бюджета България е на път да загуби едно от големите си превъзходства, спазвано с десетилетия – умерената и консервативна фискална политика, и особено ниския дълг, който позволява гъвкавост в кризите. Още повече, дори и изборите през април да успеят да произведат работещо мнозинство и правителство, страхът от нови предсрочни избори прави приемането на болезнените мерки, необходими за фискална консолидация – съкращаване на администрацията, преосмисляне на правилата за заплатите в публичната сфера, намаляване на броя на общините – които неминуемо ще имат своята електорална цена, още по-трудно.

Кратките парламенти като добра среда за фискален популизъм. Именно креативна парламентарна дейност роди мерките, които доведоха до рязкото влошаване на фискалните показатели през последните две години. Фокусът върху представянето на следващите избори, особено в ситуация, в която дейността на народното събрание не се прекъсва след разпада на правителство неимоверно увеличава риска от извънреден популизъм – увеличение на социални плащания или пък на ударно повишение на заплати на потенциални гласоподаватели. Последствията се прехвърлят на следващите – по-високите осигуровки, да речем, ще са проблем на управляващите от бъдещето. В хаоса на честите избори и смяната на лицата в парламента се размива и отговорността за откровено лобистки и популистки политики.

Отлагане на подобренията на кредитния рейтинг. Сред най-видимите очаквани ефекти на влизането на България в еврозоната е повишението на кредитния рейтинг на страната, което да осигури на държавата и бизнеса по-евтин достъп до кредит, но по-общо дава една лесноразбираема оценка на стабилността и доверието в макроикономическата, регулаторната и данъчната среда. Повишенията на рейтингите на страната обаче сега са на изчакване именно заради увеличения политически риск и по всичко личи, че няма да се материализират докато страната няма стабилно правителство с ясен план за икономически растеж и бюджетна консолидация.

Забавяне на инвестициите. Фирми, които планират инвестиции в България отлагаха окончателните си решения до влизането в Еврозоната. Днес обаче политическата несигурност се превръща в още една спирачка пред инвестиционните намерения, като повод за особено притеснение са обсъжданията за промени в данъчната система – от планираните увеличения на пенсионните осигуровки и лансирани идеи за повишение на здравните, които тежат върху труда, през увеличение на данък дивидент до предлаганите от международни организации промени в плоския данък. Потенциалните инвеститори изчакват развръзката на политическата криза, което и ще даде да се разбере дали ще има фундаментални промени в средата, в това число и от гледна точка на работата на съдебната система. Това, разбира се, означава и по-нисък икономически растеж и отлагане на създаването на нови високоплатени работни места.

Увеличаване на риска за европейските средства. Това е най-ясно видимо при оставащите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, които са обвързани с приемането на законодателни актове и провеждането на реформи. Липсата на правителство и на ясно парламентарно мнозинство, обединено около изпълнението на тези мерки, особено що се касае за проблемни за някои партии теми като антикорупцията, създава риск България да се лиши от немалка част от средствата, които могат да се ползват за отключване на икономическия растеж. В същата посока може да играе и погазването на фискалните правила, тъй като намеренията на ЕС са за засилване на надзора над тях и обвързаното им с разпределянето на средствата от европейските фондове.

Поредна година на забавени реформи. Най-общият от всички ефекти, липсата на последователна управленска философия означава, че всички опити за фундаментално преосмисляне на работата на ключови публични институции остават за след политическата криза. За провеждането на дълбинна реформа са необходими години последователна работа, но от пандемията насам никое правителство не е разполагало с този лукс. Примерите са много – от преосмислянето на модела на отдаване на социална помощ, през финансирането на здравето и мерките за изоставащите училища до промени, за които има ясен консенсус дори и днес, като редакцията на формулата за минималната заплата.

Продължаваща стагнация на пазара на труда. На фона на ниската безработица и рекордна заетост, пазарът на труда дава признаци на прегряване, а липсата на кадри ограничава потенциала на експанзия на фирмите. Мерките, които могат да облекчат това обаче са до голяма степен в ръцете на правителството – облекчаване на достъпа на работници от трети страни, увеличаване на усилията по активиране на хора извън пазара на труда и повече инвестиции в подобряване на уменията. Важна роля играе и забавянето на реформата в администрацията и значителната конкуренция в заплащането след ударните увеличения в публичната сфера.

Раздалечаване между регионите-лидери и тези на опашката. Последните данни сочат разширяване на разликите в икономическото развитие между столицата и водещите региони и тези с по-слаба степен на икономическо развитие. Свиването на неравенството няма как да се случи без целенасочено политическо действие; има консенсус за фискална децентрализация, но тя се нуждае от ръководство, което да извърши преформатирането на приходите в данъчната система. Бюджетният хаос от своя страна поставя под въпрос и инвестициите в регионите, което поставя пречки пред растежа.

Както виждаме често през последните няколко години, нито липсата на правителство, нито на редовно внесен бюджет поставят непреодолима пречка пред функционирането на държавата – пенсиите продължават да се плащат, публичните услуги не са спрели, част от проектите вървят.

Докато политическият дневен ред е доминиран от избори, обаче, големите реформи и наистина важните теми остават в безвремие и многократно се отместват за догодина. Както демонстрирахме, от един момент – при това отдавна отминал – нататък, формирането на мнозинство и съответно на дълготрайно правителство се оказва въпрос на икономически отговорно поведение, което понастоящем по-скоро липсва