- Доналд Тръмп твърди, че е прекратил седем войни. Цифрата звучи внушително, но какво стои зад нея?
- От началото на втория си мандат Тръмп многократно е заявявал, че е сложил край на седем въоръжени конфликта
- Тази матрица обаче се счупи още преди да годишнината от завръщането на Тръмп на власт
Доналд Тръмп твърди, че е прекратил седем войни. Цифрата звучи внушително, но какво стои зад нея? „Тръмп е президентът на мира", гласи заглавието на видео в официалния YouTube канал на Белия дом. В 43-секундния клип президентите на Армения и Азербайджан подписват мирен договор под американски патронаж. От началото на втория си мандат Тръмп многократно е заявявал, че е сложил край на седем въоръжени конфликта. Републиканският конгресмен Марлин Стуцман му сложи същия етикет в средата на октомври, а този път поводът беше 20-точковия план за прекратяване на огъня в Газа между Хамас и Израел. Формално примирието влезе в сила на 10 октомври, втората му фаза стартира едва през януари, но ситуацията остава нестабилна - нарушения на прекратяването на огъня и инциденти продължават и от двете страни.
Още по темата
Тази матрица обаче се счупи още преди да годишнината от завръщането на Тръмп на власт. На 3 януари САЩ извърши светкавична няколкочасова операция във Венецуела, при която беше задържан президентът Николас Мадуро. Това позволи да се вникне в новата де факто външна политика и политика на националната сигурност на Вашингтон под егидата на Тръмп - интервенционистки изолационизъм с елементи на ревизионизъм. И ако операцията в Каракас бе практическото материализиране на доктрината „Монро”, започнала на 28 февруари операция „Епична ярост” на Вашингтон срещу Техеран подчерта новата политическа реалност. Тя е антагонистична в своя генезис - ядрото на MAGA е оформено от лоялисти на доктрината „Америка на първо място” и точно това твърдо крило на движението, върнало Тръмп на власт, изпадна в когнитивен дисонанс по отношение на мащабната военна кампания на САЩ с въздушните удари и бомбардировки на Иран, започнали на 28 февруари. Това крило на поддръжниците на Тръмп гласува за него, за да не въвлича САЩ в нови конфликти. Американският президент повтаряше в предизборната си кампания, че той ще е държавният глава, който спира войни, а не този, който ги започва. Някои MAGA привърженици подхванаха друг наратив, след като се наложи да влязат в обяснителен режим: “Тръмп не започва война, а приключва една война, която Техеран води срещу САЩ в продължение на близо 40 години”. Операцията на САЩ във Венецуела даде картбланш на Тръмп да се превърне от миротворец в президент, започнал нова война в Близкия изток.
Иран отвръща нехарактерно с удари не само по американски военни обекти в региона и по Израел, но и по арабските държави в региона, включително в най-силните регионални финансови хъбове - Абу Даби, Дубай, Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Йордания. Това създава рискове от въвличане в конфликта и на други страни в региона, които могат да се обединят в по-широки арабски коалиции срещу Иран, считан за наследник на Персийската империя. Саудитска Арабия и ОАЕ са държавите в региона, които биха могли да се включат във въздушните атаки срещу ирански обекти, но подобна възможност създава, поне на този етап, повече рискове. Такъв ход обаче не е изключен, след като енергийните пазари преминават през големи сътресения, а конфликтът ескалира и започна да засяга енергийната инфраструктура в региона. Израел нанесе удари по основния енергиен източник на Техеран - голямото газово находище Южен Парс. Това доведе до ответни атаки в региона, като ирански ракети нанесоха щети по Рас Лафан, което извади от строя около 17% от катарския капацитет за износ на втечнен природен газ. Равносметката - ремонтът ще струва 20 млрд. долара и ще трае между 3 и 5 години. В резултат на това цените на природния газ на европейския референтен хъб TTF скочиха до 70 евро за мегаватчас, преди да се стабилизират - увеличение с 35%, а цените на суровия петрол Брент се движеха в диапазона между 100 и 115 долара през март заради продължителното затваряне на Ормузкия проток. Заради кризата и блокадата иракското правителство обяви форсмажор за всички нефтени находища, експлоатирани от чуждестранни компании. Напрежението на петролните пазари продължава не само заради блокадата на Ормузкия проток, където преминава около 20% от световното потребление на петрол, а и заради атаките на Техеран също по рафинерии на държавите от Персийския залив, включително в Саудитска Арабия и Катар.
Мозаечната отбрана на Иран и потенциална сухопътна офанзива
Още в първия ден на конфликта при американско-израелските удари беше убит дългогодишният върховен лидер аятолах Али Хаменей, а десетки от висшия ешелон на Ислямската република също бяха ликвидирани. Стратегията с “обезглавяването” на политическото и военно ръководство обаче няма как да е достатъчна. Това беше признато и от израелския премиер Бенямин Нетаняху, който допусна, че вероятно ще е необходима и сухопътна компонента във войната, тъй като въздушните удари постигат само част от целите - неутрализирането на военния и балистичен капацитет на Техеран, включително и иранската ядрена програма. “Обезглавяването” и неутрализирането на висшите ешелони на Ислямската република няма как да доведат до желаните резултати, защото Техеран се готви за подобни събития от десетилетия и наблюдава уроците от войната в Ирак при свалянето на диктатора Саддам Хюсеин. Иракската система по това време беше конструирана по централизирана властова вертикала. Съответно тактиката по обезглавяването и неутрализирането на висшето ръководство в такива сценарии работи много по-лесно. В годините след това, Техеран започва изграждането на т.нар. мозаечна отбрана, при която неутрализирането на висшия ешелон на системата да доведе до минимални щети. Това включва изграждането на добре разгърната мрежа от проирански прокси организации в региона - като Хамас в ивицата Газа, Хизбула в Ливан, хутите в Йемен и проиранските шиитски групировки в Ирак. Мозаечната отбрана има за цел да устои на атаки срещу централните командни структури. Всяка иранска провинция (общо 31 на брой) има свой отделен командир, което позволява по-гъвкави и автономни командно-контролни решения, когато централното командване е откъснато. И за разлика от Сирия, където по време на гражданската война имаше различни крила и бунтовнически групировки и през 2024 г. така се стигна до падането на Башар Асад, в Иран няма въоръжени групи, които да тръгнат да сменят досегашния режим. Без сухопътна офанзива режимът на Техеран може да е значително отслабен и разклатен, но няма как да бъде изкоренен и заради дълбоките си идеологически корени и децентрализираната военно-командна система.
Интервенционисткият изолационизъм на Тръмп и завръщането към билатералния ред
Най-значима последица при ескалацията на войната обаче беше до каква степен ще издържи външнополитическият курс, който предприема сегашната американска администрация. Изоставянето на мултилатерализма (отдръпването от НАТО и оттеглянето от световни организации като СЗО) и завръщането към билатералния ред (двустранно договаряне и “сделки”) създава паралели с периода на Втората световна война, когато има комбинация от билатерална система и високи нива на протекционизъм в търговско-икономическите отношения.
При блиц операцията във Венецуела и във войната срещу Иран Тръмп демонстрира интервенционистки изолационизъм: от една страна отрича традиционните съюзи и алианси, от друга – предприема едностранни военни действия, които не стъпват на широка коалиция, а на тандема САЩ–Израел срещу Иран. След атентатите от 11 септември 2001 г. войните в Афганистан и Ирак бяха водени от коалиции с участието на десетки държави, а в битката срещу ИДИЛ бе изградена глобална коалиция с широка европейска и регионална подкрепа.
Днес Тръмп едновременно разклаща доверието в НАТО, омаловажава жертвите на европейските армии в предишни конфликти и в същото време очаква съюзниците да се включат във война, за която не са били консултирани. Когато американската администрация поиска помощ от европейските военноморски сили за отваряне на Ормузкия проток, Франция, Германия и Италия отказаха участие в операцията, заявявайки готовност да съдействат само при примирие или прекратяване на огъня. Това очаквано разгневи Тръмп, който предупреди, че НАТО го очаква „много лошо бъдеще“, ако не помогне в Ормузкия проток. Но същевременно подчерта фундаменталния проблем на интервенционисткия изолационизъм: не можеш да рушиш трансатлантически съюз, граден десетилетия след Втората световна война и укрепван след края на Студената война, а после да разчиташ на него за едностранни действия, за които не си се консултирал предварително.
Ескалиращият конфликт в Близкия изток ще има проинфлационен ефект не само заради петрола и природния газ – през веригите за доставки на торове, алуминий и стоки, минаващи през Ормузкия проток. Европа, засегната от бушуващата война в Украйна, досега беше изолирана от масата на преговорите между Вашингтон и Москва, а сега е натоварена да се справи с повишаващи се цени на енергоносителите. В този смисъл интервенционисткият изолационизъм на Тръмп преначертава геополитическия ред - той прави САЩ и съюзниците им икономически по-уязвими. А победителят от конфликта в Близкия изток, поне в краткосрочен план, е Русия. Шоковото поскъпване на петрола ще даде нова финансова инжекция във военната машина на Москва, докато ЕЦБ се подготвя за нов инфлационен натиск и дори потенциална рецесия при най-тежкия песимистичен сценарий.
