Какаото: суровината, която промени вкуса на пазара

Анализ на Габриела Китипова

20 February 2026 | 15:30
Обновен: 20 February 2026 | 15:30
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • След забележителния ръст на цените на какаото през последните години, пазарът изглежда започва да се успокоява, но старите нива едва ли ще се върнат.
  • Драматичната търговия на какаото доведе до голям натиск върху производителите на шоколад
  • След пролетта на 2025 г. по-голямо количество валежи в Африка подобри добивите, а Еквадор се превърна във важен нов фактор

След забележителния ръст на цените на какаото през последните години, пазарът изглежда започва да се успокоява, но старите нива едва ли ще се върнат. И докато охлаждането на цените е видимо, какаото още не се е възстановило напълно от кризата, разтърсила глобалния пазар. Ще се върнат ли цените на шоколадовите изделия към познатите ни стойности или поскъпването ще продължи и през 2026 г.?

През пролетта на 2025 г. фючърсите на какао достигнаха над 10 000 долара за тон — най-високото ниво за годината. Основната причина е сложната комбинация от фактори, които засегнаха Западна Африка — най-големият производствен регион на какао. Климатичните промени, остаряващите насаждения и разпространението на болести по дърветата свиха реколтата до критични нива.

Началото на какаовата криза

Драматичната търговия на какаото доведе до голям натиск върху производителите на шоколад. Но новините за тях изглежда стават все по-добри. Към днешна дата разликара в цената за тон какао е осезаема от това, което видяхме през декември 2024 г. Тогава цените достигнаха 12 000 долара на борсата в Ню Йорк. Спад има и в Лондон – 58% от априлския си връх. Финансовият анализатор Веселин Димитров коментира, че годината е била „изключително волатилна“, като цената на какаото е спаднала почти двойно – от 12 000 до 6 000 долара за тон. Най-големите производители – Кот д’Ивоар и Гана – бяха силно засегнати от суша и заболявания, които ограничиха предлагането.

През октомври Bloomberg съобщи за друг проблем, който засяга Кот д'Ивоар. Износителите отхвърлят по-голямата част от какаовите зърна, пристигащи в пристанищата на страната поради мухъл и голямо количество отпадъчен материал, което замъглява картината на доставките, когато пазарът очаква излишък. Bloomberg цитира източници, пожелали анонимност, които коментират, че до 65% от камионите, всеки от които превозва между 30 и 60 тона зърна, биват връщани от пристанищата. Въпрки спадащите цени, анализаторите коментират, че Западна Африка, откъдето произхожда около половината от реколтата на какао, ще бъде наблюдавана отблизо, тъй като структурни проблеми, като стареене на дърветата и болести по реколтата, както и климатични колебания, могат да продължат да ограничават производството.

Незаконният добив на злато удря какаото

Според данни на Международната организация за какао (ICCO), кризата в сектора е резултат от комбинация от вече споменатите фактори – климата, болестите по насажденията, остарелите какаови дървета и деградацията на почвите. Но все по- голямо влияние оказва и незаконният добив на злато, особено в Гана – вторият по големина производител на какао в света. В много региони местни фермери изоставят какаовите си плантации, привлечени от по-бързите печалби в златодобива. Според оценки, до 30% от какаовите ферми в Гана са били изоставени или засегнати от незаконен добив, което не само свива производството, но и води до тежки екологични последици – замърсяване на почвите, унищожаване на гори и трайна загуба на земеделска земя.

В същото време търсенето в САЩ и Европа остана стабилно въпреки рекордно високите цени на шоколадовите изделия. Това доведе до дефицит и изстреля цените нагоре през първата половина на годината.

Потенциялът на Еквадор като фактор при търговията на какао

След пролетта на 2025 г. по-голямо количество валежи в Африка подобри добивите, а Еквадор се превърна във важен нов фактор. „Страната инвестира сериозно в увеличаване на реколтата и е на път да стане вторият най-голям производител в света,“ коментира Веселин Димитров. Това намалява концентрацията на производството в Африка и прави пазара по-балансиран. Очакванията са тенденцията към понижение да продължи, макар че трябва да се имат предвид рисковете от амортизиране на каковите дървета. Болестите и старите насаждения остават потенциален риск за моментна волатилност.

Димитров обясни още, че след рекордните цени хедж фондовете масово се оттеглиха от пазара. „Късите позиции вече надминават дългите – контраст с предходните години, когато спекулативните капитали надуваха цените,“ казва анализаторът. Оттеглянето им обаче има негативен ефект за производителите. Ликвидността намалява и разширява Bid-Ask спредовете. Това влияе върху стабилността на пазара и създава условия за моментни флуктуации.

Как се справят производителите на шоколадови изделия?

Високите цени неминуемо се отразиха върху крайните продукти. Компаниите преминаха към т.нар. shrinkflation – по-малки опаковки с цел запазване на цените. „Във Великобритания например разходите за шоколад са били с 10% по-високи при едва 2% ръст в обема на годишна база,“ отбелязва Димитров. Той обаче е оптимист за следващата година: „Шоколадът не е стока от първа необходимост и компаниите не могат да си позволят безкрайни поскъпвания”.

Големи производители като Hershey’s вече дават индикация, че ако цената на какаото продължи да пада, ще преосмислят ценовата си политика. Имах възможността да разговарям с Томас Коваж, основател и собственик на бутиковата марка за шоколадови изделия във Виена “Schokov“. Коваж осигурява какаото си от Перу, чрез дистрибутор в Германия. Въпреки че този регион не е сред най-засегнатите от климатичните шокове, последните години донасят нови предизвикателства в снабдяването.

„Нормално е бизнесите да се запасяват с какао, но големите компании купиха почти всичко. Обикновено получаваме доставките си за около две седмици, но миналата година чакахме до три месеца“. Той е позитивен, че не се очаква ново поскъпване на суровината и че цените са достигнали своят таван. Цената на един шоколадов бар преди две години при него е била 6,50€, а днес 8€.

Той остава верен на идеята, че какаото няма реална алтернатива, когато става въпрос за производство на шоколадови изделия. „Пробвахме със слънчогледови семки, но вкусът не беше добър. Какаото е уникален продукт. Не може да се замени“, смята още Коваж.

Пазарът се пренастройва, но вкусът на шоколада остава скъп

След две години на рекордни поскъпвания и напрежение по цялата верига на доставки, какаото започва да излиза от кризата, но пазарът вече не е същият.Производството в Западна Африка постепенно се стабилизира, нови региони засилват позициите си, а инвеститорите отчитат спад в спекулативния натиск. Въпреки това балансът остава крехък. Дори малка промяна в климата или търговските потоци може отново да изтласка цените нагоре. Бизнесите вече са коригирали крайните си цени спрямо новите реалности, а потребителите, макар и неохотно, са се адаптирали към промяната. Дори и при понижаващи се цени на суровината, връщане към нивата от преди кризата изглежда малко вероятно, почти невъзможно.

Производствените и логистичните разходи остават по-високи, а пазарът вече е влязъл в нов цикъл на устойчивост и по-внимателно потребление, не само заради по-високите производствени разходи, но и заради промененото усещане за стойност на продукта. Днес, когато цените се охлаждат, а пазарът търси ново равновесие, шоколадът остава това, което винаги е бил – лукс, който струва повече, отколкото изглежда.