- В последните години много хора си купиха грамофони и това се превърна в масово хоби
- Глобалните приходи от физически носители за миналата година са достигнали 4,8 млрд. долара, като са спаднали с 3,1 на сто през периода
- Производството на плочи също така е доста енергоемко и повдига известни екологични въпроси, което прави вторичния пазар още по-важен от гледна точка на кръговата икономика
Докато седя на дивана в уютната обстановка на магазина за плочи Catch a Fire в сърцето на София, прага прекрачва млад мъж, който пита за плочи с детски приказки. След като собственикът Лазар Ангелов го насочва към секцията с български плочи и му предлага няколко опции с различни приказки, мъжът си тръгва доволен от магазина. В ръката си държи 2-3 предложения за детето си и една плоча за себе си, включваща музиката на гайдар, когото е слушал с баща си.
Няколко минути по-късно влиза мъж, който изглежда е редовен клиент. Лазар директно му изважда плочи, които е подготвил за него, защото смята, че ще му харесат. Оказва се прав. 15 минути по-късно мъжът плаща 5-6 плочи с дръм енд бейс и трип-хоп от подбраните от собственика.
Разнообразие от магазини
Усещането е за хора, които добре познават вкусовете си и знаят какво да очакват един от друг. Всъщност Catch a Fire е само един от десетината магазина за плочи в София. Неговият фокус, както и на близо половината от тези места в българската столица, обаче е върху плочи, продавани на старо. Отвъд тясноспециализираните магазини, потребителите могат да намерят нови плочи на различни места – от големите вериги книжарници до бензиностанциите. Там обаче няма стари плочи.
„В последните години много хора си купиха грамофони и това се превърна в масово хоби. Когато отворих магазина преди седем години, купуването на плочи беше сравнително нишово, но пазарът започваше да се развива“, разказва Ангел, докато обслужва американка, дошла с българин приятел, за да си купи плоча, която е харесала по-рано в магазина.
„10% от клиентите ми са чужденци. Идват доста туристи, но не разчитам само на тях. Разбира се, разчитам най-вече на редовните клиенти“, допълва Лазар, след като изпраща поредните посетители.
Често в магазина му се спират музиканти и изпълнители, които имат концерти в София. Поредното доказателство, че „ловът“ на плочи се простира отвъд географски граници и конкретни места. Добрата плоча може да бъде намерена на различни дестинации.
„При мен идва широкоскроена аудитория. Истината е, че най-лесно можеш да продадеш нещо, което вече си пуснал да звучи в магазина. Хората го харесват и веднага питат за него“, разкрива Лазар, докато от грамофона звучи музика, която не разпознавам.
Още по темата
Нестихващ растеж
През 2024 г. глобалните приходи на музикалната индустрия са нараснали с 4,8%, достигайки 29,6 милиарда долара, сочи новият „Global Music Report 2025” на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI). 16,4% от тази сума се пада на приходите от продажби на физически носители, докато стриймингът продължава да доминира с цели 69% от общата сума.
Глобалните приходи от физически носители за миналата година са достигнали 4,8 млрд. долара, като са спаднали с 3,1 на сто през периода. Лекото отстъпление в някакъв смисъл е очаквано, след като 2023 г. беше особено силна за продажбите на физически носители и приходите от тях скочиха с цели 14,5%, показват данните на IFPI. Приходите от компактдискове и носители с видеоклипове са отстъпили съответно с 6,1% и 15,5% през 2024 г. Според IFPI това отчасти е компенсирано именно от плочите, приходите от които са се увеличили с 4,6% миналата година. Данните потвърждават, че манията по плочите продължава. Форматът записва 18-ата си поредна година на растеж на продажбите.
Същевременно през последните години цените на плочите се покачват. Таван за цените на колекционерските и редките издания буквално няма.
„Генерално цените се вдигат и това не се дължи само на инфлацията, а и на по-голямото търсене“, обяснява Лазар, според когото ограниченията са свързани и със самото предлагане. „Все пак, условно казано, има само 2 милиона плочи на Лили Иванова на пазара“.
Вторичен пазар
В купуването на плоча на старо има не само ценови фактор, но и известна доза романтика. Всяка плоча има своя история, свързана с предишния ѝ собственик, с пътешествието ѝ до магазина, доколко е съхранена и какви белези носи от „стария си живот“.
Същевременно в пускането на плоча се крие някакъв вид ритуал. Докато стриймингът предполага препускането от стил в стил, от песен в песен, тук съзнателният избор на потребителя какво да слуша е определящ. Пускаш определен албум и слушаш само него, докато плочата свърши. Алгоритмите за препоръки нямат думата. В ерата на изкуствения интелект, това е някакъв опит на потребителите да се отърсят от свръхперсонализацията и постоянното желание на всички услуги да ни заливат с още и още съдържание.
Производството на плочи също така е доста енергоемко и повдига известни екологични въпроси, което прави вторичния пазар още по-важен от гледна точка на кръговата икономика.
В известен смисъл купуването на плочи, особено на такива на старо, е свързано и с търсенето на по-автентичен звук, на физически досег с музиката, която хората обичат. Сред двигателите на пазара са и тенденциите, свързани с носталгията по 80-те и 90-те години, които се пренасят сред младежите.
Многообразие от вкусове
Младите потребители се превръщат във все по-съществен фактор на пазара на плочи. Поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) са движеща сила на растежа, сочи проучване на Vinyl Alliance, според което винилите намират място във все по-дигитализирания свят, което води до ренесанс на плочите. Цели 76% от феновете на плочите сред поколението Z купуват поне веднъж месечно, а 8 от 10 души притежават собствен грамофон, разкрива още проучването. Според Vinyl Alliance близо 30% от респодентите се смятат за „заклети колекционери“. 34% от анкетираните представители на поколението Z казват, че колекционират плочи, защото това им дава глътка въздух от дигиталния живот.
„Поколението Z търси плочи със сити поп, корейски поп, модерен рап“, споделя Лазар Ангелов за младите си клиенти.
По думите му българските потребители на плочи търсят най-много рок, но магазинът му се радва на също толкова голямо търсене на джаз и фънк. Все пак Лазар не се ограничава само в тези стилове. „Гледам при мен да има реге, латино, всякакви стилове“, допълва собственикът на Catch a Fire.
На витрината на магазина има стойка с плочи със закачлив надпис „Щур купон за 10 лева“, който вече се е превърнал в емблема на мястото, заедно с едно надуваемо розово фламинго.
„Скоро секцията ще трябва да се превърне в „Щур купон за 5 евро“, смее се Лазар, с намигване към предстоящото влизане на България в еврозоната.
Междувременно, в последните работни минути на магазина, влиза нов човек, запленен от магията на плочите.
