- В тази нова променена геополитическа конюнктура, за ЕС е важно да използва своите фундаменти от миналия век, но надградени. Така ще адресира няколко ключови въпроса и ще успее излезе от режима на подчинение на САЩ, особено когато говорим и за технологичната и дигитална зависимост от големите американски технологични гиганти
- Дигиталното евро може да се окаже ключов фактор за укрепване на еврото на международната сцена
- Цифровото евро обаче няма да е спестовен инструмент, а трансакционен. Върху него няма да се изплащат лихви - целта е да се намери златната среда и да не се наруши ликвидността на банките
Европейският съюз е изграден върху няколко стълба - единен и свободен пазар, безпроблемно движение на хора, стоки и услуги и разполага с единна валута – еврото. Това са фундаментите, които олицетворяват създаването му през 1993 г. с Договора от Маастрихт. Тези процеси са вкоренени още в учредяването на Европейската икономическа общност през 1958 г. В следващите десетилетия се стига до много по-тесни реформи и присъединяване на други държави към единния икономически блок през 70-те и 80-те (първоначално са само шест). Процесите до голяма степен отразяват нуждите и предизвикателствата след Втората световна война, Студената война и падането на Желязната завеса, когато държавите от Източния блок трябва да извървят болезнен, но необходим път към реформиране. Oтвъд тeзи стълбове, отразяващи тогавашните геополитически и социално-икономически конюнктури на миналия век, липсват новите стратегически решения, които не адресират няколко ключови предизвикателства на третото десетилетиe на XXI век. Oсобено в контекста на резкия външнополитически завой на САЩ спрямо Европа, където се виждат все по-големи пукнатини и разломни линии в трансатлантическите отношения в рамките на НАТО, изграждани след края на Втората световна война. Това става видно и от новата външнополитическа доктрина на администрацията на Тръмп, в която много ясно се посочва, че Вашингтон вече не третира Европа като стратегически партньор.
Още по темата
Еврозоната и цифровата доминация на долара
В тази нова променена геополитическа конюнктура, за ЕС е важно да използва своите фундаменти от миналия век, но надградени. Така ще адресира няколко ключови въпроса и ще успее излезе от режима на подчинение на САЩ, особено когато говорим и за технологичната и дигитална зависимост от големите американски технологични гиганти. Можем да групираме тези предизвикателства по следния начин:
- фрагментацията в европейските платежни системи;
- зависимостта от американските платежни оператори Visa и MasterCard, които доминират пазара на разплащанията на Стария континент. В немалко страни дори са единствени оператори на картовите схеми;
- безспорната доминация на долара при частните дигитални активи - масово издаваните стейбълкойни са вързани за долара.
Стейбълкойните се радват на все по-голяма популярност. Според някои анализи глобалната пазарна капитализация им се е увеличила с малко над 200 милиарда долара през 2024 г. до 300 милиарда долара през 2025 г. Благосклонната политика на Доналд Тръмп към криптосектора само засили интереса към стейбълкойните, а голяма част от тях са вързани към американския долар.
Затова в дебатите за глобалната доминация на САЩ със своята валута се пренася и в света на “дигиталната доларизация”. Усилията на Европейската централна банка (ЕЦБ) са насочени към заздравяване на еврото на картата на световните валути, но според много експерти и анализатори, в краткосрочен и средносрочен план еврото няма да измести долара като глобална резервна валута.
Дигиталното евро може да се окаже ключов фактор за укрепване на еврото на международната сцена. През 2021 г. ЕЦБ започна проучвателна фаза за проекта, а две години по-късно - и към подготвителна. Вече започна работа на централната банка по техническите част. Ако всичко върви по план, през първата половина на 2026 г. се очаква да бъде приета и регулаторната рамка. Целта е цифрото евро да стигне до пилотно тестване през 2027 г., а през 2029 г. да бъде в портфейла на всеки европеец в еврозоната. На първо място ще се реши един от основните структурни проблеми пред картовите схеми, защото европейският пазар е изключително фрагментиран в това отношение. В Германия разчитат на Girocard; във Франция - Cartes Bancaires; в Белгия - Bancontact, в Италия PagoBancomat. В други европейски държави има и по-малки местни доставчици на услуги. Голямото предизвикателство е, че обикновено именно те се използват само за вътрешни разплащания, а за международните са ко-брандирани с Visa или MasterCard, което ограничава до голяма степен тяхната автономия. Съответно тези фрагментирани европейски картови схеми са застрашени от загуба на пазарен дял, дори там, където има много силни местни играчи, като например във Франция и Белгия. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн предупреди през март, че зависимостта на Европа от американски доставчици на платежни услуги прави Стария континент уязвим към икономически натиск. По последни данни, Visa и MasterCard обработват две трети от картовите плащания в еврозоната. Същевременно други американски технологични компании - като Apple Pay, Google Pay и PayPal, също заемат немалък дял в ритейл трансакциите. Лейн предупреждава, че именно тези международни, неевропейски алтернативи, са заменили картовите схеми в 13 от общо 20 държави в еврозоната. И именно тук идва дигиталното евро, за което и Лейн говори в същата си реч: обещаващо решение, което неутрализира тези рискове, а еврозоната и ЕЦБ гарантират собственото си финансово бъдеще и автономия.
Как ще изглежда дигиталното евро?
До голяма степен дигитално евро ще функционира като парите в кеш - ще позволи на потребителите да правят директни ритейл плащания, без да разчитат на доставчик на платежни услуги, като Visa, MasterCard, Google или Apple Pay. Валутата ще се издава директно от ЕЦБ. Предстои да бъде приета и широкообхватната регулация и нужното законодателство през следващата година, което ще оформи и крайния дизайн на дигиталното евро. Но на този етап, в концепцията за дигитална валута се предвижда да се ползва и офлайн. Това означава, че дигиталното евро няма само да разчита на покритие на мобилен интернет и дори при срив на мрежата двете страни могат да извършват трансакции. Освен финансова автономия обаче, бизнесът също ще спечели от дигиталното евро. Покупките чрез карта - било то онлайн или чрез POS терминал е безплатна, но само за клиента. За търговците това не е така - Visa и MasterCard прибират процент от всяка трансакция, което влияе най-вече малкия и среден бизнес, където подобни разходи могат да се окажат затруднение.
Европейската конкурентоспособност в платежните системи
През 2023 г., Visa и MasterCard са обработили общо около 4,7 трилиона долара плащания в Европа (не само в ЕС, но и в други европейски държави като Великобритания). На този фон, липсата на същинска международна конкуренция и единно платежно решение в ЕС води до изкривяване на пазара на картовите схеми: Visa и MasterCard са увеличили таксите си с най-малко 25% над инфлационните нива от 2017 година насам. След Брекзит, MasterCard е увеличил трансграничните плащания между Великобритания и ЕС с пет пъти повече - това са милиони допълнителни разходи за бизнеса и потребителите. Всичко това стана причина и британският регулатор за платежни системи (PSR) да започне разследване заради доминантното им положение на пазара и нарастващите такси. Разбиването на доминацията с единно платежно решение като дигиталното евро ще премахне всички тези разходи за потребителите и търговците. Десетките милиони евро такси, които отиват американските платежни оператори, ще останат в европейския бизнес. Наличието на реална алтернатива в лицето на дигиталното евро ще направи пазара на платежни решения и картови схеми много по-конкурентен, което може да даде картбланш за договаряне с големите традиционни играчи да намалят своите такси и да ги направят много по-справедливи в една много по-балансирана и здравословна конкурентна среда.
Дигиталното евро: Инструмент за финансовата система с разумен таван на депозитите
Цифровото евро обаче няма да е спестовен инструмент, а трансакционен. Върху него няма да се изплащат лихви - целта е да се намери златната среда и да не се наруши ликвидността на банките. Вероятно ще има и фиксиран таван на сумата, която всеки от нас ще може да държи от сметките си - до около 3 хиляди евро. Анализ на ЕЦБ за рисковете, свързани с цифровото евро, обръща внимание върху това. Изчисленията са, че финансовата стабилност в еврозоната няма да бъде застрашена дори при такъв таван. Между 0,1% и 0,3% от банковите активи в еврозоната биха били застрашени по отношение на регулаторните показатели за ликвидност. Банковите институции обаче могат и да спечелят - и вече го правят - благодарение на добавената стойност от дигитализацията. Този процес неминуемо ще бъде засилен от дигиталната валута, което може да спести допълнителни разходи на банките, включително ако пазарът коригира и таксите при международните картови схеми.
Всичко това може да се разглежда като ползва в три направления: за бизнеса (търговците, но и потенциално и банките), за потребителите е възможност като плащане в кеш, без посредник като Visa, MasterCard, Google Pay или Apple Pay. В политическо отношение: по-голяма финансова автономия на еврозоната и лостове за преговори при търговски искри с Вашингтон. И то би било от полза и за засилването на ролята на еврото като световна резервна валута - и вместо дигитална доларизация, в синергия с стейбълкойни, обезпечен с евро, можем да станем свидетели на дигитална евроизация, стига ЕК и ЕЦБ си изиграят картите правилно.
