- Еврото осигурява прозрачност на цените за потребителите и бизнеса
- Единният пазар насърчава търговията и благосъстоянието
- Еврото дава позитиви за финансиране на инвестиции от банките
В тази статия ще отговорим на някои от актуалните въпроси, свързани с единната валута и нейните предстоящи и бъдещи ефекти.
Защо въвеждаме единната европейска валута
Защото с подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС през 2005 г. и съгласно Договора за ЕС, България пое правно обвързващ ангажимент да въведе единната европейска валута. Централната идея, застъпена в Договора от Рим, подписан през 1957 с който е създаден Европейския съюз е създаване на единен пазар на стоки и услуги, единен капиталов и финансов пазар, както и единен трудов пазар. За целта съюзното законодателство, прието в края на 80-те и началото на 90-години на миналия век създаде условия за осигуряване на свобода на движението на стоки, хора и капитали между отделните държави-членки. Концепцията за въвеждане на единна валута за държавите-членки е силно и неизменно свързана с необходимостта да се осигури ефективно функциониране на единния пазар, като се елиминира валутния риск между валутите на всичките държави-членки. По този начин договорката за създаване на единен пазар е подсилена с подписаното през 1992 г. в Маастрихт споразумение за въвеждане на единна валута, с която да се осигури необходимата прозрачност и възможност за сравнение на цените във всички държави-членки. Така през 1999 г. бе въведена единната европейска валута-еврото.
Еврото осигурява прозрачност на цените за потребителите и бизнеса
Едно от големите предимства на единната валута е, че дава възможност на гражданите на всички държави-членки да извършват проверка дали работи принципа на единната крайна продажна цена на пазара на стоки и услуги. Все пак, при сравнението за единна продажна цена обаче не бива да се забравя, че в крайните продажни цени на пазара на дребно се включват непреки данъци, като начисления данък добавена стойност, чиято ставка е различна в различните държави, а в някои цени се начисляват и акцизи. Наличието на различия в отделните държави усложнява и затруднява процеса на сравнение на крайните продажни цени и затова е подходящо да се сравняват потребителските цени на дребно без начислени преки данъци, като ДДС и акцизи. В продажните цени на дребно се начисляват и маржовете на печалба и транспортните разходи, както и тези за съхранение, които пък са функция на отдалечеността на локалния пазар от производителите. Независимо от различията между държавите-членки и географската отдалеченост, потребителите у нас се възползват от единна ценова политика на производителите на стоки и услуги в рамките на единния пазар в ЕС. Това означава повече и по-достъпни стоки и услуги, стабилност на линията на доставки и оптимален избор за потребителите в условията на конкуренция.
Още по темата
Единният пазар насърчава търговията и благосъстоянието
Нарастването на стокообмена с останалите членки на ЕС и външната търговия след въвеждането на еврото е един от най-важните ефекти за повишаване на благосъстоянието в държавите-членки и по-бързо достигане до нивата на доходи в ЕС. Според оценките на Еврокомисията и множество икономически изследвания, като например Rose (2000); Baldwin 1 (2006) и ЕЦБ
(2019) въвеждането на еврото е увеличило вътрешноеврозонната търговия с между 5 % и 20 %, като ефектът е особено силен при малките и средните предприятия и при търговията със стоки с висока добавена стойност.
Изчезва транзакционния данък от обмяната на валута
Елиминирането на валутно-курсовите разлики, които са основния транзакционен разход е особено важно за малка и отворена икономика, като България. Износът на България към държавите от ЕС възлиза на 66% от външната търговия, а от останалите 34% от износа около 40% се фактурира в евро. Това означава, че около 80% от износа на България се фактурира в евро според данните на Евростат. С въвеждането на еврото вече нито фирмите-износители ще заплащат курсови разлики при обмяната, нито вносителите. Какво да кажем за туристите, посещаващи България, които обменят евро за лев на чейндж-бюрата при транзакционни разходи, достигащи 2-3% от централния обменен курс. Този скрит транзакционен данък от 2-3% върху потреблението на туристите за плащания у нас ще отпадне от началото на 2026, но също ще отпадне и данък обмяна за от лев в1 Baldwin R. (2006), The euro’s trade effect, ECB Working Paper Series 594/2006 евро за българските туристи, посещаващи държавите от Еврозоната. По общи оценки спрямо средния спред на междубанковия валутен пазар лев евро и средно-дневните обеми, които надминават 1 млрд. евро само курсовите разлики за банките възлизат на над 100 млн.лв. годишно. В тази сметка не се включват курсовите разлики за техните клиенти, които са съществено по-високи. Ако добавим и оборотите на обменните бюра, работещи на пазара на банкноти тази сума става още по-висока. Всички тези спестени средства от отпадането на обмяната лев-евро ще останат на разположение в бизнеса и населението за потребление и инвестиции.
Еврото дава позитиви за финансиране на инвестиции от банките
Въвеждането на еврото води до освобождаване на финансови средства за банките, държани безлихвено в БНБ до сега. Поради намаляване на приложимия процент на минимални задължителни резерви от 12% в момента до 1% в началото на 2026 в банковия сектор ще се върнат между 15 и 17 млрд. лева ликвидни средства. Ефективно банките ще разполагат с по-високи възможности за кредитиране и инвестиции в ценни книжа през следващите няколко години. С влизането в еврозоната банковата система ще получи достъп до операциите на паричния пазар на ЕЦБ, което ще подобри сигурността и ефективността на кредитното предлагане за бизнеса и потребителите.
Еврото гарантира необратимост на европейската интеграция
Въвеждането на единната валута е гарант за необратимост на политическата и търговско финансовата интеграция на България с Европейския съюз. Голяма част от политическите процеси се определят на национално ниво. Понякога там взема превес икономически и социален популизъм, който може да влезе в конфликт с политиките поддържащи финансово-икономическата и бюджетна стабилност на Европейския съюз. Примерите са: Унгария, отскоро Словакия, а дори и Чехия. В тази неустойчива геополитическа обстановка на оттегляне на САЩ от ролята им на гарант на реда в следвоенна Европа и ревизионистките опити от най-нови държави-членки, членството в Еврозоната е допълнителен стабилизиращ механизъм, които противодейства на опитите за регионална намеса на други геополитически играчи, като Русия и Китай.
Независимостта на ЕЦБ е гарантирана от Договора за ЕС
Наднационалността на еврото и независимостта на паричната политика на ЕЦБ е гарантираната от Договора за фунциониране на ЕС. Член 130 от Договора за функциониране на ЕС забранява при изпълнението на правомощията и осъществяването на задачите и задълженията, които са възложени на ЕЦБ: „нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито който и да е член на техните органи за вземане на решения не може да иска или да приема инструкции от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от която и да е държава членка или от който и да е друг орган.“
Управителят на БНБ ще участва в решенията за паричната политика
Въвеждането на еврото означава и структурна промяна в паричния режим. До момента БНБ имаше пасивна функция и привнасяше паричната политика на Европейската централна банка у нас чрез операциите за поддържане на фиксирания валутен курс на лева към еврото. От 1997 до сега БНБ нямаше своя собствена лихвена политика. От началото на 2026 година Управителят на БНБ ще може да участва пълноценно в заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, да дава своя принос в дискусиите относно промените на курса на паричната политика на банката и да упражнява ефективно своето право на глас при вземане на решенията за лихвените проценти и операциите на ЕЦБ. Нещо повече, Подуправителят, ръководещ Управление „Банков надзор“ ще
участва също с право на глас в заседанията на Съвета на надзорниците на Единния надзорен механизъм, където се вземат решенията относно надзора на банките в Еврозоната. Както посочи, Марио Драги 2 в навечерието на 20-годишнината от въвеждането на единната валута, тя донесе повече паричен суверенитет на държавите-членки в сравнение с периода на поддържане на фиксирани валутни курсове към германската марка, преди въвеждането на еврото, когато решенията за лихвените проценти се вземаха еднолично от Централната банка на Германия (Бундесбанк). Със създаването на ЕЦБ и въвеждането на еврото представителите на страните-членки на еврозоната вече участват в заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, на които се вземат решения за паричната политика. По силата на това право БНБ получава повече паричен суверенитет с влизането в Еврозоната, отколкото при фиксиранния валутен курс с Паричен съвет.
Еврото е гаранция за финансовата стабилност
С членството си в Еврозоната, България стана член и акционер в Европейския механизъм за стабилност. Това е наднационална институция, създадена от правителствата на държавите-членки на Еврозоната с цел осигуряване на финансиране за държавите-членки, изпаднали в дългови затруднения. Капиталовите дялове на държавите членки са пропорционални на дела им в населението и БВП на Еврозоната, подобно на капиталовото участие в ЕЦБ.
Въвеждането на еврото е ваксина срещу популизъм
С въвеждането на еврото в България се елиминират възможностите за политически натиск и искания да се девалвира стойността на лева, като се „отвърже“ курса под натиска на икономически популизъм. Така намалява вероятността за поява на опити за връщане на България в орбитата на влияние на крайни политически конфигурации. Съответно, на популистките партии в България ще им е все по-трудно да прокарват и легитимират неустойчиви
бюджетни и финансови решения, които се намират в противовес с интересите на средната класа. Протестите срещу Закона за държавния бюджет 2026 в края на миналата година показаха именно
колко е чувствително обществото към късогледи конюнктурни финансови предложения, които не отговарят на членството ни в еврозоната, нито на европейските ценности за обществено управление, като върховенство на закона, независимост на институциите и нулева толерантност към корупцията.
С еврото България отваря нова страница в своята история. Страница, която поставя началото на едно придвижване по по-силна и по-близка до центъра на Европа геополитическа траектория.
