- Вероятно ще разпознаете чистото лицемерие в последните две изявления на Марко Рубио относно двете най-важни водни пътища в света, а именно Ормузкия проток и Южнокитайско море
- Рубио се противопостави на опитите на иранското правителство да наложи контрол над пролива. Когато говорим за правния въпрос той е прав
- Същият дисонанс е на лице и в Южнокитайско море, а това е район, по-важен дори от Ормузкия проток
Вероятно ще разпознаете чистото лицемерие в последните две изявления на Марко Рубио относно двете най-важни водни пътища в света, а именно Ормузкия проток и Южнокитайско море.
В момента той има двойна роля на съветник по държавната сигурност и държавен секретар. Самият Рубио отговори на въпроси на репортери, относно ситуацията в Ормузкия проток.
Според него, „никоя държава не може да начислява данъци върху международен воден път, защото това противоречи на междунардоното право“.
Рубио се противопостави на опитите на иранското правителство да наложи контрол над пролива. Когато говорим за правния въпрос той е прав. Държавният секретар обаче пропусна, че именно САЩ със серийните си нарушения на международното право в мандата на Доналд Тръмп, доведоха до настоящата реалност. Говорим за атаките срещу иранската суверенна нация и заплахите за „заличаване на една цивилизация“, което също противоречи на международното право.
Въпросният тон на Рубио звучи особено лицемерно на фона на изявленията на Доналд Тръмп.
„Възстановяваме иранската блокада. Америка ще е известна като пазителят на Ормузкия пролив“, обяви Тръмп. Добави и че за гарантирането на тази справедливост, американските разходи ще бъдат възстановявани с такси от 20 процента от стойността на минаващите товари. Това звучи наистина много като начисляване на пътни такси по международен воден път.
Същият дисонанс е на лице и в Южнокитайско море, а това е район, по-важен дори от Ормузкия проток. Присъединявайки се към стандартните си партньори от Азия и Европа, Държавният департамент на Рубио потвърди своя непоколебим ангажимент за поддържане на свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион, който е мирен, стабилен и основан на правила, закрепен в международното право.
Поводът беше 10-та годишнина от единодушното решение на международен арбитражен съд, който постанови, че морските претенции на Китай върху международните морета на региона и териториалните води, принадлежащи на крайбрежните държави „нямат правно основание“. Твърдението на Рубио беше послание към Китай да спре да тормози съюзници на САЩ като Филипините.
И все пак Държавният департамент отново пропусна важен контекст. Трибуналът се произнесе съгласно конвенцията на ООН по морско право, често наричана „конституцията на океаните“, която беше приета през 1982 година и влезе в действие през 1994 година. Китай наистина е страна по UNCLOS, което прави неговите действия още по-осъдителни.
За разлика от тях, Съединените щати са почти единствените сред своите партньори, които остават извън договора, въпреки че са имали водеща роля по изтогвянето на документа. Освен това страната има свое минало на нарушаване или омаловажаване на UNCLOS. Говорим за действията в пристанището на Никарагуа и забрана за кораби, където САЩ са основен регулатор.
Като се позовава на международното право, само и единствено, когато това е съобразено със САЩ, Рубио въплъщава една отдавнашна традиция на американската външна политика, когато говорим за лицемерие в сферата. Това вероятно има смисъл за един бивш и вероятно бъдещ кандидат за президент. Рубио вероятно се опитва да си спечели застраховка за предстоящи дебати, като се представя за идеализъм, докато в същото време проектира реализъм. Общо взето говори и действа като нормален американски политик.
За разлика от това самият президент не може да се определи като лицемер. Реално се е отказал от всякакви претенции, заявявайки пред Ню Йорк Таймс, че не му е нужно международно право, защото единственото, което може да го спре са неговият морал и собствен ум.
Тръмп каза това през януари, когато незаконно отвлече президентът на Венецуела Николас Мадуро.
В крайна сметка кое е за предпочитане: лицемерното празнословие по отношение на международното право на Рубио, или крещящото му пренебрегване на Тръмп.
Второто всъщност е катастрофално, според Роза Брукс, професор в Юридическия център на университета Дожрджтаун. Никой не харесва лицемерите, но „опитвайки се да лъжат, те парадоксално засилват нормите, които всъщност нарушават“.
САЩ отдавна проявяват лицемиер в цитирането на правилата и нормите на международното право, докато споредично ги пренебрегват. Говорим за Устава на ООН и Женевските закони и конвенции, регулиращи световната търговия. Така действат Китай и останалите водещи държави в света.
Всъщност виждаме как някои световни лидери, особено тези в Русия, спряха да отдават дори перфомативна почит на закона и вместо това прегърнаха действията, стандартни за деспоти от миналото. В момента водещият лидер в света Доналд Търмп прави същото. Човечеството вероятно копнее за времената на чистото лицемерие, които поне изглеждаха добре.
