Фалшивата учтивост на Рубио не трябва да дава напразна надежда на Европа

Европейската публика на държавния секретар на САЩ Марк Рубио въздъхна колективно с облекчение от успокояващото послание, което той отправи на Конференцията по сигурност в Мюнхен с събота. Поне според неговия германски домакин и модератор Волфганг Ишингер. Ако това беше отговорът, би било грешка.

Летвата за подобрение беше ниска след презрително смъмряне, което вицепрезидентът Джей Ди Ванс отправи от същата трибуна преди година и със сигурност Рубио я прекрачи. Ванс обвини Европа, че се е отказала от споделените ценности, включително демокрацията и свободата на словото, които свързват трансатлантическия съюз с ясен намек, че регионът е станал много незначителен.

Отдалечаването на САЩ от Европа

След подобна реторика администрацията на Доналд Тръмп само даде конкретика на определения от Ванс разрив. Издадена беше новата Стратегия за национална сигурност, която говори за цивилизационно заличаване на Европа и заплахата за отнемането на Гренландия от Дания.

Формулировката на Рубио, разбира се, беше много по мека от тази на Ванс. Реално съдържанието беше малко по-различно. Вместо да отхвърли значимостта на Европа, Рубио призова континентът да се включи в културната революция на Тръмп. В същото време отказа срещи в така наречения Берлински формат. След срещата в Мюнхен, Рубио се отправи към приближените до Тръмп страни Словакия и Унгария.

Още по темата

Рубио: САЩ и Унгария влязоха в Златната ера на отношенията си

Рубио: Този Алианс трябва да е различен

По-добрите обноски на Рубио не бива да успокояват никого. Нищо не се е променило в подхода на САЩ от началото на втория мандат на Тръмп. Самият той отново обяви, че Русия иска мир и повтори опитите си за натиск над Украйна. Самият Володимир Зеленски обяви, че руската държава отново е увлечена в своите максималистични искания и няма изгледи за компромис. Реално всички фундаментални предизвикателства, пред които са изправени европейските партньори на Америка по отношение на един променил се хегемон, остават.

Позитивното е, че европейските ръководители вече не отричат трудната си позиция, което Ишингер в своя доклад нарече свят на политика на разрушителна топка, като САЩ са най-силни. Те поне говорят за това как да разработят собсвен възпиращ механизъм, дори и да няма ясен модел за договаряне.

По подобен начин, британският премиер Киър Стармър отправи сериозен натиск за интеграция на Великобритания в областта на сигурността с останалата част от Еворпа след излизането от ЕС. И все пак намаляването на индустриалната завист изглежда толкова малко вероятно, колкото изглеждаше през последното десетилетие.

Европа търси независимост

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също говори, очертавайки червена линия, за да се противопостави на всеки опит на САЩ да оспорят цифровия суверенитет на региона. Независимостта обаче няма как да бъде постигната без мащабни, суверенни, европейски цифрови компании, които да се конкурират с компаниите от САЩ и Китай.

Това е и важното в проблемите на Европа. Контролът и суверенитетът следват способностите, нещо което стана ясно, след като доскорошният партньор САЩ стана враждебен към своите приятели. Това е видимо в отбраната, където европейските членове в Организацията на Северноатлантическия договор харчат значително повече, от колкото през последните години. Въпреки това виждаме неефективност, която води до натрупването на по-малко мощ, от колкото средствата предполагат.

Няколко пъти беше отпразнувано неотдавнашното решение за преструктуриране на командната структура на НАТО, като ясен знак, че Европа поема отговорност за своята отбрана. Промяната означава, че след няколко години командването на НАТО във въздуха, на земята и в морето, управлявано от САЩ, ще бъде прехвърлено на Великобритания, Франция и Германия. Това може да изглежда като напредък, но няма смисъл, докато самото оборудване не стане европейско.

Това създава риск за Европа промяната, просто да даде допълнителен мотив за оттеглянето на САЩ, както и дилема за САЩ, защото може американското ръководство наистина да се наложи да отстъпи своя контрол над партньорите.

Реално годишната конференция за сигурност в Мюнхен действа като ветропоказател и от тазгодишното издание става ясно, че Европа става все по-сериозна по отношение на своята отбрана, което може да бъде само положително. Самата стабилност на партньорството ще се определя повече от несъответствието в периода, необходим на Европа да се подсигури и наплива от събития, които ще зададат въпроси относно заангажираността на Америка, от колкото добрите намерения или тона на речите на дипломатите.