Най-големите компании в света се справяха добре, докато се появи ковид-19.
Но сега са дори още по-добре.
Най-големите 50 компании прибавиха още $4.5 трлн. към пазарната си капитализация през 2020 г. и с това общата им стойност стигна 28% от глобалния БВП. Преди три десетилетия тази цифра бе под 5%.
Това е само един факт, показващ как супер-компаниите успяват да доминират световната икономика, показва ново проучване на Bloomberg Economics, проследяващо как се променя ролята им. Анализите подкрепят намеренията на политиците да овладеят гигантите, в това число и американското правителство, което търси глобална подкрепа за по-високи корпоративни данъци върху печалбите.
Най-големите компании обявяват по-тлъсти печалби и плащат по-малко данъци, отколкото преди десетилетия, показва проучването на Bloomberg Economics. Средната ефективна данъчна ставка от 35% през 1990 г. изтъня до едва 17% миналата година, докато печалбата тръгна в обратна посока, скачайки за същия период от 7% на 18%.
Те отделят също и по-малък дял от печалбата си за инвестиции, насърчаващи откриването на работни места: През 1990 IBM, тогава най-голямата в света публична компания, отделя 9% от приходите си за капиталови разходи. Превъртаме до 2020, когато сегашният лидер Apple харчи за същото само 3%.
Предимствата, на които се радват супер компаниите, станаха още по-големи по време на пандемията и това бе причината темата за поставянето им под контрол да влезе в политическия дневен ред на толкова много страни. Технологични гиганти като Amazon.com Inc. имат бизнес модели, специално пригодени за годината на социално дистанциране, за разлика от конкуренти с магазини на търговските улици, които разчитат на клиентите-пешеходци. Държавните извънредни мерки работеха за най-големите компании, които се възползваха от условията в спасителните програми на централните банки, в които разходите за кредитиране останаха ниски, а цените на акциите високи. За разлика от тях скърпените усилия в подкрепа на малкия бизнес оставиха мнозина в затруднение да си плащат сметките.
Администрацията на Джо Байдън се опитва да вдигне корпоративните данъци в рамките на по-мащабни мерки за овладяване на неравенството. Президентът иска да спре поне някои от данъчните облекчения на предшественика си Доналд Тръмп. Той настоява и за споразумение за глобален данък, който би затруднил най-големите компании да пестят пари, като прехвърлят печалбата към юрисдикции с по-ниски данъци.
Тази практика се разпространи с разрастването на компаниите. Проучване от 2019 на МВФ разкрива, че 40% от т.н. преки чуждестранни инвестиции са всъщност „призрачни инвестиции в празни компании без дейност и без реални връзки с местната икономика“.
В речта си през април американският министър на финансите Джанет Йелън цитира глобалната „30-годишна надпревара за намаляване на корпоративните данъци“. Тя каза, че споразумението между страните от Г-20 за минимален налог би създало повече равнопоставеност в облагането на мултинационалните корпорации“.
Американското предложение за 21% минимален данък оказва натиск над страните от ЕС да последват САЩ и предизвиква протести от страни като Ирландия, чиято корпоративна ставка насърчи мултинационални корпорации като Apple и собственика на Google Alphabet Inc. да изградят там регионалните си централи. Вероятно ще има битка, защото решенията в ЕС трябва да се вземат единодушно.
През 1990 сред Топ 50 публични компании нямаше нито една китайска. Миналата година те бяха 8. Китайската експанзия се разви главно за сметка на европейските компании, чието присъствие в списъка за същия период намаля от 15 на 7. Наред с променящата се география на световната икономика, проучването на Bloomberg Economics улови и дълбоките промени в предмета на дейност на най-големите компании. Технологиите доминират горната част в списъка, а компаниите за изкопаеми горива отпаднаха – с изключение на гиганта от Саудитска Арабия, Aramco.
Действията на правителствата са продиктувани от изключителния ръст на технологичните компании. Почти навсякъде те са в конфликт с политици и регулатори. Включително в Китай, където регулаторите блокираха предложението за първично публично предлагане на Ant Group на Джак Ма, наложиха рекордни глоби на свързаните с нея компании, включително Alibaba Group Holding и разшириха удара, включвайки и Tencent Holding.
Европа търси начин да начислява данъци на компании като Amazon и Alphabet на основание на техните операции, а не по регистрация. Идеята внесе напрежение в отношенията със САЩ при Тръмп, но с появата на екипа на Байдън има надежда за сделка.
В САЩ има надпартийна подкрепа за по-твърд подход към Биг Тех, който не касае само данъците. Президентът Байдън номинира Лина Кан, професор по право от Колумбийския университет и автор на прочута статия, обвиняваща Amazon в монополизъм, за важен пост във Федералната комисия по търговия. Същата комисия вече се опитва да пречупи Facebook Inc. в дело, заведено при Тръмп. Министерството на правосъдието на САЩ заведе дело за монопол и срещу Alphabet.
Amazon „си изгради доминантно положение чрез агресивно преследване на ръст за сметка на печалба“, стратегия, която икономиката на пазарите на интернет платформите окуражават, написа Кан през 2017г. „При тези условия хищническите цени стават оправдани“. За икономическия си съвет Байдън избра Тим У, друг професор по право в Колумбийския университет, чиято книга от 2018г. „Проклятието на големите“ призовава към по-агресивно прилагане на антимонополното законодателство. Книгата припомня класическия период в САЩ на битката с монополите отпреди век, когато политици като Теодор Рузвелт разбиха монополите в петрола, железниците и други индустрии и наложиха по-строги регулации на корпоративните гиганти.
Тогава, както и сега, политиците са разтревожени, че корпоративното богатство и мощ са концентрирани до степен, застрашаваща демокрацията и че ако не успеят да овладеят тази тенденция, тя може да доведе до по-радикални и популистки искания в общество, разкъсвано от неравенство в доходите и разделение между града и селото.
Много от тревогите, споделяни от правителствата, са свързани с технологичния сектор и нарастващото му влияние във всички области на живота, включително свободата на словото и огромните обеми лични данни, които компаниите притежават. Не малка част са свързани с размера на компаниите, осигуряващ им пазарна мощ за отстраняване на конкурентите, за силов подход към доставчиците, прилъгване на клиентите и изкривяване на регулациите.
Расте броя на научните изследвания, разкриващи как доминиращата роля на супер компаниите и поставя работниците в неравностойно положение. Мнозина икономисти обясниха бавния ръст на заплатите в САЩ десетилетияпреди пандемията отчасти с намаляващата конкуренция. Доста технологични компании следват бизнес модели, чрез които се разрастват, без да назначават много служители. Други като Amazon и Alibaba имат огромен брой работници, но най-вече нископлатени и нискоквалифицирани. Макар че Amazon, след като не допусна създаване на профсъюз в складовете в Алабама, обяви масово увеличение на заплатите.
Друг показател за растящата мощ на супер компаниите е увеличаването на печалбите, които Bloomberg Economics документира и които биха могли да са дори още по-големи, ако някои компании не жертваха краткосрочния приход за увеличаване на пазарния си дял в очакване на още по-големи ползи в бъдеще.
Икономистите, анализиращи големите компании, стигат до заключението, че същите проблеми се проявяват и извън Топ 50. Проучване от 2017 установи, че три четвърти от американската индустрия бележи концентрация спрямо предишните две десетилетия и пазарът се доминира от все по-малко, но все по-големи компании.
С тлъсти печалби, тънки данъци и ограничена нужда от капитал или дори от работници, новото поколение мега компании поставя предизвикателства и за монетарната и фискална политика. Аргументът на предлагането, че по-ниските данъци водят до ръст, като насърчават наемането на работна ръка и инвестициите, сега е още по-слаб. Идеята, че централните банки могат да постигнат същия ефект с по-ниски лихви също се пропуква, защото мегакорпорациите вече седят на купчина от $1,8 трлн. – пет пъти повече, от капиталовите им разходи за година.
На фона на всички тревоги, предизвикани от появата на супер фирмите, проучването на Bloomberg Economics представя едно заключение, което може би е малко по-успокояващо. През всяко от последните 3 десетилетия половината от първите 50 места в корпоративните класации са били размествани. Това не означава, че новодошлите имат шансове да пробият в дадена индустрия. Но поне отразява промените в контурите на икономиката - като драматичния преход от Биг Ойл към Биг Тех. И нещо особено важно: че пазарната динамика все още работи и че дори да си на върха, но няма гаранция, че ще останеш там. - Том Орлик, Джъстин Хименес и Седрик Сам.
