Дали най-впечатляващата икономическа констатация е, че COVID-19 причини най-тежката глобална икономическа криза за последните близо 100 години. Не мисля.
Привидно, за повечето коментатори това да една екзотична новина за поредната структурна криза с паралели към Великата депресия от 30-те години. Според мен тази е много по различна от нея. И тя няма да отмине, а икономиките просто ще трябва да се приспособят към новия свят, който ще се появи след нея.
Пандемията COVID-19 показа, че сегашната стагнация е уникална по няколко причини:
Първо, това е първата глобална криза с екзогенен характер – тоест в резултат на въздействието на ненормално интензивни фактори върху нормално развити и функциониращи организми.. Ето защо, икономическите политики конструирани върху визията за инструментално управление на ендогенната цикличност (ненормални реакции на организма към нормална среда) се провалиха. Дори и икономическата теория не беше подготвена за такъв тип криза.
Второ, тази криза е първата при която дори и най-силните икономики, зависят от най-слабите. Колкото и бързо една развита икономика да се възстанови от тази криза, то тя ще продължава да зависи от това дали съществуват огнища на зарази генериращи нови щамове на вируса в развиващите се държави със слабо здравеопазване и стандарт на живот. Силните икономики ще продължават да зависят от развиващите се доставчици на редки суровини (полезни изкопаеми), чиято работна сила е блокирана от пандемията. Това може да доведе до срив на ресурсните пазари.
Трето, науката и медицината на глобално ниво, въпреки сътрудничеството, се оказаха безсилни да дадат бърз и ефективен отговор на пандемията. В момента тече трети глобален локдаун и трета вълна на пандемията. А жертвите са милиони. Въпреки ваксините и успоредно с тяхното прилагане вече има трети нов щам на вируса. В същото време никой на глобално ниво не знае кога ще отмине пандемията. Наистина ли преминахме етапа наречен икономика на знанието, преди да стигнем до старта на дигиталната икономика?
Какви са експертните очаквания за пост-COVID икономиката:
Социално дистанциране: преход към онлайн работни места и масовизация на онлайн търговията. Намаляване на транзакционните разходи за транспорт до работното място и преструктуриране на използването на офис и търговските площи.
Поддържане на висок бюджетен дефицит, като нормалност. Всичко това стартира като подкрепа за икономиката и засегнатите социални групи, но продължи дълго и стана универсално търпимо. А зависимите групи не биха се отказали лесно от него в бъдеще. Сектори като транспорт, туризъм, ресторантьорство ще влязат в остър конфликт с високотехнологичните сектори за бюджетно финансиране.
Завръщане към кейнсианството. Ще има силни импулси към прогресивна данъчна скала и то на глобално ниво. Високата безработица ще породи по-силно държавно участие в икономиката с цел създаване и поддържане на изкуствена заетост. Ще има опити за протекционизъм и локално лидерство.
Край на познатата парична политика. Завръщането към кейнсианството ще даде силен тласък към бягство от данъчно облагане. Криптовалутите ще бъдат във възход. Контрола на държавите върху количеството пари в обръщение и във връзка с това върху основния лихвен процент силно ще намалее. Това ще натовари фискалната политика с непосилната задача да бъде всеобхватна.
Виртуални финансови пазари и цифрови финансови услуги. Добрите банки и финансови посредници ще бъдат онези, които могат да ограничат кибер-рисковете, тоест високотехнологичните. А не онези които управляват по-добре паричните потоци. Това ще доведе до преразпределение на финансовите пазари и силни сътресения в тях.
Преструктуриране на веригите за доставки. Гарантиране на безопасност на всички елементи и процеси във веригите за доставки. Частично разкъсване на веригите за доставки поради появата на протекционизъм и конкуренция на регионално ниво. Нов модел на веригата на доставки на лекарства и здравни стоки, осигуряващ висока ефективност в кризисни моменти.
Изчезване на трудоемките нискотехнологични производства. Пандемията показа, че трудоемките производства за силно зависими от националните здравни системи, които в развиващите се държави са слаби. Такива са дори и в икономиките в преход. За да не се разкъсват веригите на доставки, този тип производства ще бъдат заместени от високотехнологични роботизирани процеси. В тази ситуация, анализа разходи ползи за роботизацията излиза на плюс и високите първоначални инвестиции си заслужават, а развитието на науката вече го позволява технически.
Високотехнологично лидерство. В условията на дигитална икономика, военно-промишлените комплекси и елитните научни институти ще държат патентите върху всички технологии, които произвеждат нещо или предоставят услуги. Основните инвестиции ще се насочат към тях. Инвестициите в биотехнологии ще бъдат водещи.
Глобално здравеопазване. Дигиталната икономика ще позволи глобален контрол върху биометричните данни на всеки човек, които ще се обработват в регионални центрове и ще позволяват бързо изолиране на зарази и тяхното ефективно противодействие. Здравноосигурителната система на национално ниво ще изчезне, което ще доведе до промяна в структурата на фискалната политика.
Глобално цифрово образование. Сегашната образователна система ще еволюира. Професорът, който прочита пред студентите текст от мултимедийни слайдове - копиран от учебник, ще изчезне. Образованието ще бъде доминирано от платформи с изкуствен интелект. Университетите ще се превърнат в научни институти, които обединяват изследователи, а не преподаватели. Началното образование ще стане изцяло STEM.
Безусловен основен доход. Дигиталната икономика ще замени нискоквалифицирания ръчен труд с високотехнологични роботизирани системи. Тридесетте години на преход в технологичната, образователната и квалификационната система ще оставят много нискоквалифицирани хора трайно без работа. Опасността от социално и политическо напрежение ще изисква нова фискална политика включваща гарантиран безусловен основен доход, който да поддържа и съвкупното търсене на определено ниво.
Икономическа експлоатация на близкия космос. Вече има няколко напреднали проекта за старт на икономическата експлоатация на Луната, които ще се реализират ефективно в близките десет години. В същото време се планират редица проекти и за икономическо проучване на други космически обекти в тридесетгодишен хоризонт. Предимството на първите ще бъде експлоатация на нови ресурси и откритието на нови технологии. По този начин, онези които не се включат навреме ще изостанат сериозно в технологичен аспект.
В заключение, глобалната COVID рецесия не е екзотично краткотрайно събитие в историята на човечеството, а част от неговата еволюция преминаваща към пост-COVID икономика. Настоящата ендогенна конвенционална неокласическа икономика ще остане в миналото. Държавите, фирмите и хората които не го осъзнаят навреме ще бъдат вечно догонващи.
Светът вече трайно се промени, въпросът е дали можем да го видим. Икономическа политика, основана върху минимизиране на издръжките чрез експлоатация на нискотехнологични и трудоемки производствени системи, ще последва съдбата на Кремиковци. Само високите и постоянни инвестиции в научно и технологично развитие ще доведат до успешно преструктуриране на БВП по начин, който да отговаря на новата глобална икономика.
* Авторът е доктор по икономика, преподавател в УНСС в София
