Всички искат партньорство с ЕС, но малко искат да влязат вътре

Следващата седмица канадският премиер Марк Карни ще говори пред Европейския парламент в Страсбург. Всични знаем идеята. Той бе принуден да заеме дефанзивна позиция, заради поведението на Белия дом, на което ще отговори, като изгради широко партньорство в областта на икономиката с Европа.

Самият премиер обяви, че Канада обмисля всички варианти за сътрудничество с изключение на пълно членство в Европейския съюз. Тук идва и проблемът за Европа. Има доста държави, които настояват за сътрудничество с групата, но са малко тези, които са готови за пълноправно членство.

Исландия изненада всички, като на референдум гласува с 53 процента за прекратяване на преговорите за присъединяване. Реално тази държава е част от Европейското икономическо пространство, което я прави участник в единния пазар на групата. Въпреки това тя сама определя политиката си в областта на земеделието и търговията.

Исландците може да са доволни от настоящото статукво на контеинента и това е добре. Въпреки, че е добре да знаят, че се намират в една от зоните със сериозно геополитическо противопоставяне в момента.

Именно ЕС трябва да се запита защо много държави искат да се присъединят към една по-широка и свободно структурирана Европа, докато реално малко от тях се интересуват от пълна интеграция.

Във Великобритания има премиер, който е готов да обяви излизането от ЕС като грешка, която ограничава икономическия растеж, но британският елит продължава да е убеден, че може да договори специално споразумение с групата. Всичко това е за предпочитане за него пред унижението страната отново да се върне в ЕС.

Вероятно това отношение се дължи и на факта, че ЕС е проявявал прекалена отстъпчивост или е действал твърде непоследователно по отношение на държави извън неговия състав. Създадени са много партньорства с държави, които не са част от основната група партньори. Някои като Исландия участват в единния пазар. Турция е част от митническия съюз. Швейцария е включена в Шенген, но поддържа сложни търговския отношения в отделни области. Има и страни, които са част от ЕС като Дания, но запазват своите валути.

Преговарящите европейски представители понякога признават, че страните, с които преговарят предпочитат да си подбират само най-изгодните неща от споразумението. Работата е там, че самият ЕС е създал тази сложна система от различни варианти.

Има две обяснение на това защо се стигна до тук. Първото е, че ЕС е загубил своята привлекателност, защото е разширил своите амбиции далеч отвъд първоначалното обещание за единна икономическа зона без бариери, носеща позитиви за всички и същевременно запазваща значителна степен на национална самостоятелност. Това е критика, повтаряна дори от държави, извлекли огромни позитиви от щедростта на групата. В Полша могат да бъдат намерени представители на десницата, които настояват страната да следва примера на Ислания и Норвегия за частично участие.

Второто нещо, заради което ЕС се налага да изгражда външни партньорства е неспособност да бъде по-динамичен във вътрешен план. Печели моделът на Европа с различни скорости и по-голям мащаб, защото интеграционните решения се бавят.

Всъщност слабият икономически растеж не може да компенсира културните различия между държавите. Вследствие на това европейският проект е критикуван отляво и отдясно. Говорим дори за западните държави, които най-активно са го подкрепяли.

В Испания политиката на социалистите за предоставяне на гражданство на емигранти подлага Шенгенското споразумение на много въпросителни. В същото време кандидата за държавен глава на левицата във Франция Жан Меланшон, настоява ЕЦБ да опрости френския дълг към нея.

В същото време евроскептичната Алтернатива за Германия за първи път спечели регионални избори. Ясно е, че Марин Льо Пен има и доста добра преднина в проучвания преди вота във Франция. В двете страни предстоят избори и има реален шанс за победа на крайнодесните. Кой ще се присъедини към ЕС, когато водещите държави в него се водят от партии, които критикуват неговите действия?

Опитът да се отговори на това със създаване на неясен външен кръг от асоциирани партньори и доброжелатели няма да укрепи Европа в настоящата реалност.

Един стабилен ЕС е този, който може да се похвали със сплотена и стабилна група от членове, пренастроили своите мотиви в съответствие с новата реалност. Наличието на външен кръг от надеждни партньори като Канада е логичен, но трябва да е добре структуриран и да поставя изисквания към правителствата, които се стремят към превилигирован статут.

Икономическо сближаване с ограничено въздействие и без пълноправно участие можеше да бъде справедливо и за двете в свят, управляван от ясни правила. Днес виждаме в свят, в който решителна е сплотенността на отделните блокове. За да бъде една държава част от една широка Европа, тя трябва да има съществен принос чрез хармонизиране на фискалните и икономическите политики. По-големият и сплотен съюз е за предпочитане пред един неангажиращ формат.

Когато Карни пристигне в Страсбург, той ще очаква да получи защита от бурята от мита, която идва за страната му от американската администрация. Това не ознчава, че Европа трябва да му предложи поредното партньорство с ограничено значиение, подобно на тези, които поддържа с други държави.

Вместо това ЕС трябва да използва шанса и да изгради структурирано ниво на асоциирани държави, една икономическа общност, споделяща общи правила за обществени поръчки, финансови вноски и мерки за противодействие на опитите за икономически натиск. Правото да определят правилата ще имат единствено онези, които са готови да поемат част от въпросната отговорност.

Вероятно това ще напомни на страните на ЕС и на онези, които се бавят да се присъединят, какво е реалното значение на членството. Говорим за солидарност при създаването на пазар. Важна е и когато отставяме неговите действия в различни сфери.