- Когато Белият дом обяви сделка за поемането на контрола над огромни петролни залежи във Венецуела, нямаше място за фалшива скромност.
- Споразумението е сложно, а подробности все още не са напълно ясни. Частна компания, North American Blue Energy Partners, ръководена от местен бизнесмен, обвинява в пране на пари в Швейцария и Испания, получава правата да разработва залежите
- На теория Венецуела може да спечели от всичко това. NABEP ще плаща концесионни такси и данъци на правителството
Когато Белият дом обяви сделка за поемането на контрола над огромни петролни залежи във Венецуела, нямаше място за фалшива скромност. Споразумението ще увеличи повече от два пъти резервите на САЩ, според информационния бюлетин на администрацията, и гарантира енергийната доминация през следващия век и то без разходи за държавата.
Вероятно това звучи твърде хубаво, за да е истина. С времето народът на Венецуела ще има какво да каже за въпросната сделка.
Споразумението е сложно, а подробности все още не са напълно ясни. Частна компания, North American Blue Energy Partners, ръководена от местен бизнесмен, обвинява в пране на пари в Швейцария и Испания, получава правата да разработва залежите. Службата за стратегичеки капитал към Пентагона ще притежава 32 процента дял в компанията майка на NABEP, което в замяна би могло да донесе стойност и дивиденти на стойност стотици милиарди долара. Американските данъкоплатци ще финансират инвестицията, NABEP ще набере частен капитал, което вероятно ще донесе стойност и дивидент за стотици милиарди.
Американските данъкоплатци не финансират инвестицията, NABEP ще набере частен капитал, но Вашингтон ще има право да купува петрол при преференциални условия и да налага вето върху назначенията в управителния съвет.
На теория Венецуела може да спечели от всичко това. NABEP ще плаща концесионни такси и данъци на правителството. Освен това планът се спира на нови инвестиции в размер до 100 млрд. долара в сфера, която предишното правителство на страната беше довело до ръба на колапса. Това обещава нови работни места и бърз икономически растеж.
Временно изпълняващата президентския пост на Венецуела Делси Родригес обяви, че планът ще допринесе за щастието на нейния народ.
И все пак опасностите, свързани с това споразумение, са или поне трябва да са очевидни.
Основното е че повечето венецуелци не гледат на сделката като на реална. Тя е одобрена от длъжностни лица, които не се ползват с обществен авторитет или обществена подкрепа, притиснати от американската администрация. За венецуелската продемократична опозиция, която до момента се ползваше с подкрепата на САЩ, това ще изглежда като заграбване на петролните ресурси, затвърждаващо позицията на правителството.
Администрацията пропилява своите възможности да спечели симпатиите на населението към САЩ и да подкрепи икономическата стабилност.
И това за какво? Рискът от вътрешнополитическа реакция не само застрашава прехода във Венецуела или евентуално партньорство със САЩ, но поставя под въпрос и плановете на Вашингтон. Увеличението на добива на петрол ще изисква огромни инвестиции за дълъг времеви период. Малко вероятно е компаниите да се ангажират с това на фона на пртеисненията за политическа нестабилност, да не говорим за вероятността следваща американска администрация да отмени условията по договореното.
Набирането на необходимия частен капитал ще бъде предизвикателно за компания с противоречив ръководител, който търси средства от инвеститори, принудени да чакат зад САЩ и Венецуела за своя дял от приходите.
Освен това плановете за нови инвестиции на Chevron и други компании могат да зациклят, ако перспективите започнат да стават негативни в определен период. Този уж значим пробив може да доведе до свиване, а не до разширяване на доставките на петрол.
Проучванията показват, че венецуелците масово са подкрепили действията на САЩ за отстраняване на Николас Мадуро от президентския пост. Това е дало на Вашингтон шанс да насочи страната към по-добро бъдеще и траен съюз с Америка. Виждаме сделка, която поставя това под въпрос. И най-вероятно без смисъл.
