- Европейските данъкоплатци губят поне 70 млн. евро всеки ден
- Европейските политици имат отговорност да използват публичните средства по най-добрия начин
- Испания преди предложи създаването Европейски суверенен инструмент
Европейските данъкоплатци губят поне 70 млн. евро всеки ден. Това е цената на всяка държава, която емитира собствен дълг в сравнение с това, което Европа може да спести с общ сигурен актив в пълен мащаб.
Това са пари, които иначе биха могли да бъдат изразходвани за повишаване на конкурентноспособността на континента.
Европейските политици имат отговорност да използват публичните средства по най-добрия начин. Ние не успяваме да го направим. За да извлечем максимална полза от еврото, трябва да погледнем по различен начин на съвместното финансиране. Обединяването на емитирането на дълг вече не е въпрос на преразпределяне или реагиране на кризи, а на взаимния интерес на всички държави от Европейския съюз за намаляване на външни зависимости, които същевременно остават фискално отговорни.
Испания преди предложи създаването Европейски суверенен инструмент. Това е механизъм, който би позволил на Европейската комисия да емитира част от суверенните задължения на държавните – членки, за да развие общ пазар на дългове, който ще имат достатъчно ликвидност и дълбочина, за да бъде признат за добро убежище. Това няма да добави нов дълг, нито ще изисква преводи между държавите. Реално ще организира заемите, които правителствата вземат всяка година.
Със своите стабилни институции и дълбоко зачитане на върховенството на закона, еврозоната премина през рязко увеличаване на притока на чуждестранни портфейли до почти рекордни нива миналата година, тъй като инвеститорите търсят алтернативи на фона на нарастващата глобална несигурност. Но без правилния мащаб, големите потоци само ще повишават стойността на еврото без да донесат никакви ползи, произтичащи от това, че е международна валута.
Европейските пазари на дългове остават малки и фрагментирани. Облигациите, емитирани от ЕС, възлизат на малко над 750 млрд. евро, в сравнение с близо 20 трлн. евро в непогасени американски държавни облигации. Няма европейски суверенен емитент, който да е достатъчно голям, за да реализира глобален сигурен актив сам по себе си, но четиритте водещи европейски икономики заедно разполагат със средствата да постигнат мащаба, необходим за преодоляване на фрагментацията.
Всъщност позволявайки на Европейската комисия да емитира една трета от амортизациите на дълга на всички държави в групата, както и на обединените им фискални дефицити, ЕС би могъл да натрупа за пет години дълг от около пет трлн. евро, което е значителен пазар, на който инвеститорите биха спрели да начисляват премия за неликвидност и биха започнали да плащат за сигурност на актива.
Още по темата
Очакваните годишни икономии от лихви, произтичащи от разходи, еквивалентни на тези в Германия, биха могли да достигнат 25 млрд. евро, малко над сумата, която Европейската комисия е предложила на ЕС да изплаща годишно за своя план за възстановяване от 800 млрд. евро.
Един стабилен европейски актив, на който да се доверяват в световен мащаб, би служил за ориентир на компаниите в групата, намалявайки техните разходи, независимо от тяхното географско местоположение и ускорявайки интеграцията на европейските капиталови пазари. Реално по-евтина финансиране, както за публичния, така и за частния сектор е предпоставка за мобилизиране на допълнителни инвестиции в размер на над 1.2 трлн. евро годишно, както е предвидено в програмата за реформи на някогашния президент на ЕЦБ Марио Драги.
Превърщането на инвестициите в обществени блага, като например енергийни взаимовръзки и технологичен суверенитет в достъпни условия, ще е позитивно за Европа. Една свръзана мрежа, надежден възпиращ фактор или европейски шампион в областта на изкуствения интелект обслужва целия континент, където е изграден.
Предложението на Испания не намалява фискалната отговорност, а я засилва, като ограничава достъпа до инструмента само до държави, които спазват правилата на ЕС. Всяко правителство, което се отклони от правилата, ще трябва да финансира дефицита чрез национално емитиране, което е доста по-скъпо.
Новият инструмент би ограничил рисковете сред държавите, които в момента се радват на по-ниска доходност, чрез механизъм за компенсация на разходите. Държавите с по-ниски разходи по заеми от тези на комисията биха плащали само собствената си доходност, докато всички останали разходи ще бъдат споделени между останалите.
В дългосрочен план гарантирането на бъдещото предлагане на дълг на ЕС би могло допълнително д ограничи доходността на държавите, които вече се радват на по-ниски разходи по заеми, разпределяйки ползите за всички. Нещо повече, сигурният актив е това, което превръща надеждната валута в резервна валута, държана от централни банки , използвана за ценообразуване на стоки и фактуриране на търговия.
Облигациите, емитирани по линия на механизма, ще бъдат обезпечени с гаранция от бюджета на ЕС, което ще ги направи идентични в очите на инвеститорите със съществуващите облигации на ЕС, важно условия за създаване на ликвиден пазар. Ще бъдат убезпечени и чрез заеми от участващите държави. Предпазните решения ще гарантират, че в малко вероятния случай на загуби, разходите ще бъдат възстановени, първо от плащания на ЕС към съответната държава и след това само от участващи държави, които ще имат иск срещу неизпълнителя.
Всъщност Европа вече показа, че може да направи това. За няколко седмици тя изготви „Дейстивя за сигурност на Европа“. Това е програма на стойност 150 млрд. евро, в която комисията взема заеми на капиталовите пазари и отпуска средства на членовете за съвместни покупки за отбрана. За разлика от предишните предложения, Европейския сувренен инструмент няма да зависи от допълнителни разходи или фискални трансфери.
Със справедливо и балансирано споделяне на риска, всичко което остава е политическата воля за движение напред. Следващият бюджет на ЕС, който влиза в действие от 1 януари 2028 година е реална възможност да се придвижим към тази обща цел.
Обединяването на нашият дълг е личен интерес. В един свят, все по-враждебен към стария икономически ред и правилата които изградина нашия просперитет, Европа не може да си позволи да плаща премия за своите собствени разделения. Важно е да разберем това и да вземем решение.
