Беше доста лесно да си представим светло бъдеще за футбола през 1994 година. САЩ бяха домакин на много успешно Световно първенство и професионалната лига беше на път да продължи напред. Големите спортове в Америка, от американския футбол до хокея, се бяха консолидирали около една доминираща лига и национална публика.
Защо обаче това не стана с европейския футбол?
През следващите три десетилетия публиката за футболните мачове нарастваше, участието се увеличаваше, а присъствието на спорта сред американците става все по-усезаемо и важно. Според скорошно проучване европейският футбол вече е изпреварил бейзбола по брой почитатели в страната.
Но докато САЩ се готвят отново да бъдат домакини на Световно първенство, заедно с Мексико и Канада, футболът доведе до странен резултат. Превърна се в основен американски спорт, без да се върти около една организация или публика.
Лоялността е разпръсната между различни международни лиги и национални отбори. Това разводняване преди можеше да изглежда и като провал. В момента обаче това е голям успех. Успех за една разнообразна и дигитална Америка.
Спомнете си моментът, когато ФИФА даде домакинството на Мондиал на САЩ през 1994 година. Тогава от US Soccer, тогава организация с нестопанска цел, управляваща американския футбол от младежките групи до националните отбори, да създаде нова национална лига, а идеята на директивата беше да превърне ентусиазма от форума в устойчива фен база.
Началото на новото първенство беше дадено през 1996 година, а името му беше Major League Soccer и демонстрираше големите амбиции на организаторите. Три десетилетия по-късно първенството е основна част от американския спортен календар.
В момента там играят 30 отбора, които се радват на доходоносно споразумение за телевизионни права. Първият уикенд на лигата през февруари беше най-успешният в нейната история, като събра 75 763 фена, които наблюдаваха мач на Интер Маями с Лионел Меси и Ел Ей, където привлякоха Хюн Мин Сон.
Въпреки успеха, реално MLS завладява само част от спортните запалянковци в Америка. Комисарят Дон Гарбър разкри, че стриймваните мачове на лигата имат средно по 120 000 уникални зрители. За сравнение Английската висша лига се радва на 535 000 американски зарители на мач, а определени статистика показват, че американската аудтироия на мексиканската Liga MX достига до 700 000 на мач.
Фрагментацията е видима и на стадионите. Повече от десетилетие Мексико редовно изпреварва мъжкия национален отбор на САЩ в неговата страна. Динамиката се разпростира извън Мексико. Според ESPN скорошен разпродаден мач на мъжкия национален отбор на САЩ с Южна Корея изглеждаше, като такъв, в който амеирканците са гости, въпреки че срещата се игра в Ню Джърси.
Подобен модел вероятно ще видим и на предстоящото първенство. Феновете на няколко национални отбора, особено на тези, които играят в центрове с много мигранти, бяха принудени да се насочат към пазара за препродажба поради голямото търсене. За разлика от това, само дни преди шампионата има много билети за откриващата среща на американския национален отбор с Парагвай. Въпреки, че Парагвай не се радва на голяма местна база от почитатели или състезатели, които да привличат публика, фактът, че все още може да се намерят билети за откриващия мач на домакина, говори за не толкова сериозен интерес.
В случай, че разгледаме разликата между ентусиазма за американския отбор и няколко други гостуващи отбора като провал предполага, че футболът е бил предопределен да следва идеята на големите амеиркански лиги. Реално това не е така. Говорим за спортове, които се превърнаха в национални институции в средата на века, в условия, които бяха позитивни за консолидирането около една лига.
Още по темата
Европейският футбол се появи в Америка през 90-те при различни обстоятелства. В момента зрителите имат глобален достъп до много първенства. Аудторията е различна, като говорим за млади и разнообразни фенове, различни от запалянковците на другите лиги.
С влиянието на този глобален достъп, много от тези нови фенове започват своето футболно пътешествие, гледайки спорта на неговото най-високо ниво. Говорим за Висшата лига на Англия, испанската лига и други водещи първенства. Развитието на футбола зависи от тази разнообразност, но това прави консолидацията в една лига невъзможно. За разлика от NBA, MLS дори не е близо до върха на своя спорт, но така или иначе трябва да се конкурира за внимание с най-добрите. Американският национален отбор може да се определи като енергичен и конкурентен. Отборът обаче също се състезава за релевантност.
И все пак липсата на център и то елитен, не е попречила на футбола да набира популярност в САЩ. Вместо това видяхме един плуралистичен спорт. Женският футбол е развил собствена процъфтяваща среда, включително елитна женска лига. Младежкият футбол обхваща платени и имигрантски лиги, мака и не винаги равноправни, все пак има много варанти за участие.
Това не е спортната среда, в която са израснали повечето американци. Няма ясна йерархия от младежкото ниво до професионалното. Вместо това футболът се вписва в разнообразната среда и вкусовете на по-младото поколение, което очаква да избира какво да гледа, кога да го гледа и кого да фаворизира.
Това е напомняне за това Световно първенство. Говорим за спорт, който стана американски, но по свои собствени правила.
