- Германският канцлер Фридрих Мерц изглежда е извлякъл поне един важен урок от пътуването си в Китай. Той смята, че германците не работят достатъчно. Вероятно това е реалност, защото работниците в страната нямат финансови стимули
- Вместо да подценява работната етика на германците, Мерц трябва да се заеме с една от причините за сравнително ниското работно време на германците: данъчната и социалноосигурителна система
- Този дебат набира сила от известно време. Всъщност управляващите в Германия изграждат нов имидж на своите сънародници
Германският канцлер Фридрих Мерц изглежда е извлякъл поне един важен урок от пътуването си в Китай. Той смята, че германците не работят достатъчно. Вероятно това е реалност, защото работниците в страната нямат финансови стимули.
Вместо да подценява работната етика на германците, Мерц трябва да се заеме с една от причините за сравнително ниското работно време на германците: данъчната и социалноосигурителна система, която може да намали стимула за работа и да намали заплащането.
Германското правителство настоява за повече работа от гражданите
Иронично е, че пътуването до Китай затвърди дългогодишните убеждения, че германците трябва да работят по-усилено. Китай започва да вижда недостатъците на своята прословута технологична култура 9-9-6 или работа от 9 до 21 часа, шест дни в седмицата. Да изтощиш хората не означава, че ще ги подкрепиш да харчат повече. Не може да се отрече, че твърдите схеми и бързи иновации са превърнали Китай в страховит индустриален конкурент.
Подобно на Китай, Германия има висок процент на спестявания и слаби потребителски разходи, но те обикновено не са следствие от това, че германците са се заели с тежки задължения. Друга разлика с Китай е, че Германия има добра система за социална сигурност. Въпросът е дали все още може да си я позволи.
Комфортният жизнен стандарт на страната е функция на десетилетия повишаване на производителността, постигнато от нейния производствен сектор. Но през последните години печалбите в производството на отработен час изостават от тези на САЩ.
Реално раждаемостта спада и работната сила е на път да се свие с пенсионирането бейби бумъри. Това ще натежи върху слабия потенциал за растеж на икономиката. С крайнодясната „Алтернатива за Германия“, която сега е предпочитана от около една четвърт от електората, разчитането на много повече имиграция, която да запълни положението, може да е пожелателно мислене.
Още по темата
Нямайки желанието да видят дали изкуственият интелект ще реши проблема с производителността, представителите на управляващите в Германия все по-смело посочват това, което според тях е основата на икономическите проблеми на страната, а именно недостатъчно упоритата работа.
Този дебат набира сила от известно време. Всъщност управляващите в Германия изграждат нов имидж на своите сънародници. А именно, че са мързеливи.
„Идвайки от Китай продължавам да имам усещане, че просперитетът в нашата страна не може да се поддържа в дългосрочен план с баланс между работа и личен живот и четиридневна работна седмица. Просто ще трябва да направим малко повече“, обяви Мерц.
Миналият месец неговата партия беше принудена да измени предложение на конференцията, призоваващо за по-големи ограничения върху работата на непълно работно време. Заглавието на предложението : „Няма законно право на начин на живот на непълно работно време“, създаде впечатлението, че някои хора мързелуват, което предизвика разбираемо възмущение. Никога не е добър знак , когато висши партийни служители трябва да пояснят, че не смятат гражданите за мързеливи. Партията на Мерц загуби с малка разлика регионалните избори от Зелените в проспериращия Баден – Вюртемберг в неделя, отчасти защото той не успява да се свърже с избирателите.
Повече стимули
Управляващата партия е права, че Германия има сравнително висок брой работници на непълно работно време. Това е една от причините страната да е близо до дъното на международните класации по средно годишно работно време. И все пак това до голяма степен отразява похвален успех в интегрирането на жените в работна сила. Хората работят на намалено работно време по всякакви основателни причини, включително за да се грижат за деца и възрастни роднини или да се занимават с доброволческа дейност.
Кратките учебни дни и неравномерното предоставяне на грижи за деца в Германия често не са благоприятни за това и двамата родите да работят с пълна сила. Освен това данъчните стимули, предлагани на семейните двойки, могат да направят финансово контрапродуктивно за този с много по-нисък доход да работи повече.
За да добиете представа как данъчният режим може да изкривява стимулите, помислете, че ефективната данъчна ставка за един германец, получаващ средна заплата , след включване на осигурителните вноски а служителите, е около 37 процента според ОИСР от 25 процента. Но за семейна двойка с две деца, където само единният родител печели, данъчната тежест, включително помощите, свързани с децата, е само 19.8 процента.
Годишният икономически доклад на правителството признава, че общата данъчна и осигурителна тежест върху работещите хора и техните работодатели е „много висока“, като се отбелязва, че това може да направи Германия по-малко привлекателна за квалифицирани работници, които обмислят да дойдат от чужбина.
Добрата новина е, че германците изглеждат склонни да дадат своя принос, при условие че условията са подходящи. Повече от три четвърти от анкетираните миналото лято от Германския икономически институт заявиха, че могат да си представят увеличаване на работното си време, като 72 процента посочват, че биха били готови да го направят , ако данъците и осигурителните вноски бяха по-ниски.
Коалицията на Мерц от консерватори и социалдемократи е съгласно относно необходимостта от реформа на системата за данък върху доходите, за да се позволи на тези с ниски и средни доходи да запазят по-голямата част от своите заплати.
Премахването на данъчното третиране, което подкрепя семейните двойки да имат само един работещ член, е по-спорно, както и реформирането на социалното осигуряване. И все пак статуквото е несъстоятелно. Ако не направи нищо за ограничаване на раздутите разходи, разходите за социално осигуряване могат да нараснат до 50 процента от брутните доходи 2035 година в сравнение с около 43 процента през настоящата година. Тези удържи са най-тежки за тези с ниски до средни доходи. И понеже компаниите покриват половината от тези разходи за социално осигуряване, конкурентноспособността на страната като бизнес локация е застрашена.
В момента Мерц създаде няколко експертни комисии, за да предложат реални действия. Притеснявам се, че все още няма политически консенсус за разумни мерки, като например повишаване на възрастта за пенсиониране в съответствие с продължителността на живота.
Всъщност правителството трябва да намери вариант да намали финансовата тежест върху труда или германците ще игнорират призива за повече работа. Те ще питат какъв е смисъла? В това ще има логика.
