- Доходността по 40-годишните японски облигации скочи над 4 процента в средата на януари, което е първият подобен случай за суверенен дълг на страната от повече от три десетилетия
- Една от причините е, че Банката на Япония, която притежава повече от половината от държавните облигации на страната, започна да намалява покупките на облигации
- Редица водещи пазари в света преминават през спад при дългосрочните облигации, след като Доналд Тръмп обяви своите мита през април. Това повиши инфлационните рискове и от своя страна тласнаха доходността нагоре
Японските облигации имаха толкова ниска доходност, че действаха като вид котва за световния пазар на дългове, добавяйки натиск за намаляване на разходите на държавни заеми по целия свят. Вече не. Доходността по 40-годишните японски облигации скочи над 4 процента в средата на януари, което е първият подобен случай за суверенен дълг на страната от повече от три десетилетия.
Една от причините е, че Банката на Япония, която притежава повече от половината от държавните облигации на страната, започна да намалява покупките на облигации. Друга е възможността за допълнителни продажби на държавни облигации за финансиране на плановете на премиера Санае Такаичи за намаляване на данъците.
Резултатът е месеци на нехарактерна волатилност, включително няколко разочароващи търга за държавен дълг. Инвеститорите внимават за промени в японските облигации, които да се пренесат на световния пазар на облигации, където доходността се покачва на фона на страхове относно способността на правителствата да овладеят своите дефицити в бюджета.
Защо държавните облигации са привлекателни?
Държавните облигации се считат за едни от най-сигурните активи за инвестиране, защото се смята за сравнително малко вероятно емитентът или правителството да фалира. Правителството реално определя свои собствени правила и обикновено набира средства, когато е необходимо. Дългосрочните облигации обикновено предлагат на инвеститорите сравнително висока доходност при общо казано нисък риск, защото инвеститорът се съгласява на фиксира лихвен процент за значителен период от време от няколко десетилетия.
Японският пазар на облигации на обща стойност 7.5 трлн. долара от десетилетия се смята за един от най-стабилните. Напоследък търсенето е слабо по няколко причини, а това доведе до спад в стойността на облигациите и дойде покачване на доходността.
Защо търсенето е слабо?
Централната банка на Япония отдавна е доминиращ купувач на японски държавни облигации. Доскоро страната беше в цикъл на дефлация от 90-те години на миналия век, известен като „Загубените десетилетия“. Закупуването на облигации позволява на правителството да купува повече дълг и в резултат на това да харчи повече. Това беше в плана на Банката на Япония за стимулиране на икономиката.
В момента Япония излиза от дефлация и не е фокусирана върху укрепването на икономика чрез купуването на облигации. Това означава, че Централната банка започна да намалява своите активи, за които се знае, че достигнаха рекордно високо ниво през 2023 година. С това отстъпване на банката, просто няма достатъчно купувачи, а това води до слабо търсене на облигации.
Какво други притеснява инвеститорите?
На 21 ноември японското правителство одобри пакет от стимули на стойност 21.3 трлн. йени.
Японският премиер Такаичи свика предсрочни избори на 8 февруари и обеща да отмени 8 процента данък върху продажбата на храни в Япония за две години при триумф на вота.
Подобни решения обикновено водят до допълнителни държавни заеми, а това означава емитиране на нови облигации. Обикновено, когато предлагането на облигации се повиши, цената им пада, а инвеститорите не искат да са обвързани с активи, които губят стойност.
Премиерът все още не е обяснила как ще плати за намаляването на данъци. Очаква се обаче необходимост от 5 трлн. йени годишно. Добро представяне на вота вероятно ще даде кураж на Такаичи за продължаване с действията за стимулиране.
Опозиционната група Центристки алианс за реформи обеща да премахне данъка върху храните за постоянно, а това води до неубеденост за фискалната дисциплина в целия политически спектър в Япония.
В същото време, подобряващата се възвръщаемост на японския дълг може да постави дъно под цените. Купувачите от други страни се възползват от най-високите доходности от години, защото хеджирането на йената обратно в собствената им валута може да донесе допълнителна доходност. В момента чуждестранните инвеститори формират 65 процента от месечните парични транзакции с японски облигации, в сравнение с 12 процента през 2009 година, според данни на Японската асоциация на дилърите на ценни книжа.
Реално местните институции продължават да са най-големите купувачи на японски дълг и евентуалните им решения за закупуване на повече са ограничени от повишената волатилност.
Какво е заложено ако търсенето остане слабо през 2026 година?
Постоянно слабо търсене на облигации и високата доходност, която идва с него, би повишило разходите по заеми в цяла Япония, което ще важи за правителството, компаниите и домакинствата. Вече има притеснения за високия дълг на страната.
Това поставя Банката на Япония в трудна позиция. Централната банка балансира призивите да поддържа ниски разходи по заеми спрямо необходимостта от повишаване на лихвените проценти за контрол на инфлацията.
За застрахователите в страната по-високата доходност по облигации може да означава огромна загуба от хартиените ценни книжа в техните портфейли от облигации. Четири от най-големите застрахователи в Япония отчетоха около 60 млрд. долара комбинирани нереализирани загуби от своите вътрешни облигационни вложения за последната фискална година.
Притеснени ли са правителството и централната банка?
Изглежда, че правителството и централната банка са обезпокоени от нарастващата волатилност на пазара на облигации.
След интензивния период на разпродажба на облигации на 20 януари, който се прехвърли на други пазари, японският министър на финансите Сацуки Катаяма призова участниците в пазара да се успокоят. Финансовият министър на САЩ Скот Бесент обяви, че е разговарял с него, относно разпродажбата, която даде отражение и на американския пазар на държавни книжа.
Оказва се, че Централната банка на Япония е била предпазлива дори преди последния срив. Управителят на Банката на Япония Казуо Уеда обяви на 9 декември, че доходността по дългосрочните облигации се покачва с бърза динамика. За да избегне нестабилност на пазара, Банката на Япония планира да забави темпото на оттегляне от пазара на облигации. От април тя ще намали месечната покупка на облигации с 200 млрд. йени всяко тримесечие, вместо настоящото намаление от 400 млрд. йени. Уеда също така обяви, че банката ще бъде готова повиши покупките на облигации в изключителни случаи, за да стабилизира пазара, стига да е необходимо.
Още по темата
Правителството опитва да избегне добавяне на натиск върху доходността. За да финансира своя пакет от стимули, правителството е избрало да разчита на краткосрочен дълг, увеличавайки емитирането на двугодишни и петгодишни облигации с по 300 млрд. йени всяка.
Въпреки всичко, японският премиер Такаичи обяви идеята, че за правителството е по-важно да се съсредоточи върху растежа на икономиката, от колкото върху повишаването на доходността. Според нея няма вариант, по който да се изолира влиянието на фискалната политика върху движенията на доходността.
Какво се случва с облигациите по света?
Редица водещи пазари в света преминават през спад при дългосрочните облигации, след като Доналд Тръмп обяви своите мита през април. Това повиши инфлационните рискове и от своя страна тласнаха доходността нагоре. Последният стремеж на Тръмп да приеме контрола над Гренландия доведе до срив в цената на американските държавни ценни книжа.
Допълнително върху натиска на доходността, търговците все повече залагат, че някои централни банки ще забавят или спрат паричното си облекчение през настоящата година, което допълнително ще намали търсенето на облигации извън Япония за инвеститорите.
