Компании като Microsoft изглеждат по-безопасни от водещи държави

На световния пазар на облигации на стойност 150 трлн. долара инвеститорите стигат до заключението, че някои компании са по-сигурни залози дори от най-мощните парвителства.

В корпоративните управителни съвети, ръководителите се справят с покачването на лихвите проценти, поддържайки строги бюджети и намаляват общата задлъжнялост. Междувременно правителствата на развитите страни продължават да харчат, докато очакванията са, че средното съотноешение между дълг и БВП ще продължи да расте до края на десетилетието.

Резултатът от това е, че инвеститорите изискват по-ниска доходност за облигациите, емитирани от Microsoft Corp., Airbus SE, L’Oreal SA и Siemens AG, от колкото за техните страни на произход. Макар и феноменът да не е безпрецедентен, комбинацията от огромно търсене на корпоративни облигации плюс фискален спад добавя все повече компании на развитите пазари към списъка.

Отслабването на статута на сигурно убежище, на който се радва от десетилетия малка шепа държави, особено САЩ, е знак че популистката политика ерозира основата за трудни фискални компромиси. Поредни френски премиери до момента не успяха да приемат действия за ограничаване на бюджета, а в Америка федереалният дефицит се очаква да остане над 6 процента до края на мандата на Доналд Тръмп. Неговите ходове обезпокоиха инвеститорите.

„Ерозията на възприятието за върховенство на закона е това, което държи инвеститорите настрана. Структурно смятаме, че режимът се променя. Хората предпочитат корпоративни баланси, които са в по-добро състояние от някои суверенни облигации“, обяви Пилар Гомес Браво, инвестиционен директор по фиксиран доход в MFS International в Лондон.

Силата за повишаване на данъци и печатане на пари означава, че в продължение на десетилетия ядрото за изграждане на портфолио в САЩ или Европа са били държавните облигации. Дори най-добрите компании на развитите пазари винаги са били възприемани като малко по-рискови от своите държавни облигации. Но динамиката на дълга се променя до степен, в която това е все по-малко вярно.

В годините след финансовата криза нетното предлагане нараства с подобни темпове за правителството и корпорациите, според Bloomberg. От 2020 година насам емитирането на държавен дълг се е увеиличило бързо, след като правителствата въведоха скъпи политики за подкрепа на икономиките си при широките блокировки преди няколко години.

Това се отразява на кредитните рейтинги. САЩ и Франция са изправени пред понижаване на кредитните рейтинги през настоящата година, докато компании в Северна Америка и Европа отчитат най-големите си ръстове виждани от десетилетие.

Разликата вероятно ще се увеличи. Институтът за международни финанси през септември предупреди за нарастване на публичната задлъжнялост, твърдейки, че става „все по-трудно за политиците да вземат сложни решения, необходими за промяна на курса“.

Бюджетната служба на американския конгрес през юли изчисли, че данъчните облекчения, въведени от Тръмп, ще добавят 3.4 трлн. долара към дефицита на САЩ за 10 години напред.

Във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, ограничените решения за предложените реформи за съкръщения на бюджета заплашва да задържи дефицита над 5 процента за следващата година. Дори Германия заобикаля собствените си бюджетни правила, за да увеличи дълго пренебрегваните разходи за отбрана и инфраструктура.

„За едно правителство става въпрос за преизбиране. Няма да видим преизбиране, ако се повишат данъците. Общо взето винаги говорим за повече разходи, докато при компаниите е различно. Говорим за повишение на печалбите“, обясни Ханс Микелсен, кредитен стратег в TD Securities USA в Ню Йорк.

Важен показател за корпоративна кредитоспособност, нетният дълг спрямо печалбата преди лихви, данъци, амортизация и обезценка, се е задържал близо до най-ниско си ниво след финансовата криза през последните години, въпреки по-високите разходи по заеми. За около 2500 компании в индекса MSCI ACWI този показател се е подобрил средно 1.74 пъти през първата половина на настоящата година от средно 2.53 преди десетилетие, показват данни на Bloomberg. Ниското отчитане сигнализира за по-добри баланси.

В контраст на това, съотношението дълг към брутен вътрешен продукт в големите икономики се повишава и Международният валутен фонд прогнозира, че ще се повишава всяка година до 2030 година до около 137 процента.

Когато погледнем към Microsoft, технологичен лидер с пазарна капитализация от почти 4 трлн. долара и кредитен рейтинг AAA, има толкова добри печалби, че нетният дълг е само една десета от печалбата за последната година. Във Франция Orange, известна преди като France Telecom и класически случай на корпоративното намаляване на задлъжнялостта, е възнаградена от търговците с по-ниска рискова премия. Около 5 процента от френските инвестиционни облигации се търгуват с доходност по-ниска от тези на държавния дълг.

Европейските кредитни стратези на Bank of America, водени от Барнаби Мартин, писаха през септември, че мнението, че корпорациите са по-безопасни от суверенните, е станало по-разпространено и че пазарите са пресекли Рубикон, започвайки да ценообразуват някои от тях по-строго от съответните им държавни облигации.

Допълнителният спред, който инвеститорите изискват, за да държат глобалния инвестиционен корпоративен дълг спрямо държавните бенчмаркове, падна миналия месец до най-ниското си ниво от 2007 година насам, според индекса на Bloomberg.

Американските компании представляват повече от половината от този показател. Въпреки наплива от продажби на настоящата година, BNP Paribas SA изчисли през септември, че търсенето на американски корпоративни облигации е значително по-голямо от нетното предлагане.

Meta Platforms Inc. и Alphabet наскоро показаха колко мащабен може да е апетита за висококачествена хартия, продавана в огромни количества. Офертата на Meta за 30 млрд. долара получи около 125 млрд. оферти, най-високата от всяка корпоративна продажба до момента, докато Alphabet получи около 90 мрд. оферти за своята оферта от 25 млрд. долара.

Спредовете по всички траншове и за двете фирми бяха по-тесни от тези на американските корпоративни облигации с подобен рейтинг.

Това е въпреки безпокойството на инвеститорите относно плановете на технологични компании да харчат за изкуствен интелект. През октомври Meta договори сделка с частен капитал за 30 млрд. долара за център за данни в Луизиана, структуриран така, че да не е включен в баланса на компанията. Сделката потвърди загрижеността за това как компаниите финансират проектите за изкуствен интелект.

Въпреки цялото вълнение около корпоративните облигации, не е ясно дали те ще се окажат привлекателни за инвеститорите, търсещи сигурност по време на нестабилни времена. Ликвидността остава по-ниска, от колкото на пазара на държавни облигации, а рисковата премия, която инвеститорите изискват, за да държат корпоративен дълг от най-висок клас, е по-голяма при по-дълги срокове на падеж, което предполага, че възприеманата от тях кредитоспособност спрямо правителствата намалява с течение на времето.

Възходът на централните банки на развитите страни като мощни играчи на пазарите на облигации в техните собствени страни, е фактор, който донякъде е държал настрана контролерите на облигациите през последните години, позволявайки на парвителствата да се измъкнат с по-халбава фискална политика. От решаващо значение е, че правителствата също имат правомощия да облагат с данъци и могат да използват тези правомощия да облагат с данъци и могат да използват правомощия, за да набират средства от водещи компании.

„В дълъг период от време имахме страни като Япония и САЩ, които провеждаха много разточителни фискални политики и нищо не се случи, а това даде увереност на много политици , че фискалните негативи са преучеличени, в случай, че си голяма нация“, обяви Матийо Савари, главен стратег в развитите пазари в BCA Research.

В момента търговците на облигации започват да преписват повишено ниво на риск на обрменените с дълг правителства и се обръщат към компаниите, тъй като очакват още по-негативна ситуация. Това е фундаментална промяна в настоенията, което изглежда по-вероятно да продължи, от колкото да намалее.

„Правителствата просто седят там, продължават и нищо не се случва“, каза Щефан Улман, старши портфолио мениджър за инвестиционен клас в HAGIM GmbH във Франкфурт.

Според него компаниите са си свършили работата. Те са намлили своята задлъжнялост. В момента остават дисциплинирани, относно разходите.