От Джоел Роузенблат
16-годишно момиче в Юта става толкова обсебено от това как изглежда тялото ѝ, след като се пристрастява към Instagram, че развива анорексия и булимия. Момче на 9 години от Мичиган, от гледайки YouTube видеа по няколко часа на ден стига до прекарване на цяла нощ в TikTok и Snapchat. Завършва с това, че изпраща своя гола снимка на непознат в Snapchat, който пуска снимката онлайн. Момиче от Кънектикът се бори над две години с екстремна зависимост към Instagram и Snapchat, преди да се стигне до тежко недоспиване, след което изпада в депресия и отнема живота си на 11 години. Според правилата за ползване на платформата, тя дори не трябва да има акаунт преди да е навършила 13.
Тези деца и други като тях, са лицето на нови усилия да се използва съда, за да се потърси отговорност за предполагаемите опасности от социалните мрежи от компаниите, които управляват най-известните платформи. Повече от 70 съдебни дела са заведени тази година срещу Meta, Snap, TikTok на ByteDance и Google, основно с обвинения от юноши и млади възрастни, които твърдят, че страдат от тревожност, депресия, хранителни разстройства и недоспиване като резултат от пристрастяването им към социалните мрежи. В поне седем случая, ищците са родители на деца, които са отнели живота си. Делата изискват продуктова отговорност, която е нова за социалните мрежи, но напомня на предишни кампании срещу тютюневи компании и производители на автомобили.
Идеята, че компаниите за социални медии носят отговорност за потенциалните вреди, които продуктите им причиняват на младите хора излезе на преден план в края на 2021 година, когато бившият служител на Meta Platforms Inc., Франсис Хоугън, излезе с документи с вътрешна информация. Сред обвиненията на Хоугън беше и твърдение, че компанията съзнателно е набелязвала уязвими млади хора, за да увеличат печалбата си. Хоугън разкри вътрешно проучване от притежавания от Meta, Instagram, в което се намира доказателство, че много от младите момичета, които използват приложението за споделяне на снимки, страдат от депресия и тревожност, свързани със снимки на телата им.
Най-малкото поне е, че новият правен фронт представлява предизвикателство за връзките с обществеността за вече изпадналите в битка технологични компании. Тяхната защита лежи на Раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите, 26-годишният федерален закон, даващ на Интернет компаниите широк имунитет срещу искове за вредно съдържание, публикувано от потребители. Законът толкова ефективно ги защитава от съдебни претенции, че гласове и от левите и от десните политики призоваха за неговата реформа. За по-добра защита, компаниите цитират конституционните си права на свобода на словото като издатели да контролират тяхното съдържание. Може да минат месеци, преди федерален съдия да се произнесе дали да остави съдебния спор да продължи.
„Всякакви видове услуги могат да са „пристрастяващи“ по отношение на превръщането им в навик – от телевизия през видеоигри до пазаруване на дрехи – но законът не им налага отговорност, че са създали активност, с която някои прекаляват, дори, когато – както при нас – се предполага, че води до трагедия“, се аргументира Snap Inc. в съдебна молба за прекратяване на делото, заведено от майката на 11-годишното момиче.
Съдебните дела са построените така, че да заобиколят Раздел 230, като се фокусират по-скоро върху алгоритмите, които използват компаниите да уредят и предоставят съдържание, отколкото на съдържанието само по себе си. Джен Кинг, научен сътрудник в Станфордския институт за изкуствен интелект, ориентиран към човека, който изучава алгоритмични манипулации, казва, че клиничните проучвания относно пристрастяването към социалните мрежи са малко. Правният подход може да е достатъчно нов, казва тя, че „да има по-голям шанс за успех, особено след изтичането на информация от Франсис Хоугън.“
Говорители за Snap и Instagram отказаха да коментират висящите съдебни процеси, но в имейли казаха, че компаниите работят, за да защитят най-младите си потребители, включително чрез предлагане на ресурси по теми за психично здраве и подобряване на предпазните мерки за спиране на разпространението на вредно съдържание. Представители на ByteDance и TikTok не отговориха на молбите ни за коментар. Говорител на Google каза, че са „инвестирали много в създаването на безопасни преживявания за децата“ и споменаха възможността родителите да ограничат времето пред екрана на децата или достъпа до определени съдържания.
В рядко дело за отговорност за продукт, което оцеля след битка за Раздел 230, федералния апелативен съд в Калифорния постанови миналата година, че може да започне дело за Snapchat филтър, който записва скоростта в реално време и за който се твърди, че насърчава безразсъдното шофиране от тийнейджъри, в резултат на което, стават фатални инциденти. Но Meta твърди, че решението относно скоростния филтър не е от значение за случая с 11-годишното момиче, тъй като „опасността“ за шофьорите в случая Snap бил самият филтър за скоростта, а не което и да е съдържание, създадено от неговите потребители.
Професорът по право в Университет Санта Клара, Ерик Голдман, който е писал много относно Раздел 230, се съгласява, че обосновката, изложена в случая на Meta, е слаба. „Ако не друго, то аргументът, че трябва да обвиняваме алгоритмите, показва че ищците съдят всъщност съдържание на трети страни.“, казва той. Освен това, Голдман казва, че ще е трудно да се докаже, че само ползването на социални мрежи има вина за здравословните проблеми в днешното „сложно общество“, в което децата са изложени на всякакви видове влияния.
Друго препятствие за ищците ще бъде да изложат алгоритмите, които решават какво съдържание да бъде показвано, като дефектни „продукти“, които обикновено включват материални потребителски продукти, казва Адам Цимерман, професор по право в Университет Лойола Меримаунт. Дори алгоритмите да се счетат за продукти, потребителите на платформата може да бъде забранено в някои щати да съдят за „чисто емоционално увреждане“, ако не са претърпели физическо нараняване, добавя той.
В повечето екстремни случая, обаче, вредата е била повече от емоционална. Жанет Майевски, чиято 14-годишна дъщеря, Емили, се самоубива, съди TikTok, както и ByteDance, Snap и Meta през август, твърдейки, че компаниите са виновни за прекомерното време пред екрана, което повело Емили по опасен път.
Майевски, която живее в Гроувтаун, Джорджия, си спомня, че е проверила телефона на Емили преди смъртта ѝ, но казва, че не е видяла нищо притеснително. „Като родители, ние не виждаме, каквото те виждат“, казва Майевски, обяснявайки как децата и тийнейджърите възприемат социалните мрежи по-различно от нас. Целта на компаниите „е децата да прекарват възможно най-много време с техния продукт, но няма никакви предпазни мерки“, казва тя. „Трябва да променят съдържанието за пред децата – да сменят алгоритъма така, че да не ги отвеждат на тъмни места.“ - Джоел Роузенблат
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Ищците прилагат нова и несигурна правна теория в опит да държат платформите отговорни за проблемното използване на социални медии сред младите хора.
