Сградите, пътищата и паркова среда са част от материалната инфраструктура, но в един град съществува и нематериална инфраструктура. Това са културните учреждения - музеи, галерии, библиотеки, театри, кина и др., и събитията, които се случват там. Материалната инфраструктура създава условия за развитие на нематериалната, както и за развитие на обществото. Това каза арх. Вержиния Николова, управител на строително-инвестиционната компания „Конструктив България“, в шестия епизод на рубриката „Град на бъдещето“, част от предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

Ако транспортът е кръвоносната система на града, то културните обекти и нематериалната инфраструктура са нервната му система, заяви Николова. Тя даде следния пример за това как средата може да въздейства хората:

„Мой познат е живеел като малък в столичния жк „Люлин“, където не е имал досег до много културни пространства. Но с годините е започнал да прекарва повече време в центъра на София, виждал е картини, слушал е музика и постепенно той е променил своя житейски път, откривайки своя талант във фотографията.“

История и съвремие

В Древна Гърция са се изграждали много площадни пространства и театри. Тези места са имали огромно значение за зараждането на философията, а тя е в основата на повечето науки. В Ренесансова Италия се е инвестирало много в култура, изкуство, катедрали, площади и тогава са се родили много велики мислители и учени, обясни арх. Николова.

Още по темата

Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия

AI и VR превръщат публиката в съавтор на имерсивното изкуство

В днешно време в моя любим град Барселона се инвестират огромни капитали в поддържането на недвижимата културна ценност, в изграждането и поддържането на новата среда. Това има пряк икономически ефект, който идва от туристическия поток, а освен това Барселона става разпознаваем модел, град и бранд в света. Естествено е в такава среда да се родят новите учени, новите художници и новите музиканти, каза още гостът.

„Когато човек е в Барселона, няма как да не открие свой талант. Там всичко е изкуство и култура, а това пряко влияе върху обществото - изграждане на ценностна система, различна от материалната, изграждане на човешкия капитал.“

Културното развитие има и друг аспект – това е мощен икономически инструмент. Културните и творчески професии в Европейския формират 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), добави Николова.

Ползите за България от „Евровизия“

България спечели „Евровизия“ тази година благодарение на нашия голям талант Дара и нейния екип. Не знам дали хората разбират какво сме спечелили и каква огромна възможност имаме. Това не е само един конкурс, който ще донесе пряк икономически ефект за България, сподели арх. Вержиния Николова.

„Трябва да се замислим за следното: за да се появи този талант, му е било необходимо досег с културни места и събития. Ако в един град инвестираме, например, 20 млн. евро в продължение на 10-15 години и изградим сцени, театри, училищни зали, досег до фестивали, тогава децата в този град, виждайки тези събития, ще започнат да проявяват интерес към музиката и към други изкуства. Тези 20 млн. евро постепенно ще започнат да изграждат този човешки капитал, тези таланти.“

Следващата стъпка е когато наш артист се появи на голям международен фестивал и спечели. Тогава започват възвръщаемостта и прекият принос в икономиката - договори, концерти и т.н. Тези средства влизат в икономиката и се отразяват на приходите в държавния бюджет, обясни гостът.

Още по темата

Град за хората се прави с обществени пространства

Кварталът е жив организъм, а не сбор от сгради

Ако ние мултиплицираме изграждането на културна инфраструктура и създаването на тези таланти в едни последващи действия, много деца ще започнат да се интересуват от музика, а родителите ще инвестират в техните таланти. За 20-30 години тази първоначална инвестиция от 20 млн. евро може да се върне като 1 милиард евро икономически ефект. Затова е важно държавата да насочи усилията си към създаване на тази инфраструктура и човешкия капитал, добави тя.

Науката като инвестиция в бъдещето

Науката също е инвестиция с огромен потенциал. Можем да следваме същия модел: да инвестираме 20 млн. евро в един град - в научни бази, в центрове, където децата ще се обучават и ще проявяват своите интереси. Когато децата израстват в такава среда, те ще започнат да проявяват интерес към науката, а някои ще станат големи учени, коментира арх. Вержиния Николова.

„Тук идва моментът, в който те ще изберат дали да останат в България или да отидат в чужбина. Основна роля за това ще има средата, в която живеят. Средата формира човешкия капитал, той създава интелектуален продукт, който се мултиплицира в интелектуална собственост и патенти. Така ние ще станем хъб, който произвежда интелектуален продукт.“

Още по темата

Имотният пазар пада заради спекуланти, IT сектора и хора с ограничен бюджет

За всички ще е добре, ако жилищният пазар се охлади

Защо е важно какво виждат децата днес?

Ние рядко анализираме ситуацията от гледна точка на децата, а по-скоро гледаме икономически показатели, параметри и анализи за това накъде върви България, Европа и света. Но бъдещето, което ни очаква, зависи от нашите деца. Ако едно дете живее в занемарена среда, с липса на възможности, то я приема за даденост. Но ако расте в среда, която дава хиляди възможности, то ще намери и развие своите таланти, обясни Николова.

„Децата са много важен индикатор. Ако още в ранна възраст се създаде усет към култура и изкуство, това дете ще създаде такова общество. Така че, ако ние искаме да видим как се развива нашата държава, трябва да погледнем това, което виждат децата днес.“

Най-важните инвестиции са в човешкия капитал, а те започват със средата, в която живеем и в която израстват децата, каза още гостът.

София – предимства и недостатъци

София е българският град с най-богато разнообразие и най-добре развита културна инфраструктура. Но столицата има голям недостатък: периферията на града не е добре развита за разлика от централната част, където са почти всички театри, кина, обществени пространства и културен живот като цяло. Преди 1989 г. е имало планиране и зониране на градовете на микрониво, но това развитие е спряло до известна степен, коментира арх. Вержиния Николова.

И добави, че вижда огромен потенциал в читалищата. Имаше период, в който тези културни средища бяха занемарени, но напоследък виждаме импулс и връщане към неговите функции. Читалищата могат да дадат огромна възможност на децата да упражняват своите таланти. Този формат може да се възроди в различните райони на София, каза събеседникът.

„Културата не е разход, а инвестиция. Инвестицията в култура произвежда хора, а хората произвеждат икономиката и обществото. Всяка инвестиция в култура създава по-добро общество.“

Вижте повече във видеото!

Всички гости в предаването „ИмоТиТе“ може да гледате тук.

Още по темата

Мащабни инвестиции ще насочат строителството към Северна София

В градовете на бъдещето технологиите ще помогнат да се върнем към природата