Кварталът е жив организъм, а не сбор от сгради
Арх. Вержиния Николова, управител на „Конструктив България“, „ИмоТиТе“, 25.04.2026 г.
Обновен: 17 June 2026 | 09:09
Автор: Bloomberg TV Bulgaria
В рубриката „Град на бъдещето“ на предаването „ИмоТиТе“ обсъждаме развитието на градовете в различните им аспекти - икономика, инфраструктура, градоустройство, зелена система, жилищна и работна среда. Акцент в четвъртия епизод на поредицата са кварталите - как са възникнали, как са структурирани и как трябва да бъдат подредени. Гост е архитект Вержиния Николова, управител на строително-инвестиционната компания „Конструктив България”. Публикуваме част от интервюто:
Арх. Николова:
Това е много важно. Кварталите не са просто място с много сгради, не са само административна единица. Те са социално-пространствен организъм, в който се преплитат нашето ежедневие, нашата идентичност и чувство за принадлежност.
Това е разликата между един добре структуриран квартал и един квартал, просто решен като административна единица.
Арх. Николова:
Това също е много важно да го обясним - как са възникнали кварталите и защо е тяхната нужда, за да можем да прехвърлим тази философия и в днешно време. Кварталът се е сформирал съвсем естествено с формирането на града. В началото са били група сгради около един център - ако говорим за нашата територия, това е била църквата, а по-късно и кметството, когато се създава политическата структура.
С нарастването на селището започва да има нужда от строителство на повече жилищни сгради. Те се сформират в т.нар. махали, които са нашите квартали.
Много е важно да кажем, че тези махали са се сформирали по родствена връзка и по занаяти – като улицата на златарите, улицата на обущарите и те имат по-скоро идентичност, отколкото някаква административна структура. Това е голямата разлика с последващия начин на планиране на градовете.
Мога да обобщя, че формирането на кварталите е по-скоро като идентичност и социална принадлежност, така е станало в България.
Всяка къща е имала двор, земеделие, производство – това е било стопанството на българите и тяхната връзка със земята е много пряка. Постепенно с развитието на градовете тази връзка започва да се неглижира, което пряко започва да влияе на хората физически и емоционално.
По време на индустриалната революция на града се е гледало вече като административна структура, подхождало се е чисто механистично. Биофилният подход - връзката ни с природата, се е неглижирал като ненужен, но впоследствие тази липса започва да се усеща - чисто физически и ментално. Простичко казано: хората не се чувстват добре.
Арх. Николова:
Днес вече - да. Бих казала, че не много отдавна се заговаря и за нуждата от зеленина. Всички усещаме нуждата да сме близо до природата. Какво представлява биофилният подход?
Това е начин на планиране на средата, в която живеем - да е близка до нашите генетично закодирани нужди, тоест връзката с природата. Но не само - ние имаме нужда и от социална среда. Така че днешните квартали трябва да създадат такива условия, при които да се чувстваме добре физически и ментално.
Арх. Николова:
Направихме сравнителна характеристика, от която си личи, че София въобще не е толкова плътно застроена, както Мадрид и Виена. Разликата е много сериозна и то в полза на българската столица. София има много добра основа да стане прекрасен град.
С течение на времето и в исторически план Мадрид и Виена са били застроявани повече. На зеленината във Виена не се е отдавало такова голямо значение. Сега, заради промените в климата, е обратното - Виена се връща към зелените острови в градската среда.
Ние много често казваме „колко е лошо в София“. Има много неща, които не са направени, но трябва да мислим за същността на проблемите. А не просто да говорим за презастрояване. Ние ще намалим застрояването, но това няма да реши проблемите в града, защото те се дължат на друго. Има много неща в София, които трябва да се подобрят, но по-важното е, че градът има основата да стане много красив и удобен за хората.
Арх. Николова:
Транспортната обезпеченост на един квартал е от изключителна важност. Когато създаваме една градска структура, първо трябва да създадем транспортната обезпеченост. В София, особено в централната част, която е създадена преди много години, е имало планиране с доста смисъл и мисъл. С течение на времето това място се е наситило с функции покрай израстването на квартала.
За квартал „Лозенец“ знаем, че е обграден от транспорт – подземен и наземен. Живеещите там имат достъп до всякакъв вид транспорт, на разстояние до 5 минути. Това е много важно, за да може кварталът да функционира.
В един квартал е много важно да има социална среда - да не е тип „общежитие“, в което хората отиват само да спят. Трябва да има пешеходни и площадни пространства - това е важно за социалната среда на хората, за чувството за принадлежност и чувството за идентичност в това селище. Чисто ментално човек възприема града по-скоро като квартал, а в различните квартали на София има и различна субкултура.
Арх. Николова:
Концепцията за 15-минутния град не е нова – тя съществува откакто е създаден градът. Във всеки квартал по естествен път се осигуряват всички нужни неща на хората – кафенета, магазини, спортни зали и т.н. Петнайсетминутният град не трябва да се прави нарочно, това е естествен организъм.
Но когато говорим за създаването на нови квартали, за застрояването на големи територии като „любимия“ ми кв. „Малинова долина“ в София, там нещата стоят по друг начин. Там има една огромна територия, която общината трябва да урегулира, трябва да я планира. Още в този план трябва да се създадат тези елементи, защото в „Малинова долина“ липсва този исторически растеж, който 15-минутният град прави естествено.
Арх. Николова:
Да. Смятам, че ако един квартал се остави да израсне исторически, той по естествен път ще стане 15-минутен град. Хората искат да ходят пеша, но е много важно къде ходят. Дали имаме улици с 1,50 м широки тротоари, по които не искаме да минаваме, или имаме големи тротоари със зеленина, по които ни е приятно да се разхождаме.
Арх. Николова:
Виена е в пъти по-гъсто застроен град, ако го сравним със столичния кв. „Малинова долина“. Първият град е изключително плътно застроен и функционира перфектно. Другата зона не е толкова плътно застроена и не функционира добре. Проблемът не е в количеството сгради, а в начина на застрояване.
Кварталните пространства във Виена са плътно застроени, но градостроители, архитекти и урбанисти са осигурили на много места зелени площи. Във всяко кварталче хората имат възможност да се разходят наблизо. Тротоарите също са добре планирани, озеленени са. Сега се връщат зелените острови във Виена.
Арх. Николова:
Много важно е значението на пешеходните пространства. Те създават социална среда. Това са места, в които хората създават култура, в които създават запознанства, в които се чувстват като част от обществото. Ако ги няма пешеходните пространства, се стига до социална изолация. А социалната изолация създава ментален дискомфорт, сериозни депресивни състояния. На някои хора връзката им се струва много далечна, но тя е много близка.
Арх. Николова:
Физически и ментално. Най-малкото ще си кажем: къде ни е по-приятно - в паркова среда или в бетонов град? Но зелената система в града много повече зависи от общината, отколкото от частния инвеститор. Хубаво е това да се знае. Частният инвеститор застроява и облагородява сградата, докато ролята на общината е да облагородява и създава градската зелена система.
Зелената система влияе чисто физически - пречиства въздуха, обира фините прахови частици, което ни влияе добре. И ментално се чувстваме по-добре – по-вдъхновени сме, по-креативни в работата.
Арх. Николова:
Наистина без финанси няма как да се създават блага. Но има нещо друго, на което не обръщаме внимание - нещата постепенно започват да западат, улиците се рушат. Ние не забелязваме това, защото то се случва плавно.
Друг пример - в София нямаме река като Дунав, но имаме Перловската река, чиято прилежаща територия може да бъде облагородена и да се ползва. Това са много хубави зелени коридори, които могат да се превърнат в социална среда за хората, но трябва да има някакъв импулс, организация. Това се прави от общината.
Арх. Николова:
Това е много сложен въпрос. Имахме един проект – обемно-устройствено проучване на бул. „Тодор Александров“, който беше сполучлив вариант за хармонизиране на такива по-големи структури. Ще се спра на връзката между нови сгради и стар исторически център. Когато градът израства постепенно, неминуемо тенденциите се сменят, нуждите на хората се сменят. Изкуството е ние да вплетем новите сгради в старите и да запазим старото излъчване на града, неговата историческа идентичност.
Арх. Николова:
Да, това е невероятна сграда. Бих изказала мнение за това архитектурно решение, но ще го оставя на колегите архитекти. Трябва много внимателно да се подхожда. Има много добри световни примери, в които вписването на новата сграда в средата се случва по много добър начин, но невинаги решенията са добри. Така или иначе те пак стават част от историята на града.
Тук ще отбележа, че за нас, българите, е много силна идентичността. Когато говорим за Виена или Англия, сградите и къщите там са някак идентични в един квартал, те създават като цяло много красива архитектура. В България, когато трябва да се застрои един имот, идентичността ни е толкова силна, че ние по-скоро се стремим да е различно, но не и хармонично.
Арх. Николова:
Там не е толкова трудно. В София старите сгради сами по себе си са различни и е доста трудна хармоничната връзка, но тук е ролята на архитекта. И инвеститорът да слуша архитекта.
Арх. Николова:
София има много добра основа, за да стане много красив град. Бих дала пример с парка „Заимов” в централната част, с Докторската градина, със зелените улици в района - много добро планиране и балансиране. Това е много приятна зона, където хората с удоволствие не ползват коли. Тук ще вмъкнем проблема с автомобилите - когато хората нямат нужда да ползват автомобили, те не ги ползват. За целта трябва добра транспортна обезпеченост и добри пешеходни пространства.
Арх. Николова:
Неведнъж съм казала, че нещата са зле. Поддръжката е много важна за кварталите. Тук не става въпрос дали нещо е красиво или не. Става въпрос за чистотата на въздуха, за нашето физическо здраве. Улиците продължават да не се мият, а дори да измият, пак остават прашни. Това е основен замърсител на въздуха, източник на алергии и болести.
Много често срещам клиенти, които казват, че търсят дом извън центъра, в покрайнините на София, защото децата им са развили алергии и лекарите са им препоръчали да сменят средата. Искам да обърна внимание, че във Виена в днешно време се създават малки зелени островчета по улиците, защото няма достатъчно пространство.
Това е желанието на общината и те създават полезни за обществото проектни решения в града.
Арх. Николова:
Ще дам пример с мястото пред Химикотехнологичния университет в София - как то се променя от 2012 до 2015 г. Аз не повярвах, но колегите ми показаха тази разлика. Реално за три години там се образува една обрасла зелена площ, нещо като гора, която не се поддържа.
Нищо лошо към естествената природна среда, но това е градска среда, в която трябва да се чувстваме сигурни. В един момент след 2012 г. хората, които са поддържали тази градинка, ги няма. Структурите, които са поддържали градинката, ги няма. И затова това място изглежда толкова различно през годините.
Арх. Николова:
Има много решения, които можем да приложим. Много архитекти са в структурите на общината, те дават много добри предложения за балансирана среда и за умни проектни решения. Явно финансите са ключа за изграждането на средата или нещо друго.
Много е важно, когато изграждаме една среда, един квартал, ние архитектите да участваме. Ние да сме водещите в създаването на този квартал, ние да направим съчетание между механистичния и биофилния подход - да създадем не просто квартал със сгради, а среда за живеене и за социален живот.
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости в предаването „ИмоТиТе“ може да гледате тук.