Общият устройствен план (ОУП) е първата стъпка за регулиране на градските системи. Този план създава обща рамка, която определя функционалните зони, максимално допустимите параметри на застрояване, развитието на транспортната система, мястото на инженерните и зелените системи в града. ОУП е кутията със сградите, но как те ще бъдат подредени вътре – това е тема на подробните устройствени планове. Това заяви арх. Вержиния Николова, управител на строително-инвестиционната компания „Конструктив България“, във втория епизод на рубриката „Град на бъдещето“, част от предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

Темата на новия епизод е „Градско планиране и основни системи“.

Водещите принципи в градовете

За да си обясним функциите на градовете и да решим актуалните им проблеми, трябва да се върнем към появата им. Градовете винаги изникват поради икономически причини, а впоследствие хората създават своя социална и културна среда и това е спойката на общество. Градът е икономическо, социално и културно средище, което се нуждае от управа и регулация, обясни гостът.

„С развитието на обществото ние искаме по-съвременен и цивилизован начин на живот, с по-малко битовизми. В основата си един град винаги е икономическо средище. Когато има работа и препитание, хората стоят в този град и сами създават културна и социална среда. Не винаги обаче имаме напредък и ще дам пример с близостта ни до природата. В индустриалното развитие на градовете тази нужда на човека е позабравена, но впоследствие тя се връща и на дневен ред са зелените зони и парковата среда.“

Нужна ли е актуализация на ОУП на Столична община?

Единствената причина за актуализация на Общия устройствен план на София е с цел увеличаване на териториите на застрояване. Това звучи предизвикателно в днешно време? Как така ще увеличаваме територията на града като има толкова много проблеми, свързани със застрояването. Но ние трябва да анализираме същността на проблема - нашата роля като архитекти не е да лекуваме симптомите, а причината, каза арх. Николова.

Още по темата

Ренесанс на имотния пазар в Банско и Разлог

Над 40 000 сделки за година: Прегрява ли имотният пазар в София?

Реките и въздушните коридори са ключът към климатичната адаптация на градовете

Тук идва ролята на подробните устройствени планове (ПУП) и стандартите към тях, които посочват коефициента на интензивност на застрояване (кинт), широчината на улиците и тротоарите. В ПУП-овете се определят къде ще бъдат градските градинки, училищата, детските градини, общинската инфраструктура и още много елементи, които имат пряко отношение към живота на хората, добави събеседникът.

Ролята на общината

Общината има основна роля за правилното функциониране на града. Тя има право и задължение да регулира процесите – как ще се строи, инвестира и т.н. Много важно е институциите да бъдат приобщаващи – да работят интензивно и да не създават проблеми.

В хода на разговора Вержиния Николова направи сравнителен анализ на някои европейски градове, като се вземе под внимание населението, общинските бюджети, основните източници на приходи и оценката за работата на институциите.

Още по темата

Икономиката и градът: Защо капиталът се нуждае от подкрепящи институции

За София прави впечатление, че основната част от бюджета се формира от постъпления от т.нар. имотни данъци – данък сгради, данък върху придобиване на имущество и такса за битови отпадъци. За 2025 г. заложените разходи в бюджета на Столична община бяха 3,254 млрд. лв. (1,66 млрд. евро), а представеният проектобюджет за 2026 г. е за 1,81 млрд. евро. Населението на Столична община е 1,295 млн. души по данни на НСИ и 1,426 млн. с настоящ адрес по данни на ГРАО.

„В Будапеща прави впечатление, че общинските приходи идват главно от облагане на бизнеса (local business tax). В други европейски градове немалка част от постъпленията също идват от данъци и такси, които се плащат от малкия и средния бизнес“.

Един от изводите при сравнителния анализ е, че в София и Белград коефициентът на интензивност на застрояване (кинт) спрямо жителите на града е един от най-ниските в сравнение с повечето европейски столици. Столиците на България и Сърбия също така са и с едни от най-ниските оценки за работата на институциите, докато в община Виена тази оценка е най-висока, обясни арх. Николова.

Ролята на частния капитал

Оценката за работата на институциите е свързана с работата на бизнеса. Когато бизнесът бъде стимулиран, той ще изпълни своите цели и планове по-бързо, ще плати повече данъци в бюджета, общината ще забогатее и тези пари ще отидат за инфраструктура. Ние често се оплакваме от начина, по който функционират градовете, имаме идеи за подобряването им, но винаги стигаме до една и съща пречка – няма пари. Затова може би трябва да започнем от стимулирането на бизнеса, каза Вержиния Николова.

„Преди години имаше интересна конференция на архитекти, които обсъждаха какви ще са тенденциите за развитието на градовете. Противно на очакванията, че градовете ще стават все по-технологично развити, по-стерилни и по-космически, реално те няма да се развиват в тази посока. Импулсите в обществото са, че хората искат да се върнат към своя естествен начин на живот и днешните технологии ще ни помогнат именно за това.“

Вижте повече във видеото!

Всички гости в предаването „ИмоТиТе“ може да гледате тук.

Още по темата

Предприемачи: Щом не ни дават в София, ще строим жилища в Елин Пелин

Европейска София? С много пари и ясни стандарти