В почти всички европейски страни има дефицит на жилища, който е свързан с недостатъчното ново строителство. Това оказва влияние върху цените и наемите (в посока нагоре), както и върху достъпността на имотите (в посока надолу). В България засега не може да говорим за жилищна криза, имотите са далеч по-достъпни в сравнение с повечето страни от Европа, но в последната година тази достъпност се влошава с много бързи темпове. В някои райони на София цените толкова се покачиха, че за повечето хора е трудно да придобият имот там. Това заявиха Ирена Перфанова и Добромир Ганев, двама бивши председатели на Национално сдружение „Недвижими имоти“, в специализираното предаване „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

Достъпността на имотите се измерва като се вземат предвид доходите и общите разходи за жилище в съответната страна, в това число вноската по жилищен кредит или месечния наем, разходите за комунални услуги, разходите за данъци на имота, застраховка и др. Евростат има специален индекс, който измерва достъпността на жилищата, който се използва от Европейския стълб на социалните права. Вижте повече - тук. 

Евростат приема, че ако едно домакинство отделя за жилищни нужди над 40% от разполагаемия си доход, то разходите му са прекомерни и го натоварват прекалено много. България е на трето място в ЕС по този показател, когато става въпрос за селски райони – 14% от населението там има прекомерно високи разходи за жилищни нужди. По същия индикатор за градовете България е под средното ниво в ЕС. Още по темата може да прочетете в публикацията Housing in Europe 2024.

България е на седмо място в Европейския съюз по дял от разполагаемия доход, който отива за жилищни разходи. Средно българите отделят 21,2% за целта при средно ниво за единната общност от 19,7%.

„България е на едно от първите места в Европа по процент от доходите, които отиват за консумативни разходи на обитаваните жилища. Оказва се, че парите, които отделяме за парно, ток и вода, не са никак малки, ако ги сравним с доходите, с жизнения стандарт в страната“, обясни Ирена Перфанова.

Данните на Евростат показват, че през 2024 г. България е на второ място в Европа по просрочени задължения по сметки за комунални услуги – вижте тук 

Организации препоръчват до 30% от дохода да отива за жилищни нужди. А 10% от хората в Европейския съюз отделят за това над 40% от дохода си. Това е проблем не само в България, добави Добромир Ганев.

В края на 2024 г. Европейският парламент създаде специална комисия (Special committee on the Housing Crisis in the European Union), която трябва да предложи мерки за подобряване на достъпността на жилищата. Неотдавна излезе един от докладите на комисията. Мисля, че и в България скоро ще започне сериозен диалог по тази тема, каза Добромир Ганев.

„Тази комисия като че ли е напипала проблема с жилищната криза в цяла Европа. Много мерки се предвиждат - те са свързани с предлагането на жилищни имоти, с подобряването на възможностите при търсенето, особено от млади семейства. Смята се, че младите хора имат най-голям проблем с достъпността на жилищата.“

Европейската комисия също има инициатива за подобряване на достъпността на жилищата – вижте тук 

Според Добромир Ганев част от предизвикателствата, свързани с осигуряване на достъпни жилища, не съществуват в България. Ние имаме ниски лихви (по ипотечни кредити), имаме райони в страната с все още ниски цени на имотите. Ако държавата работи за привличането и задържането на хората в тези райони, тогава няма да има такъв натиск на големите пазари, каза той. А Ирена Перфанова добави:

„Големият проблем на България, а и в редица страни по света, е миграцията към големите градове. Колкото повече хора се концентрират в големите градове, толкова повече нужда от имоти ще има там.“

Част от мерките в повечето европейски държави са свързани с данъчните политики, защото през данъците може да се контролира имотния пазар. Въпросът е дали България има нужда от това, защото ние имаме доста висок процент население, което притежава имоти, каза Перфанова.

Данъчните оценки в България не са коригирани от много време. За съжаление, това е една несправедливост на пазара, която не се променя по непонятни за нас причини, коментира Добромир Ганев. Ако увеличението на данъчните оценки се случи през 2026 г., това ще доведе до по-високи разходи при прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти, добави той.

Повишението на данъчните оценки няма да се отрази на активността на жилищния пазар, а по-скоро на собствениците, които притежават имоти, но нито ги ползват, нито ги отдават под наем, коментира Ирена Перфанова. В крайна сметка имотът има своята социална функция и тя трябва да се изпълнява. Точно тази категория инвеститори (собственици) ще се замислят дали да продължават да си държат имотите затворени, каза още тя.

„Ако данъчните оценки се увеличат и оттам имотните данъци и такси, това може да накара собствениците на „тъмните прозорци“ да довършат тези жилища (ако са нови), да ги ремонтират (ако са стари), да ги пуснат на наемния пазар или да ги изкарат за продажба.“

Още по темата

Еврозоната и Шенген преобразиха за добро имотния пазар в Хърватия

Нотариус: Левовете се преобразуват в имоти и сделките в София са близо до рекорд

Инвеститорите в имоти виждат признаци на възстановяване в зората на "нов цикъл"

Българите бързат да "изперат" левовете в имоти, купуват с риск на данъчна оценка

Вижте повече във видеото!

Всички гости в предаването „ИмоТиТе“ може да гледате тук.