Ако Тръмп загуби изборите, ще липсва ли на някого?

Ако Доналд Тръмп напусне Белия дом през ноември, той няма да бъде единственият губещ от избора на американския народ, пише в свой анализ Bloomberg.

Въпреки че много правителства вероятно биха отпразнували края на най-нестандартното и на моменти хаотично американско президенство, на което всички станахме свидетели през последните четири години, на други пък най-вероятно ще им липсва 45-ия президент на САЩ. За лидерите на Турция, Северна Корея и Израел четиригодишното управление Тръмп беше почти изцяло в тяхна полза. Потенциалната рокада в Овалния кабинет неминуемо ще ги изправи пред външнополитически трудности.

Ноемврийската развръзка за страни като Китай е още по-нюансирана. Но това, което обединява предимно авторитарните бенефицииенти от четирите години на Тръмп, е страхът от напускането му, което ще отвори вратите за по-конвенционалната външна политика на САЩ.

Задграничната визия на кандидата на демократите Джо Байдън ще видоизмени предишни алианси и ще насърчи налагането на американските ценности като демокрацията и човешките права, но и сравнително новата борба срещу изменението на климата.

Ким Чен Ун

По време на тези четири години никоя други въшнополитическа връзка на САЩ не се видоизмени толкова, колкото тази със Северна Корея. Това, което започна с взаимни заплахи и обиди, се превърна на моменти в странно влюбване. Ким и Тръмп се срещнаха три пъти и си размениха повече от две дузини писма, демонстрирайки своята „мистериозно прекрасна“ химия.

И все пак радикално различният подход на САЩ така и не доведе до денуклеаризацията на Северна Корея. На 10 октомври Ким разкри огромна нова междуконтинентална балистична ракета, която според експерти може да пренесе множество ядрени бойни глави.

Още по темата

Северна Корея отново показа ядрените си мускули

Байдън заяви, че няма да се срещне с Ким без предварителни условия, което от своя страна намалява шансовете за експресно вдигане на санкциите, които причиниха най-лошата ресеция в Северна Корея от две десетилетия насам.

Мохамед бин Салман

Тръмп зададе тона на своите външнополитически отношения със Саудитска Арабия, като избра Рияд за първата си чуждестранна визита през 2017 г. Той беше посрещнат от огромно изображение на лика му, прожектирано върху фасадата на дворцовия хотел, където отседна делегацията му.

Саудитският престолонаследник извлече немалко дивиденти от американския президент, най-вече след като Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран през 2015 г., като се вземе предвид, че Техеран е смъртният враг на Рияд. Тръмп оказа и лична подкрепа, като наложи вето на Конгреса, когато Бин Салман беше обсаден от обвинения, че е поръчал убийството на известния критик на режима Джамал Хашоги през 2018 г.

Но не всичко беше розово в родината на пророка Мохамед. Тръмп не успя да отвърне на въздушния удар срещу петролни съоръжения в източната част на Саудитска Арабия през 2019 г. Военен акт, който САЩ приписаха на Иран.

Саудитските лидери заявиха своята увереност, че могат да се ориентират в случай на смяна на властта в САЩ. И все пак при Байдън по-традиционният фокус на САЩ върху правата на човека вероятно ще се завърне, отваряйки врата за съживяване на иранския ядрен договор.

Реджеп Ердоган

Ако има някой, който разчита повече на Тръмп, отколкото бин Салман разчиташе за политически гръб, то това е президентът на Турция. Тръмп фактически е единствената пречка за налагането на санкции от Конгреса срещу Анкара, след като Реджеп Ердоган реши да закупи руската ракетна система за противовъздушна отбрана С-400 - в разрез с членството на страната в НАТО.

Близките им отношения позволиха на Ердоган да убеди Тръмп да изтегли американските войски от кюрдските райони на Северна Сирия, за да може Турция да си върне контрола над региона. Тръмп взе това решение, без да се консултира с Пентагона или американските съюзници в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, включително Великобритания, Франция и ПКК, последните от които Турция счита за терористическа организация

С готови за налагане санкции и Байдън, който отдавна е явен поддръжник на турските опозиционни партии, вероятността Ердоган да понесе тежки загуби от демократическия мандат не е за подценяване

Си Дзинпин

Тръмп беше най-агресивният президент към Китай, от който и да е било друг американски държавен глава в близкото минало, налагайки сурови мита върху китайски стоки и предприемайки мерки за ограничаване на достъпа до ключови технологии. И все пак китайските власти заявиха накрая, че ръководството на Пекин би предпочело Тръмп да остане на власт.

Тръмп разтърси системата от съюзи, сключени след Втората световна война, които Китай считаше за лимитиращи по отношение на своите геополитически амбиции и интереси. Това сътреснение се оказа в значителна полза за Пекин. 45-ят президент подкопа международния статут на САЩ, разтрогвайки не малко споразумения в преследването си на „Америка на първо място“. По този начин се създаде възможност за китайския президент да запълни възникналата лидерска празнота на позиции от търговията до изменението на климата и всичко останало между тях.

Загрижеността на Пекин относно Байдън се изразява във факта, че бившият вицепрезидент ще се опита да създаде по-координиран международен фронт срещу Китай, като същевременно запази натиска върху търговията и технологиите. "Въпреки това Пекин може да спечели от по-малко емоционалните отношения с Вашингтон, ако Тръмп загуби", коментира Жу Фън, професор по международни отношения в университета в Нанкин. „Наистина ли хората искат да видят Китай и САЩ да започнат Студена война“, попита Фън.

Владимир Путин

Предполагаемата намеса на Русия по време на американските избори през 2016 г. доведе до официално разследване в САЩ и доклад от 448 страници. Но в някои отношения Путин удари джакпота. По време на мандата си Тръмп постави под въпрос ефиктивността на НАТО и дори съюзническия статут на страни като Германия, отслабвайки трансатлантическия съюз, който руските и съветските лидери преди тях като Йосиф Сталин се стремяха да разтрогнат из основи.

Има всички основания да мислим, че тази тенденция ще продължи и по време на втората администрация на Тръмп. И все пак руският президент си осигури няколко по-конкретни печалби, към които се стремеше - от отмяна на санкции до напредък в контрола на оръжията. Руските власти са песимистични по въпроса за размразяване на отношенията, като вероятноста това да стане факт е още по-ниска при администрацията на Байдън.

"Вместо да критикува антируската реторика, Кремъл може да се опита да я промени", коментира Фиона Хил, старши директор на Съвета за национална сигурност по европейските и руските въпроси до 2019 г. 

Жаир Болсонаро

За президента на Бразилия Тръмп е политическа сродна душа. След като проучванията за обществените нагласи в САЩ се насочиха в полза Байдън, Болсонаро става все по-загрижен за бъдещите си отношения с Белия дом, коментира старши член на бразилския кабинет.

Откакто встъпи в длъжност през 2019 г. Болсонаро подкрепи десетилетната традиция на Бразилия за равнопоставена външна политика в полза на автоматичното привеждане в съответствие с тази на САЩ и техните съюзници. В замяна Тръмп отмени забраната за внос на прясно говеждо месо, подкрепи кандидатурата на Бразилия за присъединяване към ОИСР и подписа сделки за сътрудничество в областта на отбраната и изследвания на космоса.

Външният министър Ернесто Араухо заяви, че Бразилия няма да има проблем при администрация на Байдън, но политиките на Болсонаро за околната среда ще бъдат изправени пред остра критика. Байдън преди време отправи закани, че Бразилия един ден може да се сблъска с негативни икономически последици, ако не спре обезлесяването на Амазонка.

Бенджамин Нетаняху

Тръмп многократно наруши американския прецедент, засилвайки националистическата политика на израелския лидер, като призна израелския суверенитет върху оспорваните Голански възвишения и премести американското посолство в Йерусалим. Плановете за анексиране на части от Западния бряг на Палестина бяха отложени, но могат да бъдат съживени през втория мандат на Тръмп.

Истинският дивидент за Нетаняху дойде през септември, когато чрез посредничеството на САЩ бяха постигнати сделки за нормализиране на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства и Бахрейн. Но "Авраамовите споразумения" си имаха и своята цена - двустранната подкрепа за Израел в Конгреса намаля. Много израелци се опасяват, че страната им ще бъде подложена на по-голям контрол при администрацията на Байдън, докато израелският военен елит се притеснява за връщането на САЩ към ядрената сделка с Иран.

Анджей Дуда и Виктор Орбан

Аутсайдерите сред по-либералните европейски държавни глави - лидерите на Полша и Унгария, намериха утеха в Тръмп. През 2017 г. той избра Варшава за изнасяне на голяма реч, в която затвърди позицията на Запада по отношение на консервативните, християнски ценности в съотвествие с десните убеждения на Дуда, които унгарският Орбан споделя.

Унгарският премиер открито подкрепи Тръмп преди изборите, заявявайки, че не желае да се върне „моралният империализъм“, който демократичната администрация би донесла в Белия дом.

Двамата централноевропейски лидери споделят презрението на Тръмп към политическата коректност, което може да се превърне в повод за пререкания с Байдън. Президентът Дуда определи общността на LGBTQ + като „врагове“ на полските семейства. През септември Байдън нападна в Twitter полските региони, които се обявиха за „свободни от LGBT идеологията“.

Let me be clear: LGBTQ+ rights are human rights — and “LGBT-free zones” have no place in the European Union or anywhere in the world. https://t.co/zc8YvSq6iN

— Joe Biden (@JoeBiden) September 21, 2020

В коментара си за привързаността на Тръмп към „бандити“ Байдън открои Унгария и Полша, заедно с постсъветска Беларус, като предупреди за риска за НАТО, който представлява „възходът на тоталитарните режими по света“.

Когато Доналд Тръмп и Джо Байдън се изправят в четвъртък по време на финалния дебат по телевизията, микрофонът на всеки кандидат ще бъде изключван, докато другият отговоря на въпроси, предава Guardian.

Деветдесетминутният дебат ще бъде разделен на шест 15-минутни сегмента, като всеки кандидат ще получи по две минути, в рамките на които няма да бъде прекъсван, след което ще се премине към отворени дискусии.

Надпартийната комисия по президентските дебати (CPD) обяви в понеделник, че „за да се приложи съгласуваното между двете кампании правило, единственият кандидат, чийто микрофон ще бъде включван през тези двуминутни сегменти, е кандидатът, който има думата по правилата“ . И двата микрофона ще бъдат включени за отворените дискусии.

"След дискусии и с двете кампании осъзнаваме, че нито една не може да бъде напълно доволна от обявени мерки. Тези наши действия определят правилния баланс и са в интереса на американския народ, за когото се провеждат тези дебати", поясни комисията в изявление.