Америка над всичко на Тръмп натежа на американците и породи опасения за нова Студена война

Американският президент Доналд Тръмп встъпи в длъжност с обещание да поправи търговската система, която тежи на американските служители и бизнеса от поколения насам. Той се обяви срещу някои търговски сделки, натисна алармата за търговския дефицит и обеща да върне отново работните места в САЩ, пише в анализ MarketWatch. 

Истината е, че Тръмп се провали с тези служители. 

Дългата история на търговските проблеми на САЩ

Процесът, по който е създадена американската търговска политика, отдавна е уязвим на определени интереси, включително корпоративни. 

Търговската политика на САЩ се води от търговския представител, преговарящ орган на изпълнителената власт, който следва по-широките инструкции на Когреса и е информиран от система от “консултативни комитети”.

На теория тези комитети трябва да предоставят широк спектър от гласове и интереси. Вместо това обаче те се превръщат в клуб на корпоративни интереси. През 2014 г. доклад на Washington Post установи, че от всички 19 комитета едва два не включват само и единствено представители на частни компании и бизнес асоциации. В останалите два - за селскостопанската търговия и животинските продукти, интересите на бизнеса са били застъпени от 90-процентен дял от членовете им. 

Подходът на Тръмп само влоши проблемите 

Като кандидат за президент Тръмп обеща да преразгледа тази тенденция, прекратявайки и предоговаряйки някои търговски сделки. Усилията му обаче се объркаха. САЩ просто са твърде вплетени в глобалните процеси, за да могат да върнат обратно работни места само чрез изтегляне от търговията. 

Тръмп базира митата си на възприятието, че САЩ са толкова мощни, че могат да наложат едностранно тарифи на търговските си партньори, без те да им отвърнат. Това предположение обаче не стана факт, а точно обратното. 

Когато Тръмп наложи мита върху вноса на метал и метални продукти в САЩ от Канада и Китай, очаквано те отвърнаха, от което пострада американската икономика. Митата му върху алуминия засегнаха компаниите в САЩ, които го използват, тъй като те са значително повече от тези, които го произвеждат. 

Търговската война на Тръмп доведе до сходни резултати. След като президентът поведе конфликта, налагайки мита върху китайския внос, страната отговори на САЩ с ответни мита върху вноса на земеделски продукти. 

Така американските фермери изгубиха важен пазар, в някои случаи дори най-важния си пазар, а данъкоплатците в САЩ понесоха тежестта, тъй като Тръмп се оказа принуден да замести приходите им с милиарди долари, разпределени под формата на чекове за компенсация от правителството. През 2016 г. Китай закупи соя от САЩ за 13,7 милиарда долара. До 2018 г. това число се понижи почти наполовина до 7,1 милиарда долара.  

Междувременно подходът на президента не спря и американските компании да изнасят част от дейността си в Китай. Всъщност инвестициите в азиатската страна от САЩ са по-големи през 2019 г., отколкото през 2016 г. - годината, в която Тръмп беше избран. Тези инвестиции са поведени от производствени компании като General Motors и Tesla, които избраха да създадат заводи в Китай, а не в САЩ. 

Делото 

Междувременно в сряда стана ясно, че Tesla е завела дело срещу администрацията на Тръмп заради събирането на мита върху частите, които автомобилният производител внася от Китай, съобщава Bloomberg. 

Компанията е завела делото в понеделник, като настоява митата да бъдат обявени за незаконосъобразни и иска държавата да ѝ възстанови сумите, които вече е платила, заедно с лихвите. 

Още по темата

Тръмп се закани да ограничи рязко икономическите отношения на САЩ с Китай

JPMorgan: Инвеститорите трябва да се подготвят за потенциален втори мандат на Тръмп

Тръмп отмени търговските преговори с Китай

Нетното състояние на Тръмп намалява с 300 млн. долара през 2019 г.

Опасенията от нова Студена война

Организацията на обединените нации отбеляза 75-тата си годишнина, но глобалният ред след Втората световна война, който доведе до създаването ѝ, се крепи на крехки фундаменти, пише BBC. 

“Мултирализмът е в сериозен безпорядък”, отбеляза по-рано бившият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун. 

Външната политика на американския президент Доналд Тръмп за възраждане на идеята за “Америка на първо място” накара САЩ да се оттеглят от различни международни споразумения, включително Парижкото споразумение за климата и Иранската ядрена сделка, докато Китай все по-видимо позиционира себе си като новия поддръжник на ООН. 

Нарастващото китайско влияние обаче има своята цена. Ако Пекин смята да насочи повече средства към агенции на ООН, като Световната здравна организация например, то страната ще иска повече в резултат на тези ѝ действия. 

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш говори за основополагащия момент, пред който се изправя организацията. “Тези, които създадоха ООН знаеха стойността на единството”, отбеляза той. 

Тревогите относно надпреварата между САЩ и Китай и значението ѝ за глобалната стабилност също бяха споменати от световните лидери. 

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че “днешният свят не може да бъде оставен на съперничеството между САЩ и Китай”. 

С оставащи по-малко от 40 дни до президентските избори в САЩ, Пекин се превръща в основна тема на кампанията на Тръмп, като все повече изглежда, че чрез Китай той се опитва да разсее критиките относно реакцията си към вируса, прехвърляйки обвиненията към страната за това, че е позволила разпространението му. 

Дали двуполюсният свят, в който САЩ и Китай се борят за надмощие, в крайна сметка ще доведе до военен конфликт?

Очевидно генералният секретар на ООН е загрижен за това, което предстои, предупреждавайки за поредната "Студена война".

"Движим се в много опасна посока", заяви Гутериш. "Нашият свят не може да си позволи бъдеще, в което двете най-големи икономики се разделят - всяка със свои собствени търговски и финансови правила и капацитет за интернет и изкуствен интелект. Рисковете от технологично и икономическо разделение неизбежно се превръщат в геостратегическо и военно разделение. Трябва да избягваме това на всяка цена", добави той. 

Междувременно, в рамките на виртуален дебат, китайският президент Си Дзинпин обяви, че “Китай няма намерение да води Студена война, нито пък гореща с която и да е страна”. 

Подобно изявление е показателно. Лидерството на Тръмп засили напрежението с Китай до етап, в който се стигна до подобни спекулации. 

“Пандемията изостри неправдите по света”, отбеляза още генералният секретар на ООН. Той призова световните лидери да гледат на Covid-19 като призив за събуждане относно предизвикателствата, които предстоят. 

И все пак само час, след като Гутериш заяви, че солидарността е в личен интерес на всяка страна, Тръмп обяви, че световните лидери трябва да последват неговия пример и да поставят страните си на първо място.