Федералният резерв промени значението на централното банкиране

Като предоставя широко кредити за фирми, щати и градове Фед разбива табута за това кой трябва да получава пари от централната банка

11:57 | 28 април 2020
Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg
Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg

Федералният резерв предефинира централното банкиране, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Осигурявайки кредитиране за бизнеса, щатите и градовете на фона на блокираната икономиката на САЩ заради пандемията от коронавирус, Фед разбива вековни табута за това кой получава пари от централната банка в криза, при какви условия и какви рискове се поемат за връщане на тези пари.

А с мащабните покупки на американски държавни ценни книжа, Федералният резерв разширява границите за това, което централната банка ще направи, за да финансира нарастващия федерален дълг - действия, които го насочват по-дълбоко към политически решения, които обикновено се опитва да избегне. Представителите на Фед не обичат да правят нищо от това, но вярват в момента, че няма по-добра алтернатива.

Никой от нас няма лукса да избира своите предизвикателства, съдбата и историята ги предоставят за нас “, каза председателят на Фед Джером Пауъл в реч този месец. „Нашата работа е да отговаряме на предизвикателствата, които са ни предоставени“, каза още той.

Икономистите предвиждат портфолиото от облигации, заеми и нови програми на централната банка да набъбне на между 8 трилиона и 11 трилиона долара от по-малко от 4 трилиона долара миналата година. В този диапазон портфейлът ще бъде два пъти по-голям от достигнатия след финансовата криза през 2007—2009 г. и почти половината от стойността на годишния БВП на САЩ.

Според изчисленията на Wall Street Journal в действителност ролята на Фед в икономиката ще бъде много по-голяма, отколкото по време на Голямата депресия или Втората световна война. До 22 април портфейлът е достигнал 6,57 трилиона долара.

Много политически представители, включително досегашните му критици, подкрепят действията му този път.

Един от рисковете обаче е, че политиците ще свикнат да се обръщат към централната банка, за да отстранява проблеми, въпреки че инструментите й не са предназначени за това.

След като намали лихвите до почти нула в средата на март, Фед започна поредица от програми за изкупуване на облигации за стабилизиране на пазарите. Между 16 март и 16 април централната банка купи ценни книжа и ипотечни ценни книжа с темп от близо 79 милиарда долара на ден. За сравнение, тя купуваше с темп от около 85 милиарда долара месечно между 2012 и 2014 година.

Покупките на Фед помагат на правителството да се финансира на по-ниска цена, увеличавайки дълга си. Централната банка подготвя втора вълна програми в партньорство с Министерството на финансите за даване на заеми директно на компании и местните власти.

Централните банкери от Фед се събират във вторник и сряда тази седмица, за да проведат дистанционно заседание, на което трябва да обсъдят изпълнението на програмите, обявени през последните седмици, както и това до колко ще променят програмите за изкупуване на облигации.

Ниските лихви и печатането на пари стимулираха инфлацията при потребителските цени след Втората световна война и през 70-те години. Представителите на Фед не виждат това като риск сега, защото икономиката потъва, което означава по-малко потребителско търсене и по-малко инфлация. Нещо повече, инфлацията от години е много ниска в САЩ и в други страни като Япония с агресивни централни банки.

Междувременно за първи път след Голямата депресия Фед ще отпуска заеми директно на малки и средни предприятия, предлагайки кредитиране до четири години чрез банки.