Вирусът ще принуди Европа да вземе решение за Италия

Бюджетът на ЕС обаче такъв, какъвто е в момента, не е достатъчен за предотвратяване на рецесия

10:59 | 3 април 2020
Обновен: 12:39 | 5 юни 2020
Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg

Докато коронавирусът се разпространява по целия континент, представителите на Европейския съюз готвят планове за момента след края на пандемията, пише в свой анализ Bloomberg.

Никой все още няма представа какви ще бъдат ефектите от сегашната здравна криза на фона на блокирането на икономиката, но вероятно ще са огромни.

Германия, най-голямата икономика в Европа и тази, която обяви най-големи фискални стимули, очаква свиване на БВП с най-малко 5%, а Европейската комисия оценява всеки месец на извънредно положение на спад на икономиката с допълнителни 3%. Миналата седмица лидерите на блока помолиха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и шефът на комисията Урсула фон дер Лайен да започнат да съставят план за възстановяване, който да включва „безпрецедентни инвестиции“.

Испания настоява за мащабна програма за публични разходи, финансирана от издаване на съвместен дълг. Германците са решени да избегнат т. нар. коронаоблигации и вместо това искат да използват спасителния фонд на еврозоната. Франция предложи създаването на временен фонд за икономическо възстановяване, който да функционира от 5 до 10 години, както и да бъде емитиран дълг, подкрепен от цялата еврозона, за да се сподели финансовата тежест за рестартиране на икономиката.

От преговорите им обаче зависи съдбата на Италия.

Третата по големина икономика на ЕС беше с най-слаби перспективи пред икономиката си и най-затруднени публични финанси и преди разпространението на коронавируса. Сега страната е засегната от висока смъртност в резултат на пандемията и най-дълго блокиране на икономиката. Промишленият двигател на страната – региона около Милано, е в режим на блокиране повече от три седмици.

Официалните лица в Брюксел, Париж и Берлин може би обсъждат възстановяване на европейската икономика като цяло, но по-сложен е въпросът какво могат да направят за Италия.

Правителството в Рим вече разчита на Европейската централна банка да подкрепи финансите й, а консервативните оценки предполагат, че дългът ще бъде над 150% от БВП до приключване на блокадата на страната. За възстановяването ще са нужни милиарди евро, които не могат да бъдат събрани от който и да е общоприет източник на финансиране и това ще е тест за способността на ЕС да помага на нуждаещите се страни.

Дискусиите около плановете за възстановяване все още са в начален етап, но ясно се вижда колко е трудно да се измисли план за действие, по който държавите членки да могат да се споразумеят.

Всички държави в ЕС ще бъдат засегнати от сегашната пандемия и ще претърпят тежка рецесия, по-висока безработица, парализирани отрасли и ще трябва да се справят с много по-големи дългове. В отговор ЕС се отказа от правилата за дефицит, Германия отпусна мащабни стимули, а ЕЦБ обяви програма за изкупуване на облигации на стойност 750 млрд. евро.

Зад сегашното разногласие между държавите как точно да се действа координирано обаче стои по-голям дебат относно неефективните фискални правила на еврозоната, посочва Bloomberg.

Бюджетът на ЕС обаче такъв, какъвто е в момента, не е достатъчен за предотвратяване на рецесия, като по-голямата част от средствата са насочени към земеделските стопани и инфраструктурни проекти.

Германците вече сигнализираха, че спасителният фонд на еврозоната също трябва да се използва за по-дългосрочна подкрепа, отколкото някоя от по-новите структури, които техните партньори предлагат.