ОПЕК+ рискува петролът да поевтинее до под 50 долара за барел

С наближаване на следващата среща на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните партньори след няколко седмици, те не показват склонност за по-сериозни действия в подкрепа на цените на петрола, пише в свой анализ Bloomberg. Но без намеса според някои анализатори ново пренасищане в предлагането ще срине пазара през следващата година.

Според Morgan Stanley петролът, търгуван в Лондон в момента на нива от около 62 долара за барел, може да падне с 30% до 45 долара за барел, ако ОПЕК и техните съюзници не обявят по-големи съкращения в производството.

Citigroup и BNP Paribas прогнозират спад в цените до около 50 долара за барел.

Ако прогнозите се сбъднат, то това би засилило напрежението сред членовете на групата като Венецуела, Иран и Ирак, които вече са обхванати от икономически кризи и политически вълнения. От друга страна, това може да предизвика вълнение и за останалата част от индустрията, която се развива благодарение на бума на шистовия петрол, превръщайки САЩ в най-големия производител на петрол в света.

„Перспективата за свръхпредлагане заплашва пазара през 2020 г.“, смята Мартийн Ратс от Morgan Stanley. Според него или ОПЕК ще увеличат съкращенията, или цените ще паднат до около 45 долара за барел и това ще доведе до забавяне на добива в САЩ, докато се балансира пазарът.

Още по темата

Ще успее ли IPO-то на Aramco да намали зависимостта на Саудитска Арабия от петрола?

Санкции срещу Rosneft биха отслабили режима на Мадуро във Венецуела

Доставките на петрол извън ОПЕК ще се разширяват два пъти по-бързо от глобалното търсене през следващата година, тъй като крехката икономика намалява потреблението, докато пазарът се наводнява с продукция от САЩ, Норвегия и Бразилия.

Ако Саудитска Арабия, Русия и другите държави, които задържаха производството през тази година, не задълбочат ограниченията, когато се срещнат във Виена на 5 и 6 декември, цените почти сигурно ще отслабнат, смятат от големите инвестиционни банки.

Докато генералният секретар на ОПЕК Мохамад Баркиндо заяви, че групата и нейните партньори са готови да направят „каквото е необходимо“, за да предотвратят ново понижение на цените, то в момента делегатите са на мнение, че най-големите производители в коалицията не настояват за по-нататъшни съкращения. Министърът на петрола на Оман Мохамед Ал Руми заяви във вторник, че групата вероятно ще се придържа към текущите нива на продукция.

Изглежда, че саудитците нямат голямо желание за по-нататъшни жертви. Кралството е намалило доставките си през октомври повече от първоначално предвиденото, докато други в картела, особено Ирак и Нигерия, не са изпълнили своите ангажименти, сочат данни, събрани от Bloomberg. От своя страна, Русия е изправена пред по-малък бюджетен натиск от своите колеги от ОПЕК и не изпитва спешност да действа в посока ограничаване на производството.

Перспективи

Поддържането на сегашното ниво на съкращения може да се окаже правилно, ако доскорошният оптимизъм за 2020 г. се окаже верен. Беркиндо сигнализира миналата седмица, че натискът върху организацията да се намеси е намалял, тъй като перспективите за следващата година се подобряват заради изненадващо стабилния икономически растеж и намаляването на напрежението в търговската война между САЩ и Китай.

Редица банки, които правят прогнози за цените на петрола, включително Goldman Sachs Group, Standard Chartered, DNB ASA и SEB AB, смятат, че ОПЕК+ няма нужда от по-нататъшно намаляване на продукцията, тъй като цените на суровия петрол ще се задържат около или над 60 долара за барел през следващата година на фона на забавяне в добива на шистов петрол.

Но според други прогнози ще има твърде много суров петрол на пазара през първата половина на следващата година. Международната агенция по енергетика изчислява, че ОПЕК в момента изпомпва около 1,5 млн. барела на ден повече, отколкото ще е необходимо, и така рискува да създаде плашещ излишък.

Болката от ниските цени

Спадът в цените, който може да настъпи, ако ОПЕК не увеличи усилията си, може да бъде болезнен за много от членовете на картела.

Иран, чийто износ се е свил заради санкциите на САЩ, ще се нуждае от цена от 195 долара за барел – повече от три пъти от сегашното ниво, за да покрие планираните държавни разходи през следващата година, смятат от Международния валутен фонд. Венецуела се намира в спирала на икономически и социален срив, докато Ирак се опитва да потуши протестите срещу корупцията и икономическата стагнация.

Според МВФ дори Саудитска Арабия, най-големият член на ОПЕК и един от най-богатите, има нужда от цена от 84 долара за барел, за да финансира щедрите правителствените разходи. Кралството също иска да избегне срив на цените, тъй като подготвя първоначалното публично предлагане на Aramco.

Въздействието на спад на пазара няма да бъде ограничено до ОПЕК. Американското производство на шистов петрол вече се забави значително, тъй като по-ниските цени ограничават сондажната дейност и инвеститорите искат от компаниите да осигуряват възвращаемост, а не да инвестират в по-голям добив на продукция.

„Сондажната дейност може да се срине с 20%, ако ОПЕК+ се въздържи от допълнителни съкращения", смята Ратс.

Най-голямата грешка на бездействието на ОПЕК обаче може да не е финансова. След като обеща да запази равновесието на пазара, репутацията му може да пострада, ако групата даде заден и позволи да се натрупа излишък.