БРИКС се разраства, но наистина ли може да се противопостави на САЩ?

БРИКС - съкращение, което обозначава Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - се превърна от термин, измислен от икономист от Wall Street, в обединение на държави, които представляват около една четвърт от световния номинален брутен вътрешен продукт и приблизително половината от населението на планетата.

Вече има 10 пълноправни членове, сред които са някои от най-големите производители и потребители на енергия в света.

Лидерите на БРИКС ще се срещнат в Ню Делхи за годишната си среща на 12 и 13 септември в момент, който може да се окаже определящ за групата. Нарастващото ѝ икономическо и политическо влияние предизвика гнева на президента Доналд Тръмп, който миналата година заплаши с допълнителни мита държавите, които се присъединяват към това, което той нарече „антиамериканската политика“ на блока.

Междувременно някои членове се оказаха на противоположни страни в продължаващата война в Близкия изток.

Тази среща на върха ще покаже дали блокът може да преодолее вътрешните си разделения и да предприеме конкретни действия, които да повлияят съществено на световния ред, или ще се превърне само във форум за разговори.

Нарастващата икономическа тежест на БРИКС | Дял от световния номинален БВП

Какво е БРИКС и кои са неговите членове?

Терминът БРИК беше въведен през 2001 г. от икономиста Джим О'Нийл, който тогава работеше в Goldman Sachs Group Inc., за да привлече внимание към бързия растеж и инвестиционния потенциал на Бразилия, Русия, Индия и Китай. По-късно четирите държави възприеха концепцията, докато се стремяха да засилят колективното си влияние на световната сцена. Южна Африка се присъедини през 2010 г., добавяйки още един континент и буквата „S“.

БРИКС служи като широко разпознаваем форум за големи развиващи се икономики и държави с нововъзникващи пазари, които обсъждат глобални икономически и политически въпроси. През последните две години групата се разшири, като през 2024 г. към нея се присъединиха Иран, Обединените арабски емирства, Етиопия и Египет, а през 2025 г. - Индонезия. Саудитска Арабия беше обявена за нов член и е посочена като такава на уебсайта на БРИКС, въпреки че страната официално не е потвърдила членството си.

БРИКС разширява присъствието си | Членове и партньори на групата

БРИКС създаде и категория „партньорски държави“, които могат да участват в някои срещи, но нямат същия статут като пълноправните членове и не са страни по декларациите на групата. В тази категория попадат Беларус, Боливия, Куба, Казахстан, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Уганда, Узбекистан и Виетнам. Турция заяви през 2024 г., че ѝ е предложен статут на партньор, но оттогава процесът е в застой.

Каква е целта на БРИКС?

Групата все по-често се позиционира като противотежест на ръководени от Запада обединения като Групата на седемте индустриализирани държави - САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания - и се застъпва за по-многополюсен световен ред.

Тя настоява развиващите се държави да имат по-голямо представителство в институции като Международния валутен фонд и Световната банка и насърчава по-широкото използване на валути, различни от щатския долар.

Икономическото сътрудничество е друга основна насока. Групата създаде механизъм за спешен резерв от 100 млрд. долара и Новата банка за развитие, която от 2015 г. насам е одобрила около 44 млрд. долара финансиране, основно за проекти във водния сектор, транспорта и друга инфраструктура.

Членовете на БРИКС си сътрудничат и по въпроси като изменението на климата, възобновяемата енергия, здравеопазването и технологиите.

Китай и Русия подкрепиха активно неотдавнашното разширяване на БРИКС, виждайки в по-големия блок начин развиващите се икономики да получат по-голяма роля в глобалното управление. Блокът дава на по-малките и по-бедни държави членки възможност да изграждат търговски и финансови връзки с по-големите икономики в групата, както и потенциален достъп до алтернативни източници на финансиране.

Кои са основните въпроси пред срещата на БРИКС през 2026 г.?

Индия, която председателства срещата, заяви, че ще се съсредоточи върху задълбочаването на сътрудничеството и координацията на политиките между членовете, както и върху укрепването на способността им да се справят с глобалната несигурност, нарушенията на веригите за доставки, климатичните рискове и редица други предизвикателства.

Икономическата несигурност ще заеме важно място в дискусиите, тъй като войните в Близкия изток и Украйна нарушават световната търговия и допринасят за по-високи цени на енергията, торовете и храните.

Бързото развитие на изкуствения интелект и потенциалът му да доведе до широко разпространени загуби на работни места е друг сложен въпрос. САЩ и Китай са начело в разработването на технологиите и инфраструктурата, които поддържат изкуствения интелект, докато много развиващи се икономики рискуват да изостанат още повече.

Задълбочаващата се климатична криза също ще бъде сериозна тема, тъй като екстремните метеорологични явления стават все по-чести и разрушителни, а развиващите се държави, които обикновено са непропорционално уязвими, често разполагат с по-малко ресурси за адаптация и възстановяване.

Съгласни ли са членовете на БРИКС по основните въпроси?

Членовете на блока имат силно различаващи се, а понякога и противоречащи си интереси, като икономическите и политическите им обстоятелства също са много различни. Това затруднява постигането на консенсус по широк кръг спорни въпроси.

Войната в Близкия изток е показателен пример. БРИКС осъди въздушните удари на САЩ срещу Иран през 2025 г. като нарушение на международното право, но групата не е публикувала единна позиция за войната, започната от САЩ и Израел срещу Ислямската република през февруари тази година.

Обединените арабски емирства, които са домакин на американски бази и са близък съюзник на Вашингтон, самите са били обект на ирански ракети и дронове, което усложнява усилията за постигане на обща позиция. Египет, който е голям получател на американска помощ, също едва ли ще заеме позиция, която би противопоставила страната на Тръмп.

Войната на Русия в Украйна, която вече навлиза в петата си година, също разкри разделенията в блока. Египет и Индонезия гласуваха в подкрепа на резолюция на ООН миналата година, която призова Русия безусловно да изтегли всички свои сили от украинската територия и да се въздържа от по-нататъшни атаки, докато други членове на БРИКС се въздържаха или гласуваха против нея.

Търговските отношения със САЩ представляват друго изпитание. Повечето държави от БРИКС се противопоставят на протекционистките политики на администрацията на Тръмп и опитите ѝ да използва митата като инструмент за преговори, но реакциите им са силно различни.

Някои избраха да успокоят ситуацията, като обещаха да увеличат инвестициите си в САЩ и да отворят пазарите си за американски компании. Други - най-вече Китай - възприеха по-конфронтационен подход и отговориха със свои мита върху вноса от САЩ.

Как САЩ и Тръмп гледат на БРИКС?

Тръмп атакува БРИКС, представяйки го като заплаха за икономическите интереси на САЩ. Той го определи като „малка група“, която „бързо губи влияние“, отхвърли опитите му да намали глобалната зависимост от долара и предупреди, че държавите, които се стремят да подкопаят долара, могат да се сблъскат с допълнителни мита.

Членството на Иран в БРИКС е друг източник на напрежение. Тръмп настоява за пълна икономическа изолация на Ислямската република в опит да я принуди да капитулира във войната и да отвори отново Ормузкия проток, така че потокът от петрол и други суровини да може да се възстанови безпрепятствено.

Това поставя БРИКС в противоречие със САЩ, тъй като групата се стреми да задълбочи връзките и да увеличи търговията между своите членове. Заплахата на Тръмп да наложи санкции на държавите, които продължават да търгуват с Иран, също беше отхвърлена от Китай и други държави.