Индия и Китай се нуждаят взаимно, но имат и резерви

Отношенията между Индия и Китай са сложни. Двете най-многолюдни нации в света са откровени регионални съперници, водили гранична война през 60-те години на миналия век. В по-ново време връзките бяха подложени на сериозно изпитание заради граничните сблъсъци през 2020 г., довели до жертви и от двете страни.

Въпреки това двете държави поддържат разрастващи се икономически отношения. Китай разполага с набор от критично важни технологии и материали, от които Индия се нуждае, за да подхрани амбициите си в сферата на промишлеността. Китай разглежда нарастващата средна класа в Индия като важен нов потребителски пазар.

Откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп започна търговска война и срещу двете страни, Индия и Китай ускориха усилията си за подобряване на отношенията. Като пореден знак за ново „рестартиране“ на връзките, се очаква Си Дзинпин да се срещне с индийския министър-председател Нарендра Моди в рамките на срещата на върха на БРИКС на 12 и 13 септември – по време на първото посещение на китайския президент в Индия от 2019 г. насам.

Какви са отношенията между Индия и Китай?

Съперничеството между Индия и Китай датира още от годините непосредствено след обявяването на независимостта на Индия през 1947 г. Първоначално двете страни поддържат приятелски отношения, но когато Китай поема контрола над Тибет през 1950 г., се появява първата в историята им обща граница, което поражда напрежение.

Първият сериозен повод за търкания е решението на Индия – след неуспешното въстание в Тибет срещу китайското управление през 1959 г. – да предостави убежище на Далай Лама, който е бил както политически, така и духовен лидер на Тибет. Три години по-късно двете страни водят кратка война за спорната си граница в Хималаите, в която Китай извоюва категорична победа. Нерешени остават насрещните претенции към два ключови региона – Аксай Чин на запад и Аруначал Прадеш на изток.

Отношенията остават обтегнати по време на Студената война, тъй като Индия се сближава със Съветския съюз – съперник на Китай по онова време. През последните десетилетия Китай бързо изпреварва Индия и се утвърждава като доминираща икономическа сила, но епохата след Студената война носи и известно успокояване на напрежението, както и разрастване на търговските връзки.

Въпреки това, все по-настъпателната външна политика на Пекин, както и засилващата се намеса в съседните на Индия региони чрез инфраструктурната програма „Един пояс, един път“, пораждат недоверие в Ню Делхи през второто десетилетие на XXI век. Отношенията достигнаха ново дъно след граничното противопоставяне в Доклам – регион, граничещ с Бутан – през 2017 г. Впоследствие, през 2020 г., кървав граничен сблъсък в Галван (в индийския регион Ладак) доведе до пълно замразяване на отношенията. Индия спря издаването на туристически визи за китайски граждани и въведе ограничения срещу китайските технологии.

Страната забрани продажбата на телекомуникационно оборудване, произведено от Huawei Technologies Co., и блокира китайското приложение за споделяне на видеоклипове TikTok. Наскоро Индия засили контрола върху входящите инвестиции от китайски компании, като дори отхвърли отделни предложения за инвестиции на стойност 1 милиард долара от китайските автомобилни гиганти BYD Co. и Great Wall Motor Co. за изграждане на заводи в страната. Впоследствие индийските власти смекчиха някои от тези бариери, като въведоха правило за ускорено одобрение на инвестиции в сектори като производството на електронни компоненти и соларни клетки.

Напрежението с Китай подтикна Индия да изгради по-тесни връзки със САЩ, чието съперничество с Китай се задълбочи през последните години.

Подозренията спрямо Китай продължиха да тлеят в Индия по време на краткия сблъсък на страната с Пакистан през 2025 г. Пакистан заяви, че по време на конфликта са използвани китайски изтребители J-10C за свалянето на пет индийски бойни самолета. Индия твърдеше, че Китай също така е предоставил на противника ѝ системи за противовъздушна отбрана и сателитна поддръжка.

От своя страна, Китай започна да гледа с нарастващо безпокойство на стремежа на Индия да завземе пазарен дял в промишлеността и се опита да ограничи трансфера на китайско ноу-хау и технологии към съседната страна. Пекин затрудни прехвърлянето на служители и специализирано оборудване от Китай и извика отзова част от китайския персонал, работещ в Индия.

Въпреки тези търкания Индия и Китай поддържат важни икономически отношения. През 2025 г. Китай се утвърди като втория по големина търговски партньор на Индия – съвсем малко след САЩ – благодарение на голямото търсене на китайски потребителски стоки в Индия. През миналата година двете страни са търгували със стоки на стойност 144,6 милиарда долара. Лъвският дял от този обем – на стойност 125 милиарда долара – се пада на китайския износ за Индия.

От какво се нуждае Индия по отношение на Китай?

Индустриалните амбиции на Индия все повече зависят от достъпа до китайски технологии. През 2025 г. Индия е внесла електроника и електрическо оборудване от Китай на стойност близо 57 милиарда долара, което подчертава огромната зависимост на страната от китайски компоненти при сглобяването на електроника – от смартфони до телекомуникационни мрежи. По-голямата част от активните фармацевтични съставки, използвани от прочутата ѝ фармацевтична индустрия, се внасят от Китай.

Индия също така силно зависи от Китай за доставката на магнити от редкоземни метали, за да постигне амбициозните си цели в секторите на електромобилите, възобновяемата енергия и потребителската електроника. През 2025 г. Китай въведе експортен контрол, изискващ от доставчиците да получат специални разрешителни за износ на определени редкоземни материали, с което Пекин си осигури лост за влияние върху тяхната наличност.

Но Индия не се нуждае само от стоки и хардуер от Китай. За най-важните си технологични нужди – от батерии за електрически превозни средства до съхранение на чиста енергия – и за да реализира амбицията си да предоставя евтини решения за възобновяема енергия на повече от 1,4 милиарда души, тя се нуждае и от китайските умения и технологично ноу-хау. В тези сектори, където липсва местен опит и са оскъдни алтернативите, се полагат усилия за проучване на партньорства с китайски фирми.

По какъв начин Китай се нуждае от Индия?

Пекин също има силни стимули да държи Индия близо до себе си. Със забавянето на икономическия си растеж Китай вижда потребителския пазар в Индия, воден от огромното ѝ население, като една от малкото му останали граници за разширяване. През 2025 г. в Индия са продадени около 152 милиона смартфона. Бързото дигитално приемане в страната е златна мина за китайските производители на устройства Xiaomi, Vivo и Oppo, които доминират в продажбите в Индия.

Индия, като третият по големина автомобилен пазар в света с приблизително 4,5 милиона продадени пътнически превозни средства през 2025 г., е друг пазар, към който китайските производители са се насочили.

Преди влошаването на отношенията през 2020 г., китайските технологични гиганти наляха милиарди в екосистемата на стартиращи компании в Индия. Фирми като Alibaba Group Holding Ltd. и Tencent Holdings Ltd. активно финансираха еднорози като Paytm, Zomato, Ola Electric и Byju's, залагайки на нарастващата дигитална икономика и потребителския апетит на Индия.

И точно както индийските фирми виждат ползи в партньорството с китайски компании, китайските фирми също виждат предимства в сътрудничеството си с индийските си колеги, докато се ориентират в сложния регулаторен пейзаж на Индия и търсят достъп до един от най-бързо развиващите се потребителски пазари в света.

Има ли признаци, че отношенията между Индия и Китай се подобряват?

Стъпките на двете страни за възстановяване на връзките набраха скорост през последните две години, с дипломатически посещения на високо ниво от представители на двете страни и по-голяма ангажираност от страна на бизнес ръководители. Забележително е, че Моди посети Китай за първи път от седем години през 2025 г., присъствайки на конференция по сигурност и срещайки се със Си на 31 август.

Има и други признаци на затопляне. Пекин разхлаби ограниченията върху износа си на урея за Индия, а Ню Делхи възстанови туристическите визи за китайски граждани. Двете страни възобновиха директните полети между страните си през октомври 2025 г. след петгодишна пауза. А Индия разхлаби правилата относно инвестициите от граничещи страни, включително Китай, по-рано тази година, за да подпомогне растежа и да привлече капитал.

Затоплянето до известна степен се дължи на обрата в САЩ по отношение на Индия. По време на първия мандат на Тръмп като президент САЩ виждаха Индия като близък партньор в противодействието на Китай. Този път Тръмп предприе по-твърд подход към Индия, като я удари с високи мита, критикува търговските ѝ бариери и я атакува за покупките ѝ на евтин руски петрол. Тези ходове поставиха Китай и Индия в подобен ъгъл, що се отнася до търговската война на Тръмп.

Ще поправят ли Индия и Китай напълно отношенията си?

Има причини да бъдем скептични, че Индия и Китай са на път към пълно сближаване - и има малко индикации, че Индия планира да се откаже напълно от технологичните си и инвестиционни ограничения срещу Китай в скоро време. Спомените за граничния сблъсък през 2020 г. остават пресни и от двете страни, а граничните спорове, които подхраниха сблъсъците, остават неразрешени.

За Индия колебанието е очевидно: прекалената зависимост от Китай рискува да повтори уязвимостите от миналото. Шоковете във веригата за доставки, от ограниченията за редкоземни елементи до ограниченията за износ на ключови компоненти, показаха как Пекин може също толкова лесно да намали достъпа, колкото и да го разреши.

За Китай рискът е по-стратегически. Пекин знае, че Индия е на същия път на развитие, който Китай някога пое: внос на чуждестранно ноу-хау, за да се прехвърли в нови индустрии. Тази история прави Пекин предпазлив по отношение на прехвърлянето на твърде много експертиза, тъй като Индия може да се превърне в пряк конкурент в зелените технологии, електрониката и чистата мобилност.

Залогът е дали Индия може да осигури технологията, от която се нуждае, за да постигне климатичните цели и да изгради достъпни решения за огромното си население, или дали Китай ще ограничи достъпа, за да защити глобалното си господство. За китайските компании примамката на индийския пазар е огромна, но също така е огромен и страхът, че днешните партньорства в крайна сметка биха могли да доведат до появата на мощен съперник.