Как оцелява канадският бизнес в условията на търговска война със САЩ

Икономическите проблеми, за които канадският премиер Марк Карни предупреди, че ще дойдат от търговската война, сега са суровата реалност за някои малки предприятия, които изнасят за САЩ.

В цяла Канада компаниите губят поръчки, обмислят съкращения на работни места и плащат по-високи разходи. За някои заплахата е екзистенциална.

Базираната в Торонто компания Fine Cotton Factory Inc. изнася от 30% до 50% от продуктите си за САЩ. Откакто митата влязоха в сила, някои поръчки от САЩ бяха отменени или отложени, а новите от двете страни на границата са се забавили, според изпълнителния вицепрезидент Скип Кан. Той се опасява, че ще трябва да освободи малък брой от своите 250 служители още този месец.

„В момента се борим за живота си“, каза Кан.

Преговорите между двете страни се провалиха на 21 август, което доведе до 50% американски мита на следващия ден върху канадски стоки на стойност 20 милиарда долара, като текстил, бои, облекло, алкохол и мед. Канада обяви ответни мита върху вноса от САЩ на стойност приблизително същата сума, които влязоха в сила във вторник. Рискът е търговската война да се разрасне още повече.

Множество малки канадски производители бяха защитени от по-ранни американски мита поради изключения съгласно Северноамериканското търговско споразумение. Но последните мита, наложени от президента Доналд Тръмп през август, игнорират това споразумение.

Макар че 20-те милиарда долара представляват само около 5% от годишния износ на стоки на Канада за САЩ, новите мита изглежда непропорционално засягат малките и средните предприятия. От своя страна тези фирми представляват около половината от брутния вътрешен продукт на Канада. Канадското правителство увеличи заемите и друга финансова подкрепа за такива фирми като част от по-широк пакет от 7,5 милиарда канадски долара (5,4 милиарда щатски долара) за бизнеса и работниците, засегнати от последния кръг от мита.

Тези мерки няма да решат проблема, каза Кан. Подобно на много предприемачи, чийто потенциал за растеж е извън Канада, той казва, че вече е изчерпал вътрешните възможности. Освен това, някои федерални помощи, като финансиране за пазарни проучвания и нови технологии, са по-скоро дългосрочни решения.

Може да е твърде късно, когато правителствените решения бъдат приети, каза Кан.

Оцеляването на Fine Cotton не е важно само за работниците ѝ. Като собственик на една от малкото големи багрилни в Канада, производителят е от решаващо значение и за Jerico, производител на дрехи от Онтарио, който се гордее с изцяло вътрешна верига за доставки.

Ако това багрилно съоръжение се затвори, Jerico няма да може да боядисва и довършва плетени платове в голям мащаб в Канада, каза Салман Андани, управляващ директор на Jerico. Според Андани, производители като неговия ще бъдат принудени да доставят продукти в чужбина и индустрията за плетене и облекло в страната може да се разпадне, звено по звено.

Андани каза, че митата означават, че компанията вероятно ще загуби целия си износ от САЩ, който представлява до 10% от продажбите. Той разполага с продукти на стойност 22 000 канадски долара, готови за изпращане до Университета в Сан Франциско, който е поръчал от Jerico, защото институцията иска да подкрепи етичното, биологично производство, каза той. Сега получаването на пратката ще струва на университета допълнителни 8 600 канадски долара, така че двете страни се споразумяха да я задържат, вместо да я отменят.

Redwood Classics Apparel е друг канадски производител, който очаква пълна загуба на продажби в САЩ, в момента около 25% от производството. Кати Чън, имигрантка от Хонконг, е съсобственик на бизнеса заедно с баща си. Търговец на едро на дрехи, Redwood е снабдявал марки като Roots Canada и Holt Renfrew от фабриката си в Торонто, в която работят около 80 души.

Чън описва дейността си като „история на любовта към Канада“: връщане към общността, която е прегърнала семейството ѝ, като настоява за производство на местно ниво. Тя иска канадските корпорации да изберат канадски партньори, които могат да задвижат развитието на малък бизнес като нейния. Тя каза, че засега не е необходимо да съкращава персонал, отчасти благодарение на повече запитвания за поръчки за корпоративно облекло от местни фирми.

Чън е получила и заявки за поръчки от дългогодишни клиенти от САЩ, откакто влязоха в сила митата. Но тъй като нито една от страните не може да поеме 50%-ната надбавка, тя, подобно на Андани, е поставила тези поръчки на пауза.

Опустошителен удар

Кевин Никсън управлява ферма за мед в южна Албърта и продава половината от продукцията си през границата със САЩ. Той изпрати няколко товара в началото на август, за да успее да изпревари крайния срок за митата.

Той не знае дали американските му купувачи могат да поемат 50% увеличение на цената, но каза, че не може да понесе удара, защото маржовете му вече са малки. Междувременно той се опитва да приключи сезона на прибиране на реколтата и да пусне на пазара тазгодишната реколта. „В неизвестност сме“, каза Никсън. „Стресиращо е.“

За други контрамитата на Канада вредят повече от първоначалния митнически удар.

Cloverdale Paint Inc. произвежда индустриални бои в Британска Колумбия, но стоманените ѝ кутии се произвеждат в САЩ. От вторник тези контейнери подлежат на 50% мито, в сравнение с 25% преди. Като цяло, президентът на Cloverdale Дарин Нобъл очаква митата от двете страни на границата да намалят рентабилността с 20%, което вероятно ще дойде от бонусите на повече от 1100-те канадски служители. „Това е опустошително“, каза той.

Нобъл иска от канадското правителство облекчение от митото върху вноса на стоманени кутии. Cloverdale се възползва от подобна програма, въведена миналия март, по време на първия кръг от търговската война. Този път подкрепата дойде в рамките на няколко седмици.

Винарната Henry of Pelham Family Estate очаква митата да убият целия ѝ износ за САЩ. Но Пол Спек, който притежава и управлява бизнеса с двамата си братя в Сейнт Катринз, Онтарио, се смята за победител в търговската война. По-малко от 1% от продажбите му отиват за САЩ, а бизнесът скочи с 25%, след като провинцията забрани американския алкохол, включително вино, в контролираните от правителството магазини. От своя страна Спек преминава към европейски доставчици за селскостопанско оборудване, което преди е купувал от САЩ.

Подкрепата от обикновените хора е познато чувство за Никсън, производителя на мед. Дни след влизането в сила на митата хора от цяла Канада поискаха да купят няколко буркана, за да помогнат на канадски бизнес, засегнат от търговската война.

„Хора от остров Ванкувър до Онтарио ми писаха имейли“, каза Никсън. „Ще се справим с това.“