Роботакситата са следващият дистопичен злодей

Сам Шварц си спомня първия път, когато се е возил в автономно превозно средство – на Световното изложение в Куийнс през 1964 г. „Много ми хареса“, казва 78-годишният бивш комисар по движението в Ню Йорк, който като тийнейджър се е качил на Ford по време на изложбата Magic Skyway и на атракциона Futurama на General Motors във Флашинг Медоус. 

По-наскоро Шварц прекара няколко дни в Сан Франциско, за да изпробва роботизираните таксита на Waymo. Той хареса и тях. „Бях невероятно впечатлен от това колко плавно се движеха“, казва той. Но беше разочарован от ограниченията им. Един Waymo не ги остави заедно със съпругата му до хотела им, оставяйки ги на няколко пресечки разстояние.

„Бях озадачен и натиснах бутона, за да говоря със служител, а тя ми каза, че е колата е блокира да стигне до това място. Казах: „Жена ми е с увреждания - какво да правя?“ Тя каза: „Вземи Uber.“ (Говорител на Waymo каза пред Business Insider, че превозното средство е било възпрепятствано да влезе в района поради протестна активност наблизо.)

Тези преживявания с автономно шофиране, разделени от шест десетилетия, обхващат както напредъка, който е постигнала технологията, така и терена, който все още трябва да бъде изминат. Това е територия, която Шварц, дългогодишен инженер и транспортен консултант, познава добре. Той я изследва в две нехудожествени книги: „Street Smart: The Rise of Cities and the Fall of Cars“ от 2015 г. и „No One at the Wheel: Driverless Cars and the Road of the Future“ от 2018 г.

Сега той се е обърнал към художествената литература. Първият му роман, „Autokill“ (Open Road Media, август 2026 г.), написан в съавторство с писателя и драматург Кари Пепър, е технотрилър за терористи, отвличащи автономни превозни средства в Америка в близкото бъдеще.

Шварц вече има един траен принос към транспортния лексикон: той е автор на термина „задръстване“, докато е бил комисар по движението в Ню Йорк при кмета Ед Кох по време на стачката на транспортните власти през 1980 г. Това му е спечелило прякора „гридлок Сам“ и работа като колумнист по движението в New York Daily News.

В средите на планирането Шварц е жива легенда. Той е един от архитектите на зоната за таксуване по време на задръствания в Манхатън, а от 2025 г. е председател на програма за изследвания в областта на транспорта, носеща неговото име, в института за публична политика „Рузвелт Хаус“ към колежа Хънтър.

В по-ранни книги Шварц излага своята формула за по-благоприятно за пешеходците бъдеще: пътни диети и специални автобусни и велосипедни алеи, подобни на тези, които сега са често срещани в градовете, известни със своята обитаемост.

Позовавайки се на книгата на транспортния историк Питър Нортън от 2011 г. „Борба с трафика“, той описва как пешеходците и велосипедистите губят позиции по градските улици в началото на 20-ти век, тъй като автомобилната индустрия е настоявала управниците да дадат на автомобилите основно място на пътя – и успешно е внедрила нов потребителски продукт в американския живот. „Ние не сме искали колата“, казва Шварц. „Автомобилната индустрия ни накара.“

Последиците се проявиха през десетилетията след това, в това, което Шварц вижда като разрушителен бум на градската инфраструктура, ориентирана към автомобили, и мъчителен цикъл на насилие между превозни средства и хора, който продължава да отнема около 40 000 живота в САЩ всяка година. Технологията за автономно шофиране обещава да преобърне това споразумение: Автомобилите без шофьор са „нова армия на бойното поле, на което се е водила първоначалната война за предимство преди близо век“, пише Шварц в „Street Smart“. Но все още не е ясно на чия страна са те.

„Autokill“ предлага един отговор. Действието се развива десетилетие по-късно и книгата си представя „свързани автономни превозни средства“ или CAV, които се координират помежду си и с мрежа от транспондери. Те са толкова сигурни, че смъртните случаи по пътищата стават рядкост - но и намалява работата за шофьори на камиони. Докато федералното правителство се стреми да затвърди господството си в областта на автономните превозни средства, градският плановик Ричард Корби има основания да бъде предпазлив: Години по-рано съпругата му е убита от неизправен робот-такси.

Междувременно „кибермаршал“ разследва поредица от подозрителни катастрофи с автономни превозни средства, докато десен експерт предизвиква негативна реакция срещу роботите, предупреждавайки, че автономните превозни средства планират да убият своите човешки господари.

Издавам малко: Няма такъв заговор. Но Шварц вижда много причини за безпокойство в друга възможност: хакери, използващи автономни превозни средства, за да организират атаки. Той се позовава на дълбокия си опит в основите на пътното инженерство, за да покаже как може да се развие подобен акт. (Една кулминационна сцена включва разполагането на устройство за преместване на бетонна бариера, известно като пътен зип.)

Според него трилърът предлага по-достъпен начин за изследване на рисковете. „Ами ако нещо се обърка с автономните превозни средства? Въпреки че засегнах това в „Никой зад волана“, то достигна до много ограничена аудитория“, казва Шварц, който е намерил съавтор с опит в художествената литература в лицето на своя приятел Пепър, възпитаник на Бруклинския колеж. „Надявам се, че един роман ще създаде по-широка аудитория.“

Още по темата

Uber и китайската Pony AI ще пуснат над 2000 роботаксита в Европа

Напрежението между Uber и Waymo показва, че ерата на роботакситата вече е тук

Китай възобновява издаването на лицензи за роботаксита

Демонът на колата

Въпреки сензационното заглавие „Autokill“, Шварц всъщност не мрази роботизираните таксита. Като нещо като експерт по грешките на човешките шофьори, той казва, че компании като Waymo и Zoox скоро би трябвало да могат да предложат по-безопасна алтернатива. И може да си представи сценарий, в който флотилия от автономни превозни средства се превръща в благодат за градската мобилност, особено ако автономните автобуси могат да разширят обществения транспорт до места, които сега са лошо обслужвани.

„Ако имаше обещание да не се канибализира добрият транспорт, а да се подобри лошият, тогава от това биха могли да произлязат толкова много добри неща“, казва той.

Но той е скептичен към способността на индустрията да види по-широките последици от своята технология, която би могла да задръсти градовете с повече трафик и да унищожи пазара за професионални шофьори. Автомобилите, в края на краищата, промениха градовете и обществата по начини, които далеч надхвърлят просто промяната на начина, по който хората се придвижват. В това отношение Autokill се възползва от голяма и нарастваща двупартийна реакция в САЩ срещу бързането на технологичната индустрия да внедри изкуствен интелект.

Шварц не е първият писател на спекулативна фантастика, който се възползва от автономните превозни средства, за да алармира за автоматизацията и изкуствения интелект. През 2018 г. строителният инженер, превърнал се в писател, Дж. Люк Бенеке използва терористичен заговор с робокола в „Граждански терор: Задръстване“. Романистът Патрик Макгинти изследва потенциала на технологиите за нарушаване на трудовата дейност в романа си от 2022 г. „Тест Драйв“, чието действие се развива в дистопичния Питсбърг от 2030 г., превърнат в град на производителите на аудио-визуални устройства.

Опасенията относно автомобилите, които се управляват сами, датират много по-отдавна. Както посочи Бенджамин Шнайдер през 2025 г., автомобилите с лоши намерения бродят в разказа на Дейвид Х. Келер от 1935 г. „Живата машина“, както и в „Сали“ на Айзък Азимов от 1953 г. През далечната 1910 г. английската писателка Мари Корели се насочва към ужасите на зараждащата се автомобилна епоха с „Дяволският мотор“ – разказ за ужасяващо гигантско превозно средство, управлявано от неназована фигура с кокалести ръце.

Този „Демон на колата“ вилнее през индустриален пейзаж като предшественик от медната ера на притежавания от Стивън Кинг Плимут Фюри в „Кристин“. „Целият свят е полудял от манията по движението!“, крещи екстравагантният шофьор-дявол на Корели. Всички тези автори видяха нещо дълбоко обезпокоително в автомобилизма, освободен от човешкия контрол, и в бързането на модерността да го прегърне.

Излезлите от контрол роботизирани таксита в книгата на Шварц не са зли; те просто са програмирани по този начин. „Не съм от хората, които вярват, че ще станат разумни, но може да бъде злоупотребено с тях от злонамерени лица“, казва той за автономните превозни средства, посочвайки ареста през 2019 г. на британски мъж, който планирал да използва дистанционно управлявано превозно средство, за да достави бомба.

Вместо дяволски изкуствен интелект, източникът на злодеянието в „Autokill“ е сравнително човешки. Терористът е безработен шофьор на камион, който обвинява автономните превозни средства за колапса на професията му; той е под влиянието на медийна личност в стил Тъкър Карлсън (консервативен тв водещ – бел. ред.), която вижда автоматизацията на превозните средства като посегателство срещу личната свобода и изрича лозунги за „даденото от Бога право на шофиране“ на американците.

Това е език, който може да бъде заимстван от новата инициатива на Министерството на транспорта на САЩ „Автомобил на свободата“, която обещава да „защити правото на американците да купуват и управляват традиционни превозни средства, като забрани всякакви разпоредби, които биха изисквали превозните средства да могат да предават безжични данни или да извършват автоматизирано шофиране“.

Автономното шофиране е политически, както и технически проект, а партийните граници все още се очертават. Досега реалната съпротива срещу робоколите обикновено идва отляво: Активистите, които деактивираха роботизираните таксита в Сан Франциско през 2023 г., посочиха проблеми с безопасността и прекомерната власт на големите технологични компании; законодателите в тъмносини (твърдо демократически – бел. ред.) градове като Бостън и Ню Йорк бяха по-малко склонни да отстъпят улиците си на автономните коли, отколкото тези в Остин, Нашвил, Финикс и други метро райони от Слънчевия пояс.

Но както и при отпора към центровете за данни, консерваторите скоро биха могли да намерят причини да се присъединят към битката.

Бивш таксиметров шофьор, Шварц е едновременно критик на това, което автомобилът е причинил, и откровен фен на това, което някога е представлявал. Той е израснал, обичайки тунингованите коли, които изпълваха улиците на Бенсънхърст, Бруклин, и е дал на отрицателния герой от Autokill същия Chevy Impala от 1960 г., който е карал като тийнейджър - „с големите перки, които изглеждаха така сякаш може да лети“.

Днешните тревоги около автономните коли са преплетени с десетилетия брандиране, което свързва автомобила със сила и мъжественост, казва той, както и с по-нови опасения относно наблюдението и поверителността. „Тези превозни средства, поне в съзнанието на хората, ви подслушват, когато сте в превозното средство, наблюдават ви“, казва той. „Няма да можете да си пушите тайно. Това е загуба на много права в съзнанието на някои хора.“

В известен смисъл баналната природа на тези страхове говори за понижения статус на самия автомобил. „Падението на колите“, което Шварц идентифицира в „Street Smart“, отразява данни, показващи, че милениалите шофират много по-малко километри от предишните поколения. Поколението Z също не изгаря от желание да седне зад волана. И кой може да ги вини? За един съвременен тийнейджър шофирането е по-малко израз на лична свобода, отколкото ерозиращо умение, за което знаят, че робот може да върши по-добре, и то в машина, която така или иначе не могат да си позволят.

Крайната заплаха от автономните превозни средства не е непременно, че ще продължат да убиват хора, а че ще създадат градове, оптимизирани за тяхно собствено удобство, принуждавайки хората да живеят на места, които всъщност не са създадени за тях. И от задната седалка може дори да не успеем да забележим разликата.

Още по темата

Заспали пътници превръщат роботакситата в проблем за спешните служби

Роботакситата вече са реалност - кои са лидерите в сектора

Uber планира флот от 100 000 роботизирани таксита с помощ от Nvidia през 2027 г.