- 230 хил. души в Малави получават по 700 долара и могат да правят с тяхкаквото пожелаят
- В Малави сумата е приблизително равна на годишния БВП на глава от населението
- По-голямата част от проекта се финансира от съоснователите на австралийския стартъп за дизайн Canva
- В Малави 47% от населението живеят под определения от правителството праг на бедността
- Понякога проектите са възпрепятствани от вярвания, че в тях е замесена магия или че става въпрос за политическа схема
Йонас Фоте се усмихва, докато показва с гордост киното си. В стая с пръст вместо под и ниски дървени пейки той използва телевизор и озвучителна система, за да показва на приятелите си пиратски нигерийски филми, озвучени на местния език. Таксува всеки със сума, равна на 12 цента.
Може да звучи като странична дейност на тийнейджър, но импровизираното кино на 19-годишния Фоте в оживеното село Камала в южната част на Малави е част от експеримент, чиято цел е да покаже как би могло да изглежда бъдещето на хуманитарната помощ – дайте на хората пари в брой и вижте какво ще направят с тях.
Фоте е сред бенефициентите на най-големия експеримент в света за безусловен, пряк превод на пари в брой – програма на стойност 198 млн. долара, управлявана от организацията с идеална цел GiveDirectly. 230 хил. души в зряла възраст в Малави повучават по около 1,2 млн. квача, или почти 700 долара, и могат да правят с тях каквото пожелаят.
Близо до киното на Фоте в окръг Джирадзулу шивачът Уилям Мавчо е зает с шиенето на дрехи. Той си купил електрическа шевна машина за 500 хил. квача, за да поеме нарасналия брой поръчки.
„Работи бързо и дрехите изглеждат чудесно“, казва Мавчо, който говори на чичева, доминиращия език в Малави. „Не съм смятал, но със сигурност знам, че печеля много пари“, допълва той.
По стандартите на развитите страни 700 долара са цената на евтин iPhone. В Малави, най-бедната страна в света, която не е засегната от конфликт, тази сума е приблизително равна на годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Целта е проста – хората да използват средствата по предприемачески начин, като генерират икономическа дейност и по тази начин намаляват нуждата от помощ в бъдеще.
По-голямата част от проекта се финансира от съоснователите на австралийския стартъп за дизайн Canva, оценен на 42 млрд. долара. И засега изглежда, че това работи в Камала.
Йонас Фоте е създал импровизирано кино за селото. Снимка: Thoko Chikondi/Bloomberg
Собственик на магазин показва първия хладилник в селото, от който той и съпругата му продават изстудена вода. Други селяни зареждат магазините си със сапун и сол. Сесилия Малидади приготвя пържени картофи и зеле, за да ги продава като междинна храна за клиентите си, сред които са и двама свещеници, които служат понякога в селото.
По-ефективно разпределение на средствата
Откакто парите пристигнали през февруари, се наблюдава наплив за измазване на къщите и поставяне на покриви от гофрирана ламарина вместо сламени. Други са си купили кози, а един от получателите на парите строи почивен дом за минаващи през селото пътници.
В момент, когато САЩ намаляват помощта си, а други традиционни донори пренасочват ресурсите си към отбраната и други приоритети, благотворителните организации и организациите с нестопанска цел се опитват да разпределят средствата си възможно най-ефективно. Паричните преводи предлагат икономичен начин за разпределяне на наличните средства.
В Малави 47% от населението от около 21 млн. души живеят под определения от правителството праг на бедността от 1563 квача на ден. Това са 90 цента по официалния обменен курс или половината от тази сума при по-често използвания курс на черния пазар.
„Искахме да изберем страна, която е мирна и в която явно има значителна крайна бедност“, казва Мелани Пъркинс, милиардерка, съоснователка и главен изпълнителен директор на Canva. „Това са най-добре похарчените ми пари и те са изключително ефективни за задоволяване на основните човешки нужди“, допълва тя.
За ползата от преките парични преводи
Преките парични преводи са предмет на академични дебати и по-малки изследвания от десетилетия. Въпросът винаги е бил дали парите ще бъдат прахосани и дали не е по-добре да се използват за програми, които изискват инструктори и оборудване като такова за отглеждане на пилета и кокошарници.
„Има едно виждане, че ако дадем на човек риба, ще го нахраним за един ден, а ако го научим да лови риба, ще го нахраним за дълго време“, казва Ник Алардис, президент и главен изпълнителен директор на GiveDirectly. „Много по-често пречката е капиталът, а не знанията. Не ни трябва цяло село, което да лови риба. Имаме нужда от пекари, таксиметрови шофьори, механици“, допълва той.
Контрастът между Камала и Сапали, село в съседния окръг Фаломбе, е огромен. Служителите на GiveDirectly в Сапали едва сега започват да регистрират получателите с цел изпращане на пари чрез мобилен телефон след няколко седмици.
След като събирането на реколтата през лятото приключи, селяните седят пред примитивни постройки, като прекарват сухите и прашни зимни месеци в Южното полукълбо без особени възможности да работят. Няма пари за забавления, а бизнес дейностите са оскъдни.
Агнес Калоза, която е на 56 години, но изглежда много по-възрастна за годините си, седи на дървен стол пред полузавършената си къща. По-малка постройка била разрушена от циклона „Фреди“ през 2023 г. Най-малкият ѝ син Сидрик я възстановявал за нея, но се разболял и починал на 26-годишна възраст миналата година.
Агнес Калоза планира да използва парите си, за да довърши строежа на къщата си в окръг Фаломбе, Малави. Снимка: Thoko Chikondi/Bloomberg
Оттогава тя се издържа, като продава чували за прибиране на царевица и гълъбов грах, който купува от доставчици и след това продава на отделни клиенти, като постига печалба от около 50 долара на месец.
„Много съм развълнувана“, казва Калоза. С получените пари тя планира да довърши къщата си, като измаже вътрешните стени и постави прозорци. След това иска да купи по-големи партиди чували на по-ниска единична цена, което ще направи търговията ѝ по-доходна. „Животът ни ще се промени“, отбелязва тя.
Един от съседите ѝ, 24-годишният Фрайдей Чиваула, планира да плати, за да завърши медицинското си образование и да купи няколко пилета. 50-годишният Даниел Мисомали ще постави покрив от гофрирана ламарина на къщата си, за да спре проникването на вода през сламения покрив, което унищожава запасите от храна. Ако останат пари, ще си купи прасета или едър рогат добитък, казва той.
Съмнения за магии и политически схеми възпрепятстват програмите
Основана от възпитаници на Харвардския университет и на Масачузетския технологичен институт през 2008 г., GiveDirectly е провеждала по-малки пилотни проекти и програми в редица страни, като е започнала от Кения. Изплащанията варират от предоставяне на пари само на най-бедните хора в общностите през помощ при бедствия до сегашните безвъзмездни средства за определени общности.
Макар че GiveDirectly е започнала дейността си в Малави през 2019 г., Canva се присъединила две години по-късно. Тя започнала с малък принос, след което се ангажирала да осигури 50 млн. долара, а миналата година – още сто милиона долара, за да финансира програмата за още три години. „Избрахме това, тъй като средствата можеха да отидат директно при хората, на които трябваше да помогнат“, казва Перкинс в интервю от Сидни през юни.
В Малави разпределянето на средствата започва със среща с лидерите на общността, в която често участва и вождът, преди да се проведе по-мащабна среща, или Бараза, на която се обяснява програмата. На едно събитие в село на около час и половина път с кола от търговската столица Блантайър селяните, разделени на групи от мъже и жени, пеят и се смеят на шегите на водещия.
Макар че около 98% от отговарящите на условията получатели са се включили в програмата, са възникнали някои усложнения. Понякога проектите са възпрепятствани от вярвания, че в тях е замесена магия или че става въпрос за политическа схема, за да се повлияе на изборите, казва Грейс Джаксън, директор на GiveDirectly в Малави.
Следващият етап е всички отговарящи на условията хора в зряла възраст да бъдат регистрирани, а сумата да бъде изплатена в рамките на няколко седмици. След потвърждаване на получаването останалата част от средствата се изплаща, като администраторите периодично проверяват как се отразяват средствата вместо да дават съвети за какво трябва да бъдат изразходвани.
Всеки дарен долар генерира икономическа дейност за 2,50 долара
Изследвания показват, че за всеки предоставен долар, се съдават 2,50 долара под формата на иконономическа дейност в следващите 30 месеца, а цените се повишават незначително, казва Денис Егер, преподавател по икономика в Оксфордския университет, който проучвал програмите на GiveDirectly. Сред другите ползи са спад в детската смъртност, тъй като бременните жени могат да си позволят транспорт до клиниките и да спрат да работят в седмиците преди раждането.
Първоначално е съществувал скептицизъм, че парите ще създадат зависимост или ще бъдат изразходвани за изкушения като алкохол, отбелязва Егер. „Сега има стотици научни статии, които показват, че това всъщност не е така“, допълва той.
Член на екипа на GiveDirectly прави презентация пред потенциални бенефициенти на програмата в окръг Фаломбе в южната част на Малави. Снимка: Thoko Chikondi/Bloomberg
83% от всеки дарен долар отиват при получателите, казва Джаксън. Това прави проекта в Малави по-ефективен от благотворителните организации, които са обременени с разходи за персонал, логистика, обучение и други. Базираната в Чикаго организация Charity Watch счита, че 75% или повече представляват „висока финансова ефективност“.
Освен това традиционните хуманитарни програми не са довели до значителни промени в Малави. Страната е получила около 20 млрд. долара през последните две десетилетия до 2023 г., според данни на Световната банка. Правителството разчита на донори за финансирането на голяма част от бюджета си, а хранителна помощ пристига ежегодно. Въпреки това борбата с бедността е в застой.
Мерия Тамбала и детето ѝ на две години Чиконди пред къщата ѝ. Тя скоро ще бъде присъединена към електропреносната мрежа. Снимка: Thoko Chikondi/Bloomberg
38-годишната Мерия Тамбала, майка на пет деца, която живее в полигамен брак в Камала, използва 700-те долара, които е получила, за да присъедини къщата си към електропреносната мрежа. След това ще построи малка стая, където да подстригва коси, за да припечелва пари.
„Нещата се промениха към по-добро“, казва Тамбала, седнала пред дома си с най-малкото си дете, двегодишния Чиконди, чието име на езика чичева означава „любов“. „Децата са добре гледани“, допълва тя.