Частните библиотеки помагат на индийците да утолят жаждата си за четене

Рафтовете в библиотеката и музикалната къща „Виктория“ оставят малко място за снобизъм. Романтичните романи на Милс и Бун са сместени до литературни класики. Политическите биографии са разположени върху комиксите на Тинтин. Извисяващи се купчини овехтели трилъри са наредени по тесните пътеки, редом с DVD-та, CD-та и хинди бестселъри, струпани като тетрис на тройни и четворни слоеве.

Въпреки привидния хаос собственикът Ариф Мърчант знае къде е всичко. Той е прекарал четири десетилетия в обслужване на клиенти в квартал Махим в Мумбай, изграждайки огромен асортимент, съобразен с местните вкусове.

„Личният подход все още е тук“, казва той, като внимателно премества купчини книги, които препълват щанда му.

В страна, където достъпът до обществени библиотеки може да бъде труден, претрупаните магазини като Виктория играят важна роля. Известни като библиотеки за заемане, тези частни бизнеси обикновено начисляват скромен месечен абонамент и такса за всяка заета книга, предлагайки всичко - от евтина художествена литература до романи на местен език и комикси. Моделът, който датира от векове до времето преди правителствата да създадат библиотеки за заемане на книги, днес е намерил втори живот, за да задоволи ненаситния апетит на жителите за четене.

Още по темата

М. Пейков: Българските автори вече гледат на себе си като на граждани на света

В епохата на безкрайното скролване пазарът на книги в Азия процъфтява

Преводът ще остане човешка професия независимо от напредъка на AI

Библиотечната мрежа

С 46 746 обществени библиотеки, Индия има една от най-големите мрежи в света, според най-новите данни. Но тези цифри прикриват значителни недостатъци. Малките читални, съдържащи малко книги, се броят редом с пълномащабните библиотеки, което прави данните ненадежден показател за достъпа, според Придип Баладжи, изследовател в Индийския институт за поселенията в Бенгалуру.

На фона на смесица от федерални, щатски и местни правителствени политики, финансирането варира значително в цялата страна. 17 от 36-те щата и съюзни територии на Индия не са приели законодателство за финансирането на обществените библиотеки, а много от тях са изправени пред недостиг на бюджет и персонал и имат трудност да отговорят на нуждите на общността, казва Баладжи.

„Ние сме огромна страна с голямо население и регионално разнообразие“, казва той. „Библиотеките са трети пространства, които биха могли да съберат всички на масата за преговори, независимо откъде са или от семейния им произход.“

Още по темата

Моди очертава плановете за растеж на Индия и се обръща към младите

Напускането на шефа на Tata оставя в несигурност инвестиции за 120 млрд. долара

Войната на AI срещу авторските права може да бъде неговият край

Бюрокрацията

Бюрокрацията също може да бъде сериозна бариера. Вместо да функционират като отворени обществени пространства, много обществени библиотеки изискват от кандидата да предостави паспортна снимка, доказателство за адрес и формуляри, подписани и подпечатани от училището или работодателя му, преди да може да получи карта за заемане.

Системата на Мърчант, за сравнение, е проста. Той има около 150 клиенти на месец и записва всяко име в дебел тефтер. Те плащат възстановим депозит от 300 рупии (3,15 долара) и такса за наем до 20% от продажната цена на книгата. Той непрекъснато актуализира колекцията си в отговор на вкусовете на читателите, независимо дали това означава да предлага нишови манга заглавия или най-новите книги на Джеронимо Стилтън.

Жителят на Махим, Бернард Андраде, е редовен посетител на Виктория повече от 30 години и казва, че разнообразието е това, което го кара да се връща. „Имате сериозни нехудожествени книги, стари класики, литературни неща на регионални езици, предимно хинди и маратхи“, казва той. „Плюс филми и списания.“

Министерството на културата се опитва да модернизира обществените библиотеки на Индия чрез финансова подкрепа, обучение на персонала, дигитална инфраструктура и политически съвети за щатите. Но е необходимо да се направи повече, според Мрежата за безплатни библиотеки, която се застъпва за безплатен и равен достъп до ресурси за четене, обучение и информация.

Групата казва, че само малък процент от населението на Индия от над 1,4 милиарда души има лесен достъп до библиотеки, като социално-икономическите бариери като каста и класа продължават да ограничават участието. Тя призовава за всеобщ достъп до библиотеки, за да се подобри грамотността и математическите умения. Нивото на грамотност в Индия е 81,7%, под 92,7% в Шри Ланка и средното за света от 87,7%, според Световния преглед на населението.

„Малко се мисли какво пропускат децата, когато нямат достъп до книги“, казва Джатин Лалит, директор на Мрежата за безплатни библиотеки. „Има части от обществото, които отпадат от училищната система и колежанската система – къде отиват те? Общностните и обществените библиотеки са предназначени да бъдат това пространство за всички.“

Министерството на културата не отговори на имейл запитванията за коментар.

Вместо да чака правителството да действа, Лалит откри безплатна библиотека, управлявана от общността, в своето село Банса в селския Утар Прадеш през 2024 г. Днес тя съхранява около 4500 книги, осигурява Wi-Fi и компютри, обслужва 4500 членове и достига до още 54 села чрез мобилна библиотека.

Индийците са ненаситни читатели, като прекарват средно 352 часа годишно в тази дейност, според данни на World Population Review. Това е второ място след САЩ, където средният брой е 357 часа.

В страна, характеризираща се с неравен достъп до обществени библиотеки, тези като „Виктория“ помагат за задоволяване на този апетит и запълване на празнината в социалната инфраструктура, според Баладжи.

Още по темата

Оставка на директор задълбочава кризата в най-големия индийски конгломерат

Ще издържат ли индийските висшисти в технологични специалности изпита за изкуствен интелект?

Индия не избира страна и печели от това

Частните библиотеки

Частните библиотеки процъфтяват във Великобритания за около 100 години от средата на 18 век и изиграват ключова роля в развитието на популярната култура на четене, според Оксфордската енциклопедия на британската литература. Самата Джейн Остин е била абонат и ги споменава в писмата и романите си, включително „Гордост и предразсъдъци“.

Най-ранният индийски пример датира от 1709 г., когато англиканска мисия изпраща частна библиотека в Калкута, като през следващите десетилетия са открити още няколко. Днес, докато Обединеното кралство до голяма степен ги е премахнало в полза на безплатни обществени библиотеки, повечето големи индийски градове все още имат такива частни предприятия за отдаване под наем на книги, включително Eloor Libraries, която за първи път е отворила врати през 1979 г. и има три клона.

Докато уличните магазини като този на Мърчант се чувстват почти недокоснати от времето, други предприятия - като Easwari Lending Library в Ченай и Choose & Read в Коимбаторе - са въвели онлайн поръчки и доставка до вратата. Индустрията бе засегната от намаления брой посетители по време на пандемията от Covid-19 и все още е изправена пред предизвикателства, включително наемите, нарастващи по-бързо от членските такси, и цифровите забавления, намаляващи четенето за развлечение.

Въпреки това, Мърчант казва, че е забелязал подем в бизнеса след пандемията, особено сред младите хора.

„Родителите запознават децата си с книгите“, казва той. „Ако хората си носят книги вкъщи, аз съм щастлив. Какво друго да искам?“

Още по темата

Индия иска да намали зависимостта си от вноса

Индия и Япония ще задълбочават отношенията си

Корпоративна Индия не инвестира, въпреки че е печеливша