Как би изглеждала икономическата изолация на Иран от САЩ?
Основното предизвикателство е, че неизползваните досега опции рискуват обратен удар върху американската икономика
Обновен: 16 August 2026 | 10:26
Редактор: Петър Нейков
Министърът на финансите Скот Бесент казва, че САЩ се готвят да окажат безпрецедентен икономически натиск върху Иран - твърдение, което критиците посрещнаха със скептицизъм, като се има предвид, че страната вече е обект на морска блокада и хиляди санкции.
Въпреки че администрацията на Тръмп не е заявила какво планира да направи, все още има точки на натиск, които Министерството на финансите на Бесент би могло да използва. Основното предизвикателство е, че насочването към неизползваните досега опции рискува обратен удар върху американската икономика.
„Освен ако президентът не реши да даде приоритет на справянето със заплахата от Иран пред всички други проблеми, и по-специално Китай, е малко вероятно някакви действия, които предприеме, да променят съществено иранската калкулация“, каза анализаторът на Bloomberg Economics Крис Кенеди.
Ето преглед на няколко варианта. Те далеч не са изчерпателни и остава неясно кои, ако изобщо има такива, ще преследва администрацията. Длъжностните лица биха могли да комбинират няколко от тези мерки или да изберат съвсем различен подход.
Китай купува повече от 90% от износа на ирански петрол. Санкциите върху организациите, които улесняват тези покупки, биха намалили директно приходите от петрол на Техеран.
Вашингтон вече санкционира някои китайски рафинерии и фирми, откакто САЩ започнаха войната срещу Иран в края на февруари. Но досега САЩ не са се насочили към големите китайски банки, които финансират търговията.
Рискът е, че ударите по китайски компании или финансови институции рискуват да усилят напрежението с Пекин преди планираната среща между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в САЩ. Съществува и икономически компромис, тъй като ограничаването на иранските барели би премахнало отстъпката от световния пазар и би могло да повиши вече завишените цени на петрола.
През май Китай нареди на местните компании да не спазват американските санкции срещу пет рафинерии, като най-големите му банки бяха притиснати между директивата на Пекин и риска да загубят достъп до финансовата система на САЩ.
В страни като Обединените арабски емирства има редица валутни къщи, които помагат на Иран да репатрира средства. След като Иран реализира продажби си на петрол, той се нуждае от валутни къщи и посредници, за да конвертира плащанията – често получени в китайски юани – във валути, които Техеран може реално да използва.
Министерството на финансите на САЩ вече демонстрира, че вижда това като уязвимост, санкционирайки някои ирански валутни къщи, като част от кампанията на Бесент „Икономическа ярост“, за предполагаемо подпомагане на прането на милиарди долари в чуждестранна валута.
Подобен ход би попречил на Иран да получи достъп до много от своите средства, но Техеран е прекарал години в изграждане на алтернативни канали за преместване на пари извън официалната финансова система. Отстраняването на отделните валутни къщи вероятно ще тласне транзакциите към нови посредници, валути или цифрови активи, вместо да ги спре напълно.
САЩ биха могли да заплашат с вторични санкции всяко лице, което прави дори ограничен бизнес с Иран, подобно на подхода, който Тръмп предприе към Северна Корея през 2017 г. Това би могло да принуди чуждестранни компании и банки да избират между това да правят бизнес с Иран и запазването на достъп до финансовата система на САЩ, потенциално разширявайки влиянието на Вашингтон далеч отвъд лицата, пряко участващи в търговията с петрол на Техеран.
Подобен ход би могъл да окаже допълнителен натиск върху Русия и Китай, но също и върху компании и финансови институции в страни около границите на Иран - включително американски партньори като Турция - които поддържат значителни търговски връзки с Техеран.
Тръмп вече предложи вариант на този подход, заплашвайки с 25%-ни мита за страни, които правят бизнес с Иран. Досега обаче не го е осъществил.
САЩ биха могли да отидат отвъд замразяването на активи на иранското правителство и да се опитат да конфискуват активи, които вече са под юрисдикцията на САЩ, следвайки стъпката, предприета от администрацията на Буш след инвазията в Ирак през 2003 г.
Въпреки това, пулът от ирански държавни активи, които действително са в обсега на САЩ, може да е ограничен. А конфискацията им би била правно и дипломатически по-сложна от простото им замразяване. Голяма част от задграничното богатство на Иран се съхранява в трети страни и Вашингтон ще се нуждае от сътрудничество от чуждестранни правителства, за да го конфискува.
Макар че военноморската блокада на САЩ намали трафика към пристанищата на Иран, Вашингтон може да обмисли по-всеобхватни усилия. Те биха могли да бъдат насочени не само към отделни плавателни съдове, но и към компании, терминали и друга инфраструктура, която позволява тези доставки. САЩ вече са санкционирали плавателни съдове и някои организации, участващи в този така наречен сенчест флот.