Япония похарчи милиарди, за да подкрепи йената. Защо това не дава резултат?

Интервенциите носят само временен ефект, докато фундаменталните фактори продължават да оказват натиск върху японската валута

3 July 2026 | 20:25
Автор: Ерика Йокояма
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Японската йена падна до най-ниското си равнище спрямо долара от 1986 г. насам, което засилва натиска върху разходите за живот на домакинствата.
  • Въпреки че властите изразходваха рекордните 74 млрд. долара през април за стабилизиране на валутата, ефектът се оказа краткотраен без промяна в лихвените проценти.
  • Огромната разлика в лихвите със САЩ, рекордният държавен дълг на Япония и конфликтът в Близкия изток продължават да обезценяват йената.

Йената се превръща във все по-сериозен проблем за японските власти, тъй като обезценяването ѝ повишава цените на вносните стоки и увеличава разходите за живот на домакинствата.

Опасенията се засилиха в края на април, когато валутата поевтиня до най-ниското си равнище от юли 2024 г. В отговор властите изразходваха близо 74 млрд. долара – рекордна сума за едномесечен период – в опит да подкрепят йената, което предизвика рязкото ѝ поскъпване.

Ефектът обаче се оказа краткотраен. На 30 юни йената отслабна до най-ниското си равнище спрямо долара от 1986 г., което подчерта ограниченията на валутните интервенции, когато не са подкрепени от по-широка промяна в паричната политика.

Новото дъно изостри опасенията на пазарите, че Министерството на финансите може отново да прибегне до валутните резерви на страната, които към края на май възлизаха на 1,09 трилиона долара. Финансовият министър Сацуки Катаяма побърза да повтори, че властите „са готови да предприемат необходимите мерки във всеки момент, когато това се наложи“.

Защо йената остава под натиск?

Няколко фактора продължават да отслабват японската валута. Най-същественият е голямата разлика между изключително ниските лихвени проценти в Япония и тези в САЩ и останалите водещи икономики. Това насърчава инвеститорите да се финансират евтино в йени и да влагат средствата си в по-доходоносни активи в чужбина.

Последвалият отлив на капитали оказва постоянен натиск върху японската валута. Макар че през юни Японската централна банка повиши основния си лихвен процент до най-високото му равнище от 31 години, той остава нисък според международните стандарти.

Допълнителен негативен фактор са опасенията на инвеститорите относно състоянието на публичните финанси на Япония. Държавният дълг надхвърля 200% от брутния вътрешен продукт – най-високото равнище сред големите икономики – а хроничните бюджетни дефицити засилват тревогите, че правителството харчи над възможностите си. Това подкопава доверието в японските активи и съответно в йената.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран също засили натиска върху японската валута. Япония внася почти цялото количество енергия, което потребява, като над 95% от петрола ѝ идва от Близкия изток. Това прави страната силно уязвима при смущения в региона. По-високите цени на петрола означават, че Япония трябва да плаща повече за енергийния си внос в долари, което увеличава търсенето на чуждестранна валута за сметка на йената.

Ускоряващата се световна инфлация вследствие на конфликта в Близкия изток също промени очакванията за паричната политика в САЩ – от очаквания за понижения на лихвите към възможност за нови увеличения. Това прави активите, деноминирани в долари, още по-привлекателни и допълнително отслабва японската валута.

Защо слабата йена буди тревога?

Поевтиняването на йената през последното десетилетие помогна Япония да се превърне в достъпна туристическа дестинация за милиони чуждестранни посетители, като същевременно увеличи печалбите на най-големите японски износители.

За икономика, която е силно зависима от вноса на енергия и суровини, слабата валута има и сериозни негативни последици. Тя повишава производствените разходи, ускорява инфлацията за домакинствата и свива печалбите на компаниите, ориентирани към вътрешния пазар. Натискът върху разходите за живот допринесе за падането на две японски правителства, преди настоящият министър-председател Санае Такаичи да встъпи в длъжност.

Освен вътрешнополитическите съображения има и външнополитически мотиви Япония да се стреми към по-силна йена. Президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно критикува слабата японска валута с аргумента, че тя осигурява несправедливо търговско предимство на японските производители. Темата е част и от търговските преговори между двете държави.

Как Япония може да подкрепи йената?

Япония разполага с няколко възможности да ограничи обезценяването на йената, като най-бързият инструмент, с който властите могат да реагират, е пряката валутна интервенция. Тя представлява покупка или продажба на националната валута на валутните пазари с цел да се повлияе върху обменния ѝ курс. Подобни операции показват, че властите няма да допуснат прекомерни колебания на валутата и могат да възпрат спекулантите от действия, които биха довели до рязък спад или внезапно поскъпване.

През годините Япония многократно е използвала валутни интервенции, за да влияе върху курса на йената. В исторически план властите най-често са се стремели да отслабят валутата, но през последните години усилията им са насочени към нейното укрепване.

Преди интервенцията през април последните подобни операции бяха извършени през 2024 г., когато правителството изразходва близо 100 млрд. долара за покупки на йени в подкрепа на валутата. И четирите интервенции през онази година са били осъществени при курс около 160 йени за долар, което утвърди това равнище като неофициален праг, при който властите са склонни да се намесят.

За да окажат влияние върху пазара, властите невинаги трябва действително да купуват или продават йени. Понякога преди – или вместо – пряка интервенция високопоставени представители прибягват до словесна интервенция, предупреждавайки спекулантите, че няма да бъдат толерирани прекомерни движения на пазара.

Изказванията на финансовия министър или на висшия валутен представител на министерството могат бързо да раздвижат пазарите. Обикновено официалните лица използват внимателно подбрани формулировки, с които постепенно засилват предупрежденията си и показват колко близо е евентуална намеса. Позоваването на готовност за „предприемане на действия“ обикновено е сигнал, че интервенцията е непосредствена.

Как функционира валутната интервенция?

Япония е страна по международни споразумения, според които валутните курсове по правило трябва да се определят от пазара. В същото време държавите от Г-20 признават, че прекомерните или хаотичните движения на валутните курсове могат да застрашат икономическата и финансовата стабилност, което дава възможност на правителствата да се намесват при силна пазарна волатилност.

В Япония решението за валутна интервенция се взема от Министерството на финансите, а Японската централна банка изпълнява операцията чрез ограничен брой търговски банки.

Те купуват йени и продават долари, когато целта е укрепване на националната валута, или извършват обратните сделки, ако се цели отслабването ѝ. Размерът на операциите зависи както от ефекта, който министерството иска да постигне, така и от реакцията на пазара.

Доларите, използвани за покупката на йени, обикновено идват от валутните резерви на Япония под формата на парични средства или притежавани американски държавни облигации. При интервенциите през 2024 г. Япония изглежда е продала част от портфейла си с американски държавни ценни книжа, а има индикации, че по време на последната намеса в края на април властите отново са използвали част от резервите си в чуждестранни ценни книжа, включително американски държавни облигации.

За да запазят несигурността сред участниците на пазара, властите често отказват незабавно да потвърдят, че е извършена интервенция. Вместо това Министерството на финансите оповестява размера на изразходваните средства в края на всеки месец. Създаването на несигурност и страх от загуби е част от правителствената стратегия, което прави публичните изявления на официалните представители особено силен инструмент за влияние върху пазара.

Колко ефективни са валутните интервенции?

Когато Япония се намесва на валутните пазари, непосредственият ефект обикновено е силно изразен. Предишни случаи показват, че йената може да поскъпне с около две йени спрямо долара в рамките на секунди и с между четири и пет йени в рамките на няколко часа. Това въздействие обаче често е временно, освен ако не бъдат преодолени фундаменталните икономически фактори, които стоят зад тенденцията.

Валутните резерви са предназначени да защитават икономиката при големи финансови сътресения или непредвидени събития, а не да поддържат курса на националната валута за неопределено време. Макар че интервенциите могат да осигурят време, докато пазарната динамика се промени, едностранната намеса рядко е достатъчна, за да обърне по-широката пазарна тенденция.

Ограниченията на този инструмент станаха очевидни още по-рано през годината, когато властите се намесиха на 30 април, а вероятно и през следващите дни. Макар ефектът да беше незабавен и силно изразен, като йената поскъпна рязко спрямо долара, възстановяването ѝ бързо загуби инерция. До началото на юни валутата отново се обезцени до около 160 йени за долар, а до края на месеца достигна 40-годишно дъно от 162,40 йени за долар.

Могат ли властите да продължат да подкрепят йената чрез интервенции?

Въпросът не е дали японското правителство разполага с възможност да продължи валутните интервенции, а дали и при какви обстоятелства подобни действия имат смисъл.

Валутните резерви на Министерството на финансите, които възлизат на 1,09 трилиона долара, осигуряват значителен финансов ресурс. Повтарящите се интервенции обаче могат да се окажат неефективни, ако не променят фундаменталните фактори, които движат пазара.

Политиците трябва да отчетат и други последици. Рязкото движение на валутния курс вследствие на пряка интервенция може да създаде сериозни затруднения за компаниите при определянето на цени, извършването на разплащания и управлението на валутния риск. Подобни действия могат да доведат и до значителни загуби за инвеститорите, заложили, че валутата ще продължи да се движи в досегашната посока.

За правителството валутните интервенции носят и политически, и дипломатически рискове. Те могат да предизвикат обвинения в манипулиране на валутния курс, макар че подобни критики обикновено са по-вероятни, когато намесата цели отслабване на йената в подкрепа на износа. Значително по-трудно е подобно обвинение да бъде защитено, когато правителството се стреми да укрепи националната валута.

Има ли други начини за укрепване на йената?

Освен чрез преки интервенции Япония би могла да противодейства на слабата йена, като се насочи към по-дълбоки промени в паричната политика и икономическите основи. На теория затягането на паричната политика би трябвало да помогне чрез свиване на разликата в лихвените проценти със САЩ, което би направило активите, деноминирани в йени, по-привлекателни.

На практика обаче разликата в лихвените равнища между двете държави вече е намаляла до под половината от нивото си преди Японската централна банка да прекрати режима на отрицателни лихви през март 2024 г., но въпреки това йената продължава да отслабва.

Сред другите възможни мерки е насърчаването на компаниите да върнат капитали в страната и да увеличат вътрешните си инвестиции. По-високите инвестиции в Япония биха увеличили търсенето на активи, деноминирани в йени, а по-силният икономически растеж би направил страната по-привлекателна за чуждестранните инвеститори в дългосрочен план.

През юни министър-председателят Санае Такаичи представи стратегически план за стимулиране на частните инвестиции в ключови отрасли като изкуствения интелект, полупроводниците, отбранителната индустрия и корабостроенето като част от по-широката стратегия за ускоряване на икономическия растеж.

Фискалните реформи – включително ограничаване на държавните разходи и намаляване на нарастващия държавен дълг – също биха могли да подкрепят йената в по-дългосрочен план, като засилят доверието в публичните финанси на Япония и повишат привлекателността на японските активи.

Повечето от тези мерки обаче биха дали резултат едва след време. Според Цуйоши Уено, главен икономист в NLI Research Institute, правителството разполага с много малко инструменти, които могат незабавно да обърнат тенденцията на обезценяване на валутата.

„Пазарът е наясно с това и според мен именно затова йената продължава да отслабва“, казва Уено.

Каква е позицията на САЩ по отношение на слабата йена?

Американските власти следят внимателно прекомерното отслабване на йената. През януари Федералният резерв на Ню Йорк се свърза с финансови институции от името на Министерството на финансите на САЩ, за да събере информация за курса долар/йена. Този ход впоследствие предизвика рязко поскъпване на японската валута.

Президентът Доналд Тръмп от години обвинява Япония, че умишлено поддържа по-слаба йена, за да получи конкурентно предимство в международната търговия. През март миналата година той възприе още по-твърда позиция, като загатна за възможността да наложи мита върху японски стоки.

Макар Япония да фигурира в списъка за наблюдение на Министерството на финансите на САЩ по отношение на валутните практики, страната не покрива всички критерии, за да бъде определена като валутен манипулатор.

През септември САЩ и Япония публикуваха съвместно изявление, според което валутни интервенции следва да се предприемат единствено при прекомерна волатилност или сериозни нарушения във функционирането на пазара, а не с цел осигуряване на търговско предимство.

На практика това оставя на Япония известна свобода за действие, ако обстоятелствата го изискват. Подобна намеса обаче обикновено се съгласува предварително с американските власти и, когато е насочена към укрепване на йената, вероятно би била приета благосклонно във Вашингтон.

В същото време министърът на финансите на САЩ Скот Бесент наскоро ясно очерта предпочитаното от Вашингтон решение. Според него Японската централна банка трябва да получи възможност да продължи с повишаването на лихвените проценти, така че йената да достигне равнище, което отразява реалните пазарни условия.