ЕС няма алтернативи и се готви за търговска война с Китай

ЕС се подготвя да предупреди своите граждани и компании за възможна търговска война с Китай, докато блокът започва да обмисля нови ограничителни мерки срещу Пекин с цел да пренастрои небалансираните икономически отношения.

Европейската комисия, която отговаря за търговската политика на ЕС, е провела закрита среща миналата седмица с висшите си представители, за да обсъди следващите стъпки. Публично Комисията заяви, че отношенията на блока с Китай вече не са устойчиви и обеща „по-твърд и последователен отговор“. При закрити врата обаче официалните лица са признали, че Китай вероятно ще предприеме ответни действия, според запознати с разговорите.

По време на срещата, в която са участвали комисарите, отговарящи за всички основни направления на политиката на ЕС, е било постигнато съгласие, че европейската общественост трябва да бъде подготвена за вероятността от засилване на търговските напрежения с Китай, казват източниците, пожелали анонимност.

„Китай е ключов партньор и ангажираността и диалогът ще продължат“, се казва в изявление на Европейската комисия след срещата в петък. „В същото време настоящото състояние на търговските и инвестиционните отношения не е устойчиво.“

Тревожна оценка за бъдещето на блока

В рядка проява на единство много европейски политици, експерти и стратези споделят сходна тревожна оценка за бъдещето на ЕС: ако блокът не се промени бързо, за да направи индустрията си по-конкурентоспособна и да изгради модерна отбранителна база, рискува да бъде изпреварен и поставен в подчинена позиция спрямо САЩ и Китай.

Макар решимостта да се засилва, трудно е да си представим Брюксел да събере необходимата политическа воля за действие предвид предупрежденията на Китай за ответни мерки.

Намаляването на рисковете в отношенията с Пекин се обсъжда вече три години и предизвиква разделения, без съществен напредък по изграждането на алтернативни вериги за доставки на ключови суровини като полупроводници и критични минерали.

Марио Драги, който ръководеше Европейската централна банка по време на дълговата криза в еврозоната, предупреди, че неспособността на Европа да се конкурира икономически със САЩ и Китай ще доведе до „бавна агония“, при която блокът „ще е загубил причината за своето съществуване“.

Драги препоръча допълнителни разходи от поне 700 млрд. евро до 800 млрд. евро, или около 4,7% от БВП на ЕС, за финансиране на мащабните инвестиции, необходими за преодоляване на изоставането в иновации спрямо САЩ и Китай; за план за декарбонизация, тъй като европейските компании плащат значително по-високи енергийни разходи, които ограничават растежа; както и за укрепване на сигурността и намаляване на зависимостите, включително в производството на чипове, където до 90% от световното производство на полупроводникови пластини е концентрирано в Азия.

Нарастващият търговски дисбаланс между Европа и Китай | Търговският дефицит на ЕС при стоките с Китай достигна около 361 млрд. евро през миналата година

Според изчисления на Bloomberg Economics едногодишно прекъсване на достъпа до редкоземни елементи и постоянни магнити от Китай би поставило под риск около 4,4 трилиона долара от световния БВП. В ЕС една от най-уязвимите държави е Германия, в която производствени линии в множество отрасли биха били спрени при прекъсване на доставките.

Bloomberg по-рано съобщи, че ЕС подготвя временно премахване на санкциите срещу китайския производител на чипове Yangzhou Yangjie Electronic Technology Co., след като европейски автомобилни производители предупредиха за предстоящ хаос във веригите за доставки, ако ограничението не бъде отменено, тъй като запасите могат да се изчерпят в рамките на седмици.

Още по темата

Войната в Иран ще направи ЕС по-зависим от американския газ от всякога

Китай и ЕС сформират въглероден алианс, докато САЩ залагат на изкопаеми горива

Франция: ЕС ще предприеме ответни мерки, ако САЩ заплашат нейните индустрии

Брюксел обмисля нови инструменти срещу субсидии и свръхкапацитет

ЕС разглежда нови мерки за справяне с неправомерната държавна подкрепа за компании и със свръхпредлагането. През последното десетилетие блокът постепенно засилва инструментите си за търговска защита, отчасти като реакция на осъзнаването, че Китай не е изпълнил обещанията си да отвори пазара си и да балансира търговските отношения.

Въпреки това тези механизми до голяма степен остават неизпитани, а Брюксел е разделен по въпроса как да отговори на предизвикателствата, произтичащи от Пекин и най-вече притока на субсидирани продукти към отворената икономика на ЕС и нарастващата зависимост от продукти като полезни изкопаеми и чипове.

Пекин е предоставил до осем пъти повече държавна подкрепа на местни компании, отколкото фирмите в страните от ОИСР са получили между 2005 и 2024 г., което е помогнало на китайските производители да увеличат пазарния си дял в отрасли като соларната индустрия, корабостроенето, стоманата и алуминия, телекомуникационното оборудване, вятърните турбини, авиационно-космическата и отбранителната индустрия, както и автомобилостроенето.

Близо 60% от увеличението на глобалния пазарен дял на китайските компании се дължи на субсидии, сочи доклад на ОИСР, публикуван тази седмица.

Организация също така отбелязва, че субсидиите не са довели до повишаване на производителността и рентабилността, което предполага, че държавната подкрепа е възпирала инвестициите.

„Подобно на допинга в спорта, съществува риск субсидиите да позволят на по-малко продуктивни участници да печелят незаслужено за сметка на по-иновативни и по-ефективни конкуренти“, посочва ОИСР. „В крайна сметка това може да наложи дългосрочни разходи върху световната икономика под формата на по-слаби иновации, по-ниско качество на продуктите и по-малка конкуренция, дори ако в краткосрочен план потребителите се възползват от по-ниските цени.“

Пекин: Европейските действия са протекционизъм

Китай обичайно отхвърля обвиненията за субсидиране, като подчертава, че подобни практики са широко разпространени по света и че неговият подход е съобразен с правилата на Световната търговска организация.

В по-широк план Пекин разглежда действията на Брюксел като част от водени от САЩ усилия за ограничаване на възхода на Китай чрез ограничаване на достъпа до високотехнологични продукти, включително чипове, необходими за развитието на страната.

„Независимо дали се използват понятия като „намаляване на риска“, „намаляване на зависимостта“ или „търговски дисбаланс“, това са просто различни наименования на протекционизма“, заяви миналата седмица в Пекин говорителката на китайското външно министерство Мао Нин.

По думите ѝ европейските потребители ще понесат негативните последици, а компаниите ще бъдат изправени пред по-високи разходи и отслабена конкурентоспособност в дългосрочен план.

През миналата година ЕС беше вторият по големина експортен пазар за Китай според данни на китайското външно министерство. Износът към блока е нараснал с 19% досега през 2026 г. спрямо година по-рано, след като се е увеличил с 8% през цялата 2025 г., показват официалните китайски данни.

Междувременно скорошен доклад на Rhodium Group показва, че преките китайски инвестиции в Европа, включително ЕС и Обединеното кралство, са се увеличили с 67% до 16,8 млрд. евро през 2025 г., достигайки най-високото си равнище от седем години.

Пазарният дял на Китай в ключови индустрии | Китайски компании изместват американски и европейски конкуренти с помощта на индустриални субсидии, сочи ОИСР

Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне предупреди миналия месец, че компаниите в ЕС не са направили достатъчно за намаляване на ключовите зависимости от Китай.

„Твърде малко европейски компании включват геополитическите рискове и рисковете във веригите за доставки в своите стратегии“, заяви Сежурне пред журналисти в Брюксел.

Той също така посочи, че ЕС ще засили използването на инструменти за търговска защита, включително квоти за внос и мита, за да предпази компаниите от нарастващия натиск на китайския внос.

По-рано Bloomberg съобщи, че Европейската комисия оценява кои нови инструменти държавите членки биха били готови да използват срещу свръхкапацитета в китайската промишленост и дали са необходими допълнителни мерки.

Обсъжда се и евентуалното използване на най-мощния търговски инструмент на ЕС — механизма срещу икономическа принуда, който може да доведе до мита, нови данъци за технологични компании или целеви ограничения върху инвестициите в Съюза.

След срещата в петък Китай обеща ответни действия, ако ЕС продължи с нови ограничителни търговски мерки.

„Ако ЕС настоява едностранно да въвежда нови търговски инструменти и дискриминационни ограничения, Китай решително ще предприеме контрамерки и ефективни действия за защита на собствените си интереси“, заяви китайското министерство на търговията в събота.

Още по темата

САЩ ще налагат мита на ЕС, Китай от поне 10% заради принудителен труд

Търговското споразумение няма да оправи отношенията ЕС-САЩ. Но е добър старт

Многополюсният свят ускорява сближаването между Индия и ЕС

Различията между държавите членки затрудняват общата позиция

Сериозен проблем за ЕС остава липсата на единна позиция. Държави като Франция настояват за по-твърди мерки срещу Китай, докато силно зависими от износа икономики като Германия не желаят да влизат в пряк конфликт с Пекин.

Германският министър на икономиката Катарина Райхе, която миналия месец посети Китай за срещи с официални представители, описа трудностите при формулирането на твърд отговор.

„Имаме общ интерес — и това не се отнася само до Китай, а до всички мерки за по-добра защита на европейската и германската индустрия — да реагираме, когато виждаме нелоялни практики“, заяви тя в Гуанджоу в края на двудневното посещение. „В същото време Германия е и трябва да остане икономика, ориентирана към износ. Тук е необходим балансиран подход.“

Въпреки противоречивите интереси Германия става все по-отворена към идеята за по-строги търговски мерки срещу Китай, според източник, запознат с позицията на канцлера Фридрих Мерц.

На срещата на върха на ЕС в Брюксел по-късно този месец европейските лидери ще преценят дали има достатъчно обща основа, за да дадат мандат на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да подготви нови търговски предложения.

Според германската позиция са необходими по-силни инструменти за търговска защита и страната е готова да обсъжда механизъм за справяне със свръхкапацитета, посочва източникът, пожелал анонимност.

Сун Чънхао, изследовател в Центъра за международна сигурност и стратегия към университета „Цинхуа“ в Пекин, смята, че част от причината за нарастващото напрежение между ЕС и Китай е, че търговските отношения вече са по-малко взаимнодопълващи се и по-конкурентни отпреди.

„Китай иска да модернизира собствената си индустрия“, каза той. „Искаме да създаваме по-висока добавена стойност за нашите индустрии — в интерес на интересите на Китай.“

Още по темата

ЕС бърза да финализира търговско споразумение със САЩ заради митата на Тръмп

ОИСР: Световната икономика ще понесе удар от митата през 2026 г.