САЩ щяха да постигнат по-голям успех в Иран чрез дипломация
Разходите на Америка щяха да бъдат много по-малки, както и щетите за световната икономика
Обновен: 31 May 2026 | 11:32
Редактор: Петър Нейков
Според медийни съобщения САЩ и Иран са близо до постигане на споразумение за меморандум за разбирателство за прекратяване на военните действия в Персийския залив. Разкритите условия не изглежда вероятно да подобрят ядреното споразумение от 2015 г., което президентът изостави по време на първия си мандат, или дори споразумението, което може би е било постигнато преди този конфликт. Въпреки това целта на администрацията сега трябва да бъде да се възползва максимално от лошата ситуация - и да се поучи от това фиаско, пише агенция Bloomberg в редакционен коментар.
Въпросната сделка ще отвори отново Ормузкия проток за търговски кораби в рамките на 30 дни. Иран настоява САЩ не само да вдигнат блокадата си, но и да предоставят финансово обезщетение - или чрез освобождаване от санкции, или чрез освобождаване на някои ирански активи, замразени в чужбина. Преговарящите ще имат още 30 дни, за да се споразумеят за ограниченията върху ядрената програма на Иран: намаляване на количеството или изземване на запасите му от уран, близък до оръжейния клас; временно спиране на по-нататъшното обогатяване; възстановяване на достъпа на международни инспектори и в замяна постепенно премахване на американските санкции. Ракетният арсенал на Иран и подкрепата за терористични проксита изглежда не се обсъждат.
Негативната реакция на иранските „ястреби“ накара администрацията да се замисли. И все пак, възможностите ѝ са ограничени. Режимът демонстрира по-висок праг на болка от средностатистическия американски потребител, бесен от покачването на цените на бензина. Конгресът, който е близо до това да потвърди отново властта си съгласно Закона за военните правомощия, е малко вероятно да приветства завръщането към военни действия. Няма и причина да се смята, че още няколко дни въздушни удари ще предизвикат промяна в настроението, каквато седмици бомбардировки и обезглавявания на ръководството не можаха.
Споразумение, което се отнася до запасите на Иран от високообогатен уран и налага ограничен мораториум върху обогатяването, няма да елиминира ядрената заплаха, но би могло да я намали до управляеми нива. В близко бъдеще режимът ще трябва да посвети по-голямата част от времето и ресурсите си на реконструкция и икономическо възстановяване, изправен пред население, което все още кипи от раздразнение заради клането на хиляди протестиращи през януари. Известните му ядрени съоръжения са до голяма степен в руини, а много от водещите му ядрени физици бяха убити.
В същото време, колкото и триумфално да представя Белия дом всяка сделка, официалните лица не бива да я свързват с нищо друго освен със стратегически провал. Войната, започната без последователна стратегия или реалистична крайна цел, създаде по-твърдолинеен режим в Техеран – такъв, който сега знае, че може да задуши световната икономика с няколко дрона, мини и бързи лодки. Съседите от Персийския залив, които някога се стремяха да изолират Ислямската република, сега се стремят да поправят връзките си с нея. Заплахата от атака на САЩ и Израел вече не носи същата сила.
Междувременно на САЩ ще са им необходими години, за да попълнят запасите си от ракети с голям обсег и прехващачи, да не говорим за закъсненията в поддръжката, изострени от тримесечните почти непрекъснати операции в Персийския залив. Регионалните съюзници имат основание да поставят под въпрос обещанията им; партньорите другаде негодуват срещу безапелационните заплахи на администрацията. Вместо да се оттеглят от Близкия изток, САЩ ще трябва да отделят нови ресурси за сдържане на Иран.
Няколко урока са неизбежни. Най-важният: Колкото и впечатляваща да е модерната армия на Америка, тя не бива да бъде първият или единственият инструмент на държавническото изкуство. По-големи инвестиции в дипломация може би биха довели до по-силно споразумение преди войната, отколкото САЩ вероятно ще постигнат сега, с по-малко жертви от страна на САЩ и много по-малки щети за световната икономика. По-голямото внимание към опасенията на съюзниците може би нямаше да позволят на администрацията да прекали с действията си и би осигурило по-широка подкрепа, ако се почувства принудена да действа.
В самия Иран няма бързи решения. Само иранският народ има силата да промени правителството си и идеологическия си мироглед. Една всеобхватна стратегия на САЩ в подкрепа на тези хора – укрепване на неправителствените организации и гражданското общество, насърчаване на дезертьорството от режима, увеличаване на достъпа на иранците до външна информация – би донесла дългосрочни дивиденти. Крайно време е Белия дом да разработи такава.