Колко временни ценови шока правят нов инфлационен тренд в САЩ?

Инфлацията в САЩ се повиши по-бързо от очакваното през април, благодарение на по-високите цени на газа поради войната с Иран. Числата представляват предизвикателство за встъпващия в длъжност председател на Федералния резерв Кевин Уорш: Назначен от президент, който подкрепя по-ниските лихвени проценти, независимо от икономическите условия, Уорш трябва да убеди колегите си и финансовите пазари, че е ангажиран с ценовата стабилност, пише агенция Bloomberg в редакционен коментар.

С малко късмет, скокът на цените ще бъде краткотраен. Ако инфлационните очаквания останат стабилни, Федералният резерв не би трябвало да се налага да атакува пазара на труда с по-висок лихвен процент. И все пак, това „ако“ трябва да се следи много внимателно.

CPI и PPI

Индексът на потребителските цени (CPI) скочи с 3,8% през годината до април, спрямо 3,3% през годината до март. Индексът на производствените цени (PPI) последва с увеличение от 6% през годината до април, спрямо 4,3% на годишна база в предходния месец. Дебатът се измества от това колко бързо или бавно инфлацията се движи към целта на Федералния резерв от 2% към това дали тенденцията е спряла или се е обърнала. Ако втората идея се наложи, Федералният резерв няма да може да остане настрана.

Числата за CPI и PPI са волатилни. Погледът към компонентите, движещи увеличенията, представя по-малко тревожна картина. Скокът в цените на газа доминира и в двете серии, като оказва особено силно влияние върху транспорта и търговските услуги. На други места инфлационният натиск е смесен, но като цяло все още ограничен, в съответствие с позицията на Федералния резерв, че настоящият лихвен процент в диапазона 3,50-3,75% остава „гранично“ рестриктивен. По-високите лихвени проценти не са правилният отговор на временен скок в цените на енергията.

Но това оставя два големи въпроса. Първо, ще има ли още подобни скокове в същата посока? Второ, ако продължат да се случват, могат ли инвеститорите все още да разчитат на Федералния резерв да се стреми към 2% инфлация? Отговорите ще зависят както от администрацията, така и от новия председател на централната банка.

Още по темата

Колинс от Фед подкрепя задържането на лихвите за известно време

Сенатът одобри Кевин Уорш за председател на Фед в оспорвано гласуване

Дългосрочният тренд

Поредица от шокове – прекомерни фискални стимули след пандемията, митата от „Деня на освобождението“ на Тръмп и сега войната в Иран – се комбинират, за да поддържат инфлацията упорито над целта в продължение на години. Въпреки това дългосрочните инфлационни очаквания почти не са се променили: доходността по дългосрочните облигации се е повишила, но не с много. В резултат на това драстично затягане на паричната политика, с вредата, която би нанесло на работните места и производството, не беше необходимо, за да се държи ситуацията под контрол.

Но това равновесие е крехко. Търговската политика все още е в процес на промяна. Кой знае дали или кога следващият кръг от мита ще тласне цените отново нагоре? Перспективите за цените на енергията не са по-ясни, отново благодарение на силно колебаещите се политики на администрацията. Неотдавнашното предложение за временна отмяна на федералния данък върху бензина е напомняне, че по-нататъшният инфлационен натиск от фискалната експанзия остава заплаха.

Още по темата

Може ли Джей Пауъл да направи Федералния резерв неуязвим за Тръмп?

Уилямс от Фед: Моята прогноза е инфлацията да бъде около 3% тази година

Уорш е въпросителна

В допълнение към всички тези нерешени въпроси, ангажиментът на новия председател на Федералния резерв към ценовата стабилност все още не е тестван. Въпреки уверенията на Уорш, инвеститорите питат какво очаква Белия дом от човека, когото е поставил начело на паричната политика, и как това ще се отрази на решенията на централната банка.

Преди да е станало твърде късно, администрацията трябва да даде приоритет на икономическата стабилност - чрез фискална отговорност, разум по отношение на митата, бързо разрешаване на войната с Иран и готовност да остави Федералния резерв да си върши работата. Ако Белия дом продължи да загърбва стабилността, предизвиквайки шок след шок и да се осланя на Уорш, инфлационните очаквания и доходността по дългосрочните облигации в крайна сметка ще скочат. Независимо кой ще го ръководи, Федералният резерв няма да може да ги понижи, без да причини истинска болка.

Още по темата

Кевин Уорш няма основания да смъква лихвите

Фед не промени лихвите, но разногласията и инфлационните рискове растат