Заплахата на Си затвърди Тайван като главен риск в отношенията между САЩ и Китай
Ако Тръмп одобри продажбата на американско оръжие за острова в размер на 14 млрд. долара, ще се сблъска с гнева на Пекин
Редактор: Божидарка Чобалигова
След като Си Дзинпин посрещна Доналд Тръмп с маршируващи в строй войници и деца, развяващи знамена, предупреждението на китайския лидер, че Тайван може да доведе до „сблъсъци“ между суперсилите беше като гръм от ясно небе в добре организираната политика на Комунистическата партия.
Предупрежденията към американските президенти да не се намесват в делата на самоуправляващия се остров е стандартна практика за Китай. Но заявлението на Си, че това може да предизвика „изключително опасно положение“ за най-големите икономики в света бе най-острото му изказване по темата до момента. Решението на Пекин да публикува изявлението на Си още преди края на почти двучасовата среща в китайската столица подчерта сериозността на посланието.
Сега Тръмп трябва да си отговори на въпроса дали Си действително ще позволи Тайван да наруши по-широките отношения, особено като се има предвид, че китайският лидер трябва да посети Белия дом през септември – втората от четирите планирани срещи тази година. Всяко усилие на републиканския президент да отмени планираната продажба на американско оръжие в размер на 14 млрд. долара на Тайпе вероятно ще бъде остро критикувано и от двете основни партии във Вашингтон в момент, когато той вече е изправен пред недоволството на избирателите заради войната в Иран. Ако сделката бъде одобрена, Тръмп ще се сблъска с гнева на Пекин.
„Искаме президентът Тръмп да разбере напълно колко изключително важен е този въпрос за нас“, каза Ву Сънбо, директор на Центъра за американски изследвания към университета „Фудан“ в Шанхай, който преди това е бил съветник в китайското външно министерство. Си говори толкова „решително и директно“, за да призове САЩ да спрат продажбата на оръжия на Тайван и да заяви, че се противопоставя на независимостта на острова“, добави Ву.
Тръмп и други представители на Белия дом запазиха необичайно мълчание след предупреждението. Президентът не информира репортерите за резултата от срещите си, а в изявление на САЩ няколко часа по-късно не се споменаваше Тайван – център за производство на чипове, който Комунистическата партия счита за свой, въпреки че никога не го е управлявала.
Американският държавен секретар Марко Рубио заяви пред NBC, че продажбите на американско оръжие на Тайван „не бяха централна тема“ на разговорите между Тръмп и Си.
„От наша гледна точка всяка насилствена промяна на статуквото в сегашното положение би била вредна и за двете страни“, заяви Рубио.
За САЩ това не би трябвало да е изненада. В седмиците преди срещата на високо равнище Китай засили натиска върху тайванския президент Уилям Лай, чиято партия подкрепя независимостта. Миналия месец Си прие председателката на опозиционната партия на острова, която поддържа приятелски отношения с Пекин, като това беше първата подобна среща от десетилетие насам. Няколко седмици по-късно Китай блокира пътуването на Лай в чужбина, като оказа натиск върху три африкански държави да не позволят самолетът му да премине безопасно през въздушното им пространство.
Силните думи на Си относно Тайван направиха впечатление по време на иначе сърдечната среща. Двамата лидери се усмихваха, докато разглеждаха Храма на небето в четвъртък следобед и потвърдиха ангажимента си към стабилна търговия. Тръмп доведе делегация с 30 корпоративни ръководители, включително известни фигури като Илон Мъск, Тим Ку и Дженсън Хуанг, с намерението да си осигури по-голям достъп до пазара.
Изглежда, че инвеститорите на валутния пазар се зарадваха на общата стабилност. Офшорният юан отбеляза ръст от 0,1% и достигна най-високото си ниво от над три години насам, като валутата продължи възхода си за 11-а поредна сесия, най-дългата ѝ печеливша поредица от 2017 г. насам, когато Тръмп за последно посети Китай.
Китайският юан запазва инерцията си по време на срещите между Тръмп и Си – офшорният юан нараства за 11-та поредна сесия, най-дългата серия от 2017 г. насам. Графика: Bloomberg LP
Китай влезе в срещата окуражен, след като миналата година стана ясна зависимостта на САЩ от редкоземните му елементи, това му позволи да отхвърли трицифрените мита на Тръмп. Тези суровини са от жизненоважно значение за всичко – от медицинско оборудване до самолетни части. Около 4% от БВП на САЩ в размер на 1,2 трлн. долара, се генерират от сектори, които използват редкоземни елементи, като по-голямата част от тях идват от Китай.
Позицията на Си беше подсилена допълнително, след като Върховният съд отмени митата на Тръмп, а войната в Иран само подчерта уязвимостите на САЩ. Републиканският лидер пристигна в Пекин, затънал в конфликт, който изчерпва военните запаси, а за запълването им може да са нужни години. Това предизвика загриженост сред съюзниците на САЩ в Азиатско-Техоокеанския регион.
Китай има влияние върху седем редкоземни метала в условията на търговско напрежение със САЩ – разбивка на световното производство на нафинирани продукти по страни. Графика: Bloomberg LP
Освен това американски официални представители многократно призоваха Пекин да помогне за прекратяването на войната, позовавайки се на влиянието му като най-големия купувач на ирански петрол и един от най-близките дипломатически партньори на Техеран на световната сцена. До момента Китай, подобно на други съюзници на САЩ, към които бяха отправени подобни искания, избягваше този въпрос.
Решението на Си да изиграе решително картата изглежда по-логично на този фон, въпреки че през годините Китай изразяваше недоволството си от военната помощ на САЩ за Тайван, като понякога прекъсваше контактите за месеци. Освен това правителството на Лай прие неотдавна специален военен бюджет, който му дава повече възможности за закупуване на оръжия.
Спряната продажба на оръжия за 14 млрд. долара представлява рекорд, който надминава сделка за ракети и артилерия на стойност над 11 млрд. долара, одобрена едва през декември м. г. Тогава Си критикува този пакет, като започна мащабни военни учения и седмици по-късно се обади директно на Тръмп, за да заяви недоволството си.
Всяко действие на Тръмп за договаряне на тези доставки със Си би представлявало промяна. Като част от т. нар. Шест гаранции на бившия президент Роналд Рейгън към Тайпе през 1982 г. САЩ заявиха, че няма да се съгласят на каквито и да било консултации с Пекин за оръжейните продажби на Тайван, с което поставиха началото на десетилетна дипломатическа традиция.
Преди срещата китайски представители възобновиха натиска върху САЩ да променят десетилетната формулировка на позицията им относно независимостта на Тайван. Това би означавало администрацията на Тръмп да заяви, че „се противопоставя“ на независимостта на Тайван – по-силна формулировка от позицията на администрацията на Байдън, че американските официални представители не я подкрепят.
Все пак китайските представители вероятно са наясно, че рязка промяна в политиката на САЩ не е реалистична по две причини. Незабавната негативна реакция, с която Тръмп ми се сблъскал, и рискът от бърза промяна, когато мандатът му изтече след по-малко от три години.
Това не означава, че Си няма да се опита да постигне други осезаеми победи, докато Пекин се радва на най-голямото си влияние над САЩ от десетилетия насам – влияние, което също може да изветрее, тъй като Америка търси алтернативни източници на доставки.
„Си иска да остави трайно и силно впечатление в съзнанието на Тръмп, че Китай е готов да предприеме всички необходими мерки, за да защити интересите си относно Тайван“, казва Уилям Янг, старши анализатор за Североизточна Азия в International Crisis Group. „По същество Си казва на Тръмп, че позицията и политиката на Вашингтон спрямо Тайван биха могли да се окажат най-важният фактор, от който зависи бъдещето на отношенията между САЩ и Китай“, допълва той.